Хората не умеят да признават и да аплодират усилията на другия. Не ви ли се е случвало след успех да се чувствате с наранена душа. Прав е Паоло Куелю – “победителят е сам”. Колкото повече се изкачваш нагоре, толкова по си сам и все повече са онези, които искат да те спънат. Но в такива случаи си казваш, че трябва да продължиш, каквото й да ти струва това – къртовски труд, лишения, неразбиране… С времето се надяваш добрите хора и професионалистите да застават до теб. И все повече се вторачваш в работата си. Работа, работа, работа! Познато ми е. Правиш го, макар да знаеш, че всеки път ще ти се налага да плащаш цената на решението си – винаги има някой, който да се цели в гърба ти. А да се опазиш от изненади и сблъсъци не е лека задача, ако си заобиколен от хора, които не вярват в себе си, в общата воля или им се иска да крещят.
Мисля, че Шарл де Гол беше казал, че дебатът е дело на много хора, но всъщност – може би е дело само на един човек. Винаги се започва от този един човек. Той е роден лидер и е много вътре в онова, което защитава. Най-често ни подсеща за истинските ценности, които така пренебрежително губим, или за онези общи възгледи, от които така лесно се отказваме. А те би трябвало да ни събират. Но често точно тези хора се чувстват най-самотни в своите избори, дори когато намеренията им засягат доброто и успеха на групи хора или дори на цялото общество. Жалко е, когато остават неразбрани или неподкрепени. Има една китайска поговорка, която казва, че бурите карат дърветата да пускат дълбоки корени. Знаете – светът не е така подреден, че само да му се радваме.
В моя живот съм се научила да подавам ръка на онези, които виждам, че изостават. Заставам и до онези, които правят същото като мен. Само така може да се усети силата на свободния избор и на усещането да сме заедно. Истината е, че аз съм и от тези, които никога не толерират нередни и незаконни действия. Не допускам и да преговарят с мен, когато касае ценностите ми. Но винаги съм готова да се погрижа първо за безопасността на другите, а не за моята. Битките винаги са били моето предизвикателнство. Вярвам, че на всеки от вас му се е налагало да води истински битки, а не такива за суета или за да “гони вятъра”. Да знаете, че в предизвикателствата се правят най-добрите избори и се вземат най-правилните решения. “Представете си покълването, растежa и енергията. Представете си клончетата и напъпилите цветове…” Утре е един такъв ден….