РУСКАТА ХИБРИДНА ВОЙНА И БЪЛГАРИЯ

Време за четене: 5 минути

На фона на войната, която Русия води в Украйна, все по очевидни стават проявленията на кремълската стратегия да се въздейства на геополитическия избор на България. Един процес, който през годините, както и в момента, се реализира с хибридните средства на въздействие върху обществените нагласи и формирането на колебливост спрямо eвроатлантическия ни избор. Избрах тази тема, защото на фона на руско-украинската война, но и по мое мнение, руската хибридна война против България е в нова фаза. За целта е активирана цялата т.н. “инфраструктура” от проксита, като започнем от върха на държавата, преминем през нароили се политически субекти, русофилски граждански сдружения, тинк-танк центрове…, за да стигнем до обслужващи медии и групи от тролове…Точно това имам предвид, употребявайки понятието “инфраструктура” за хибридно въздействие върху възприятията и нагласите на българските граждани.

Покрай проучването и преподаването на латерално мислене по системата на професор Едуард де Боно, имах възможност да изуча и да опозная механизмите на когнитивното въздействие и използването му за целенасочено направляване на възприятията и на обществените нагласи, както и подмяната на действителните с такива, които да обслужват определен политически интерес. Считам, че в момента е впрегната цялата въпросна “инфраструктура”, обслужваща руския геополитически интерес. Наблюденията ми потвърждават, че при сегашното най-слабо българско правителство, Кремъл се радва на възвращаемост след десетилетните си усилия на хибридно въздействие спрямо България. Това може да е само повод за безпокойството ми, че процесът изглежда необхванат и неконтролируем, защото протича пред очите ни и намира отражение както във вътрешнополитическо, така и във ваншнополитическо отношение. Не че на България не се е гледало досега като на руски сателит или като на най-слабото звено в ЕС и в НАТО, но днес когато повече от всякога е необходима нашата категорична позиция относно войната на Русия в Украйна, българското правителство успя да убие и този шанс с колебливото си поведение и с отказа да поеме своевременна отговорност, която се очакваше от нас като държава-членка на ЕС и на НАТО.

Няма никакво съмнение, че България е обект на дългосрочен стратегически геополитически руски интерес. Исторически е доказано, а и в по-ново време продължаваме да сме в този обсег на хибридно въздействие. Говоря за един процес, който по същество е част от геополитиката. Всъщност имам предвид широкомащабна война със средствата за въздействие върху възприятията и обществените нагласи, така че те да обслужват определени политичесски или глобални интереси. Тази война изглежда невидима, но пораженията й върху мирогледа, ценностната ориентация и върху избора на поведенческия модел на отделния гражданин са много големи. Затова за всеки изследовател на проблема би било важно да разгледа предпоставките за хибридната политика на една държава спрямо населението на друга страна. Aз ще се огранича само до това, че атакуващият винаги се стреми да намери и да използва онези слабости в психологическите нагласи, както и във вътрешнополитическата ситуация, така че те да обслужват геополитическия му интерес.

Хибридната война не е познатата конвенционална война, за която сме учили в учебниците. След последната Втора световна война, сме били свидетели на много локални войни с военни средства и по политически причини, но не и за завладяване на чужди територии. Участието в тях е било и на цивилни граждани, и на армейски части. Спомнете си т.н. “арабската пролет”, украинската “оранжева революция”, които бяха за надделяване на едни или други политически идеи. Всъщност смея да кажа, че през последното десетилетие се вървеше към постепенното изместване на непосредствения физически сблъсък с размерите на война от изцяло хибридни/комбинирани форми на въздействие и на непосредствени ценностни поражения. Русия разчиташе на тях и предвид подготвяната агресия спрямо Украйна. По този повод имам публикувана статия “Руската хибридна война в Украйна“. В нея много категорично заявявам, че Кремъл положи много усилия, за да произвежда заблуди за истински случващото се във временно окупираните украински територии – както Крим, така и самопровъзгласилите се т.н. ДНР и ЛНР. Тази война можеше и да не се случи, ако демократичният свят не беше подценил знаците на истината за случващото се там, където имаше и военни, и насилнически действия, и икономически натиск, и пропаганда…пълeн спектър от упражняване на русска сила.

