„Политиката е практическа дейност. Тя се цени по практическите достижеиия, а не по възгласа на крясъци за възвишени принципи”.
Никола Мушанов* е роден в Дряново на 12 април 1872 година. Завършва правни науки в Екс ан Прованс, Франция. След завършването си в България работи като магистрат в Стара Загора, Варна и Русе. Става един от активните членове на Демократическата партия, а по-късно e и нейн лидер. И както сам пише в „Опит за автобиография”, той избира Демократическата партия, защото „тази партия допадна на моите схващания на демократ с делото, извършено вече, и с деятелността, която се равиваше”. А и защото в нея членуват „всички знатни общественици и политици, способни и почтени, гаранция за политически моралитет и искреност в убежденията”.
През трийсетте години на ХХ век Никола Мушанов е три поредни пъти министър-председател. Той е един от тези, чийто подпис е под Манифеста за обявяване на независимостта. Също е бил министър на просвещението в кабинета на Александър Малинов. Автор е на т.н. Закон за народното просвещение от 1909 година, който реформира българското образование. Чрез него се въвеждат редица промени като задължително образование за децата до 14 годишна възраст, т.е. да се разшири то не само за началното, но и за основното образование; отделяне на прогимназията от гимназията, която от VII-класна да се превърне в VIII-класна; въвеждане на определен ред при назначаване на учителския персонал, като за преподаватели в гимназиите се назначават само лица с висше образование; за подготовка на учителски кадри да бъдат учредени специални висши педагогически курсове, и пр. В проекта се включват и някои положения, отнасящи се до Университета, като откриването на нови факултети, а така също се предвиждат и мерки, потвърждаващи автономията на единствения български университет. Мушанов е със заслуги и за развитието на културата.
На 22 ноември 1932 година в качеството си на министър-председател, Никола Мушанов произнася реч по време на 11-то заседание на ХХIII-то Обикновено народно събрание. Речта е впечатляваща с актуалното си звучене и много поучителна за днешните политици. По тази причина озаглавих публикацията „Уроци за политици в една реч на Никола Мушанов”. Бих посъветвала настоящите политици да я прочетат. Защото времената се менят, политиците – също, но държавност винаги ще има. А на фона на днешните събития, свързани с българската обществено-политическа действителност, както казва Мушанов – “няма по-мъчен режим, отколкото е режимът на демокрацията. Да се възпита и образова едно лице е лесно…. Но да се възпита и образова един народ е трудно дело. А в демокрацията мнозинството, което управлява, трябва да бъде просветено, за да не бъде стадо от овце, които могат да влачат насам-нататък – въобще да няма една психология на тълпа.”
А ето и някои откъси от речта, които избрах да им предложа:
„Нека припомня още, че аз съм винаги делил българските държавници на две: едни, които обичат свободата, но, бидейки на власт, по силата на обстоятелствата, при дадени моменти, са били принуждавани да прибягват до ограничения, за доброто, реда и спокойствието на държавата и други, които мразят свободата и които дирят най-малките случаи, за да могат да я унищожат или да я погазят.”
–––
„Аз ще кажа само две думи – че е много добре партиите да се стегнат, да се морализират, да се обединят около принципи, около искания и всички задружно да могат да служат тъй най-добре на народа си.”
–––
„Действително ще трябва да дадем на народа си доказателства, че в сегашните времена, когато се посяга на заплатата на чиновника, на пенсията на пенсионера, ще трябва да се посегне и на заплатата на народния представител.”
––––
„Сега въобще се смята, че държавата е длъжна на всекиго да създава блага отделно – една ерес много опасна. Инициативата и предприемчивостта на гражданина не трябва никога да се пресушават, защото те творят блага и са двигатели на прогреса.”
–––
„Та, казвам, в демократичните държави просветата на гражданите е една необходимост. И няма по-мъчен режим, отколкото е режимът на демокрацията. Да се възпита и образова едно лице е лесно…. Но да се възпита и образова един народ е трудно дело. А в демокрацията мнозинството, което управлява, трябва да бъде просветено, за да не бъде стадо от овце, които могат да влачат насам-нататък – въобще да няма една психология на тълпа.”
–––-
„Но, г-да, образованието трябва да гони известна цел. Трябва да се развият способностите на човека. Трябва да се развият физическите способности, ум, воля и характер. Но, г-да, то не е достатъчно за днес. Материалните нужди днес тропат на вратите на всички народи. Да дадеш днес голо образование само и да не подготвиш човека, като производител и като творец на материални блага – значи да не живеем във времето си.”
–––-
„Демокрацията изисква всеки способен човек, от която и среда да излиза той, обществото и държавата да го подпомагат. Държавата трябва да има за цел да не изоставя никое способно чедо да загине, а да го подпомогне, за да прояви талантите си, ако ги има заложени в себе си. Това е демокрацията.”
–––
„На един народ, както и на една личност, характерът му се познава, когато е в изпитание. Г-да! В изпитанието ще трябва да се прояви волята и съзнанието ни. Трябва да се върви сериозно, да се твори сериозно, за да не би заради онова много, което си въобразяваме, че можем да направим, да изгубим малкото, което сме във възможност да направим.”
–––
„Да оставим младежите в годините, когато са в училищата, да живеят спокойно! Да живеят в безгрижие, във веселие и радости. Те ще нагазят калта, каквато е политиката на България, ще заживеят със страсти, които карат хората да стареят преждевременно; те ще дойдат там, но да ги оставим спокойни поне в крехката им възраст чисти като младостта. Нека сега насаждаме в тях знание, граждански добродетели, развиваме воля и характер и ги подготвим за добри граждани.”/по повод опитите на някои партии да използват деца за политическите си цели/
Добре го е казал, нали?
<<< При подготовката на публикацията са използвани публикации за живота на Никола Мушанов, неговият “Опит за автобиография” и Речта му пред ХХIII-то Обикновено народно събрание, произнесена на 22 ноември 1932 година.
*След преврата на 9 септември 1944 г. Никола Мушанов е осъден на 7 месеца затвор от т.н. Народен съд. След излежаване на присъдата си, като открит противник на Отечествения фронт, той се включва на страната на опозиционните сили. При започналата разправа срещу тях, Мушанов е подложен на преследване и малтретиране. Още през есента на 1948 г. е изселен от София и въдворен в Търново. Последните две години от живота му преминават в почти пълна изолация. През месец май 1951 г., Никола Мушанов умира в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната версия е “разрив на сърцето”.
Снимка: Wikipedia
