Как австралийският авантюрист успя да избяга от преследването на САЩ
Микола Мороз, Zahid.net
Основателят на WikiLeaks, 52-годишният Джулиан Асандж, който доскоро беше един от десетте най-големи врагове на САЩ, се завърна в родната си Австралия като свободен човек. Да, той се призна за виновен в американски съд за разкриване на военни тайни и дори за това беше осъден на 62 месеца. Но точно този срок му беше признат като излежал присъда в Белмарш – лондонския затвор с максимална сигурност.Общо Асандж прекарва 14 години в затвора. И той можеше да е доживотен. И то за какво.
И така, преследването срещу Джулиан Асандж започнаха през декември 2010 г., когато Интерпол издаде заповед за ареста му. В Швеция той е обвинен в изнасилване, в два случая на сексуален тормоз и незаконна принуда на жени за сексуална интимност. Всичко това Асандж успя да извърши в рамките на два дни през август същата година, когато е на работно посещение в Швеция. Британската полиция арестува Асандж и през февруари 2011 г. магистратският съд в Белмар разпореди екстрадирането му в Швеция. Тогава това решение издържа всички възможни обжалвания.
Защо Асандж така и не се яви пред шведското правосъдие, въпреки че всички формални пречки пред екстрадицията бяха премахнати? Защото, колкото и да е странно, той не беше зад решетките, а с мярка за неотклонение. Възползвайки се от това, той се скри в посолството на Еквадор в Лондон и поиска политическо убежище от ръководството на латиноамериканската страна. В продължение на седем години Асандж тормозеше еквадорските дипломати и поведението му далеч не беше идеално. Докато най-после еквадорците не разбраха нещата. На 11 април 2019 г. Асандж бе прогонен през вратата, а президентът на страната го лиши от убежище. Британската полиция незабавно арестува основателя на WikiLeaks .
След това започна дългият процес по екстрадирането на Асандж в САЩ. Заслужава да се отбележи, че по това време шведските служители на реда, осъзнавайки безсмислието на опитите да преследват предполагаемия изнасилвач, просто затвориха случая. В крайна сметка отговорността на Асандж пред американската държава беше много по-тежка – според предварителните оценки той беше заплашен от 175 години затвор.
И така, в какво американците уличиха Асандж? Той беше обвинен по 18 пункта, като всички бяха свързани с разкриване на класифицирана информация за Съединените щати, получена по незаконен начин. Именно за подобни дейности през 2006 г. Джулиан Асандж основава информационния портал WikiLeaks – своеобразна платформа за споделяне на изтекли секретни материали. Той никога не е крил омразата си към САЩ, така че от самото начало твърдеше, че възнамерява да разобличи „престъпната дейност“ на Белия дом.
През 2010 г. сайтът публикува поредица от секретни военни документи, предоставени от Челси Манинг, бивш анализатор на американското военно разузнаване. Тези документи, по-специално, обсъждат военните операции на САЩ в Афганистан и Ирак. Най-голям резонанс имаше видеото, което показва погрешната стрелба от американски хеликоптер на мирни иракчани, както и кореспонденти на Ройтерс. От записа става ясно, че американските войници са объркали камерите и снимачната техника в ръцете на кореспондентите с оръжия, и са поискали разрешение да стрелят по групата хора. Освен това WikiLeaks публикува поверителна дипломатическа кореспонденция на американски мисии по света. По този начин бяха разкрити стотици агенти на американското разузнаване, работещи под прикритие в други страни, и особено лица, подаващи сигнали, които са граждани на тези страни.
Асандж не спря дотук и през 2016 г. публикува в WikiLeaks поверителна електронна кореспонденция, която смути кандидата за президент от Демократическата партия Хилари Клинтън. Освен това хакери, свързани с руските специални служби, помогнаха да се получи секретна информация. Тази година допринесе за победата на Доналд Тръмп на президентските избори. Тоест всъщност имаме бруталната намеса на Асандж в светая светих на американската демокрация – изборите. Подобна намеса на WikiLeaks имаше по време на подготовката на референдума за независимост на Каталуния. И това също не се случи без „ръката на Кремъл“. И за да няма съмнения, Асандж едновременно работи за руския пропаганден телевизионен канал RT. Например, той интервюира лидера на ливанското движение „Хизбула“ Хасан Насрала.
И сега въпросът на въпросите: с целия този опит, как един от най-големите врагове на Съединените щати успява сега да „се разхожда на свобода с чиста съвест“? Експерти твърдят, че всичко това се е случило благодарение на Джо Байдън и предстоящите президентски избори. Междувременно австралийското лейбъристко правителство лобира във Вашингтон да намери решение на случая с Асандж още от идването си на власт през 2022 година. Премиерът Антони Албанезе каза пред парламента на страната, че освобождаването на техния сънародник би било „велико събитие“. „Независимо от мнението на хората за дейността на Асандж, делото се проточи твърде дълго. По-нататъшното му задържане няма да спечели нищо и ние искаме той да се върне у дома в Австралия“, каза австралийският премиер.
Около година и половина продължиха личните преговори на Канбера с Вашингтон за съдбата на Асандж. И в крайна сметка Байдън реши, че уреждането на този проблем ще му помогне. Всъщност именно политическата динамика в САЩ окончателно определи решението на ръководителя на Белия дом. Президентът на Съединените щати беше склонен да смята, че неговата доброта към основателя на WikiLeaks го представя в очите на обществото като защитник на свободата в САЩ на фона на бруталния и деспотичен Доналд Тръмп. Байдън многократно е заявявал, че вероятната победа на републиканския му съперник на изборите през ноември ще представлява заплаха за демокрацията, и по-специално за Първата поправка на конституцията на САЩ, която гарантира свободата на словото. Така Вашингтон сключи сделка с Асандж, според която американската прокуратура оттегля всички обвинения срещу заподозрения. А той от своя страна признава само една вина от всичките осемнадесет, осъден е на 62 месеца затвор, но веднага е амнистиран, като се зачитат петте години, прекарани в лондонски затвор. След което ще бъде освободен и може да се върне в родината си в Австралия, където е семейството му.
Тоест Асандж е представен в този сценарий на Белия дом като журналист, който уж се е борил за свободата на словото. Но наистина ли е така? По-скоро трябва да се нарече антижурналист. В крайна сметка нито той, нито WikiLeaks се занимаваха с журналистически разследвания или поне с проверка на фактите, не правеха анализи, не пишеха журналистически статии. Превърна се, ако не в сътрудник, то поне в „полезен идиот” за кървавия кремълски режим. А да го наречеш журналист, е като да обиждаш цялото съсловие на уважаваната „четвърта власт“. Но неговото „чудотворно“ освобождение може да послужи като мотивиращ фактор за други авантюристи, които да повторят срамния му път, без да се притесняват за последствията.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Шлях Ассанджа. Як австралійський шукач пригод утік від переслідування США,Микола Мороз, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
