„Cладкарницата, в която Европа живееше, затвори.”
“Германия трябва да има ново правителство до Великден, защото светът навън не чака”, заяви лидерът на германските християндемократи Фридрих Мерц, който предполагам, че ще е следващият канцлер на Германия. Да, „светът не чака” и е време да пуснем емоциите на свобода и да погледнем реалистично на сегашната ситуация в Европа. Колко бързо ще успее Германия да влезе и да изиграе нейната роля е въпрос на победителите в предсрочните избори от неделя? Защото ако някога за Германия се говореше като за “локомотива на ЕС”, днес експертите са на мнение, че това вече далеч не е така, тъй като става дума за системна криза и за невъзможност икономиката й да преодолее предизвикателствата, които никак не са малко. А те важат с пълна сила не само за нея – скъпата енергия, изнасянето на предприятия, постепенната загуба на пазари, мигрантите, предсрочните избори и политическата нестабилност, която регистрира електорално разслоение и оттам – трудности при формиране на редовно правителство с пълен мандат. Познато ви е, нали?
От доста време европейските граждани имат нужда от нов тип политици. Такива, които да не се поколебаят да напуснат сегашното статукво на мудност при отчитане променените фактори на колективна сигурност. И не само заради войната на Русия в Украйна. Политици, които да са обърнати с лице към гражданите си, защото е променена бързината, с която се развиват обществените процеси. Те изискват и друга степен на реализъм при отчитане на факторите, но и предвидимост на следствията и резултатите. При това – на фона на промени в баланса на силите, които винаги сме определяли като „великите сили”. А естественият резултат от това е генералната промяна на вътрешната и външна политика – не само на Европейския съюз.
Искаме или не искаме, не трябва да бягаме от новите геополитически реалности. И един кратък преглед на общата история на Европа, ни припомня, че през определен период – между 30-35 години, настъпват наистина тектонични промени, засягащи в дълбочина общественото развитие. В този контекст, различни са и очакванията за реакциите и действията на политиците, които са призвани да лидират процесите. В нашата история за такива хора има много точно определение – „луди глави” като Левски и Ботев. Защото наистина “ако е за Българско, то времето е в нас, а ние сме във времето; то нас обръща и ние него“. Тоест, ще рече, че времето е в нас и ние сме във времето.
А само за Българско ли? Неотдавна българският евродепутат Андрей Новаков написа във Фейсбук профила си, че „Cладкарницата, в която Европа живееше, затвори. Ако досега не е било ясно за всички, то вече е. Трябва да се погрижим сами за себе си.” Европа наистина трябва „да се вземе в ръце”. Но трябваше ли да чака Тръмп да влезе в Белия дом за втория си мандат, за да каже истината за ситуацията в САЩ след управлението на Демократическата партия? Между другото, много бих искала някой от лидерите на ЕС да използват същия подход. А трябваше ли да чуем от американския вицепрезидент Ванс доста нелицеприятни истини за Европа, от които европейските лидери се почувстваха лично засегнати? Впрочем какво е бъдещето на доклада на Марио Драги, освен че ЕК ще заработи по нов план за устойчив просперитет и конкурентност на Европа? А какво реално като отговор чухме за категоричното предупреждение на Драги, че ЕС „ще изгуби смисъла на своето съществуване“, ако не се промени радикално. Защото истината е, че с досегашния икономически модел – не само в Германия, е приключено. Свидетели сме на „бомбите”, които настоящият американски президент пуска всеки ден, а една от тях е свързана с митата, с набавянето и оскъпяването на суровините и т.н. Нормално е промените в политическата ситуация да са с икономическо отражение – да засегне инвестициите, да доведе до деиндустриализация, предвид съществуващите връзки в резултат на интернационалното производство и практиката на изнасяне на производства извън националните граници. Засега ще спра дотук и ще оставя на експертите да доразвият този аспект на моя коментар. Но няма да се откажа да повторя, че Европа трябва да се погрижи първо за спирането на войната. Геноцидът над украинския народ през ХХI век е нещо чудовищно – случва се в сърцето на Европа, а военната цел на агресора са обикновените и беззащитни хора. Няма фронт. Фронтът е цяла Украйна….
А войната е само едната част от новата реалност. Другата е промяната в отношенията между САЩ и Европа. Прибавете и предизвикателствата, свързани с геополитиката. Съперничеството между традиционно познатите „велики сили” и експанзионизма на Китай и Индия. Затова и най-важното е завръщането на доверието между досегашните съюзници и отварянето на вратите, които водят към съперниците, но с много дипломация. Надявам се скоро и Германия да се завърне на подобаващото лидерско място. Затова и Европа посрещна с облекчение резултатите от предсрочните избори. Първото място на блока ХДС/ХСС обаче не им дава възможност за самостоятелно правителство. Очаква се дясноцентристите и лявоцентристите да се договорят за коалиция. Коалиционните преговори с двете центристки партии предстоят. Колкото по-скоро – толкова по-добре, и не само заради икономическите проблеми на Германия и проблемите с мигрантите, но и заради външнополитическите предизвикателства. А засега става ясно, че Мерц като бъдещ канцлер осъзнава, че при новата реалност, а и евентуално без “ядрения чадър” на САЩ, на Германия ще й е нужно сигурно сътрудничество с Великобритания и Франция. Прибавете към това и осъзнатата отговорност да бъде изградена една нова Германия, работата му никак няма да е лека за изпълнениe. А дали той ще съумее да отговори на очакванията не само на германците, но и на европейците – времето ще покаже? Дали той като един реалистичен политик ще даде шанс на самата Германия, а Германия – на една нова и променена Европа? А къде е България в този процес?
