“Социалогът” Кънчо Стойчев влезе в познатата ни роля на разказвач на вълшебни приказки. Хвалбите и комплиментите му за Радев тутакси ме върнаха към времето на култа към личността и към оная приказка, в която никой не смеел да каже, че царят е гол. „Румен Радев не е професионален политик. Това е тайната за неговото обаяние. Затова в абсолютни класации той е номер едно и има доверие между 56-60%. Да не си професионален политик позволява да говориш с българите. Нормално е да има различия между Румен Радев и БСП, но той е извън тази реторика. Дори когато греши, той е симпатичен на българите, които харесват неговата непреднамереност и естественост“, заяви Стойчев, който описва президента Радев като божество, обожествявайки го с дефицитите му.
Почти възвеличаване! Явно въпросният “социолог” разчита на политическата и на ценностната незрялост на българските граждани. Вероятно подобно внушение е допустимо, предвид ниското ниво на критично мислене у онези “…% дебили”, цитирани от депутат от парламентарната група на БСП. Подобно обожествяване на дефицита на държавнически и политически качества за заемане на тази висока позиция в държавата е характерно за монархиите и автократичните форми на управление. За мен казаното от Стойчев е продължение на технологията от предишната предизборна президентска кампания с очертаваща се тенденция да продължи и по време на настоящата. Ако си спомняте, тогава един сегашен депутат от парламентарната група на БСП – известен политически коментатор, който обаче не си спомням през тези четири години да е направил поне едно изказване от парламентарната трибуна, каза в студиото на НОВА, че не знам кой си френски генерал бил неграмотен, но това не му попречило да е велик и да остане в световната история?! Това беше по повод на въпрос, свързан с факта, че Радев няма опит в политиката и в държавното управление. След четири години вие сами можете да прецените колко ни струва това на държавата и на държавността.
Не знаех, че държавническата неопитност, отсъствието на професионални качества за заемане позицията на държавен глава и неспазването на чл. 91(2) от Конституцията, може да са основание за обаятелност, симпатия, харизматичност и за печелене на доверие. Аз, която съм прочела толкова много книги, изглежда съм пропуснала да науча, че дефицитите на един действащ държавен глава го даряват с подобна свръхестественост – да привлича “доверие между 56-60%”. А “умозаключението”, че само защото не е професионален политик му позволява да говори с българите, е истински нонсенс. Това за “говоренето” ми идва малко в повече, защото то се явява и най-големия му проблем – комуникацията! И тук съвсем не става дума за “непреднамереност и естественост”, защото впечатлението винаги е за преднамереност, а така назованата “естественост” е най-коментираното му качество.
Единственото, за което се сещам по повод казаното от въпросния трубадур, пардон, “социолог” e, че вероятно подобно хвалебствено мнение е възможно единствено в общество с отсъствие на демократични ценности и достойнство. Ха, дано не е така! Защото такива неоснователни хвалебствия са злоупотреба и са за сметка на обществения интерес. Иначе аз ги възприемам като част от предизборната технология, но в случая проблемите на хваления се натрапват още повече. Като в оная народна мъдрост – авторът на тази “ода за президента“ вместо да му изпише вежди, му извади очи. А и няма как един мандат, преминал в безвремие и на отстояние от същинските потребности от обединение и сцепление на обществените интереси, да поражда доверие и подкрепа. Но това го разбират само просветените избиратели, а за “онези … %” от тях, въпросното трубадурско изпълнение е поредно въвеждане в заблуда. Затова ще им припомня Остап Бендер:”Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.” А вие знаете ли, че в китайските монархии (а не само тогава) са почитали титлата на монарха, а не личността му. Чувала съм водещи социолози и политолози да казват същото и по повод рейтингите на българските президенти….
В края, провокирана от “автора на вълшебни приказки”, възкликвам: О, mores! О, нрави! А вас оставям да мислите! И умната! Предизборно време е…