Днешната хибридна война се води с различни средства. Може да започнем с тези с дипломатически характер, т.е. пряка намеса на руски дипломати във вътрешнополитическите работи, за да продължим с политическите, информационните, икономическите, финансовите, военните и т.н. Разбираема е целта на тяхното използване – да направят държавата ни уязвима на целенасочено въздействие и по-лесна за атакуване на нейния суверенитет и правото на самостоятелно направен вече геополитически избор на развитие. Да не забравяме, че всичките усилия на този подход целят да дадат синергичен тласък на когнитивния характер на хибридното въздействие. А неговата цел е да провокира усещане за несигурност и недоверяване на оценките за случващите се обществени процеси и за упражняване на натиск върху нагласите и възприятията. В тази връзка водеща е ролята на пропагандата. Известно е също, че през последните години се разчиташе много и на по същество прикрити форми за сплашване чрез тероризъм и всяване на несигурност в държавите, изповядващи демократични ценности, а така – индиректно, се въздействаше и върху България. Преследваният ефект е само един – дестабилизация в съществуващия правов ред.

Хибридната война е война с много средства. Често тя остава незабелязана или се подценява, тъй като не винаги води до открит конфликт. Но ето, че случаят с агресията на Русия в Украйна опроверга подобна хипотеза. Демократичният свят проспа пълзящия характер на днешния конфликт, който всъщност е кулминацията на един дълго протичащ процес. Свидетели сме на пълномащабна война с много жертви и разрушения, които са и с висока степен на отражение върху Европа и целия свят. А за отстраняване на последствията ще са необходими десетилетия. Случаят трябва да възприемаме като предупреждение, че Русия няма намерение да се откаже от имперските си амбиции. Без никакво съмнение, обект на хибридната война, която тя води, ще продължат да са държавите от бившия Източен блок. Има една особеност, която не бих искала да пропусна. Тя е, че Кремъл разчита на историческите нагласи на обвързаност и предразположеност към нея, които съществуват в тези държави, макар и в различна степен да са засегнати. Факт, който стана очеваден при протичащите обсъждания в ЕК за санкциите спрямо Русия. Но не може да си затваряме очите, четова обстоятелство съществува и Кремъл се възползва от него за целите на хибридното влияние. У нас това “наследство” се интерпретира изцяло като русофилство. Тук акцентът на хибридното въздействие е да се неутрализира ефекта от научаването на истината за геополитическия интерес на Русия, свързан с България, както и действителните факти за Освобождението през 1878 година и “освобождението” през 1944 година.

Дълго укриваната истина и изучаването на историята през комунистическата идеология и постулатите на Коминтерна, и днес пречи на обективната оценка за съществуването и за мащабите на конкретната хибридна заплаха Тук е мястото на всички онези национални органи, чията дейност е свързана с опазване нанационналната ни сигурност, правоохранителните институции на изпълнителната и съдебната власт. Имам предвид противопоставянето със законни средства и прилагане върховенството на закона за противопоставяне на всеки опит за зловредно въздействие или за извършването на незаконна подривна дейност със средствата на хибридната война. Не е случайно, разпространението на фалшиви новини и дезинформацията неотдавна бе квалифицирани в специална резолюция на ЕП като „незаконна подривна дейност срещу демокрацията и върховенството на закона”.

Днес хибридната война използва нови и усъвършенствани подходи, както и богат спектър от средства, предвид технологичното им разнообразие. Крайният ефект е във формите за комуникиране на информация и за постигане на компактност при постигането на определено хибридно въздействие. Затова хибридна фарма на въздействие може да е и един целенасочено организиран протест върху хибридна платформа, провокиране на съмнения в изборни резултати, политически натиск под прикритието уж на “върховенство” на закона, провокиране на разногласия по отределени обществени теми и политически решения, подтикване към колеблива позиция на правителството, противостояща на демократичните ценности и на принадлежността ни към ЕС и НАТО. Факт е, че всеки ден се пявяват и различни нови форми за хибридно въздействие, като например, кибератаките, създаването на армия от тролове в социалните мрежи, компроматни кампании срещу политици с цел тяхното елиминиране, свалянето на законно избрано правителство с координиран и упражняван върху него хибриден натиск, както и тинк-танк центрове и социологически проучвания по политическа поръчка за формиране на нагласи, а не за тяхното действително отразяване. Да подценяваме всичко това, работи срещу България и българския национален интерес. Да си затваряме очите пред факта, че Русия успя да вложи значителен ресурс, за да намира подкрепа за хибридно въздействие чрез политиката на проксита/пълномощници в страната, може да стимулира единствено отстъпление от националния интерес и обслужване на Кремъл. Най-голямата опасност е в това да допуснем да се развият вътрешнополитически мутации на евроатлантическата ни принадлежност, а такава опасност подозирам в неадекватното пробутване на темата за неутралност. България трябва да стои твърдо на позициите на държава-членка на ЕС и на НАТО. Още повече, че Русия няма да изгуби геополитическия си интерес към Балканите и към България или да се откаже от хибридната си активност.

error: Свържете се с автора за разрешение!!