След зачестилите случаи на публична агресия убийства и т.н. все по-често се замислям за това дали в нашето общество се обръща достатъчно внимание на осведомеността на гражданите за техните права и отговорности и колко е важна отговорността за собствените ни действия. Още повече, че мащабите на безотговорно поведение растат. И не става въпрос само за това как шофираме и дали се съобразяваме, че има и други участници в транспортното движение. Вярно е, че точно на магистралите се води една от най-страшните войни – с ежедневни жертви. Не съм склонна да спекулирам, но повечето от тези случаи са свързани с млади хора – като нарушители или като жертви. Извън тях говорим и за пряко посегателство върху неприкосновеността на отделната личност. Най-пресните случаи – тройно убийство с пушка, убийство с нож на младеж от негов връстник, още един подобен случай, а накрая – опит за умъртвяване с чук на бивш заместник-прокуроp от СГП. И всичко това се случва през два последователни дни.
Ще ми кажете, че да спазваш законите или да ги нарушаваш е въпрос на индивидуален избор. Но нека не забравяме, че всяко отклонение от правилото е и показател за това колко размито е разбирането за личната отговорност, когато живееш в едно общество. И това ни се набива още от сутринта със съобщенията на новинарските канали за поредно убийство, криминална драма, случаи на домашно насилие и улична саморазправа или пътна катастрофа. Зад всеки подобен случай винаги се търси или се намира някаква причина, но това, което не може да отхвърлим е, че семейството и обществото ни подценяват или пропускат много други неща, свързани с превенцията. А защо да не добавим и това как самите ние реагираме като граждани.
Морални сривове съществуват във всяко общество. Много са и факторите, които имат въздействие върху психиката на обществото. За голямо съжаление, у нас през последните четири години, които бяха години на институционално разрушение и системен популизъм, процесът на морален упадък се отрази най-вече на подрастващите и на младите хора. Какво да очакваме от тях, когато всички бяхме свидетели как отговорността във властта се обезценяваше пред очите ни. Корупционни схеми, шуробаджинащина, престъпления, свързани с обществени поръчки, овладяване на репресивните органи от „наши хора” и преследване на политическите опоненти и т.н. И когато сега става ясно, че това се е вършило и се върши от представители на властта, за които и днес се търсят „вратички”, за да избегнат върховенството на закона, представяни като „политически затворници”, не е ли това дъното на несправедливостта? И докога системата ще продължи да покровителства корумпираните – продължават да се питат обикновените граждани?
И докато се движим в тази посока и лицемерно някои се самообявяват за “борци”, реално позитивите за обществото не просто закъсняват, а се отдалечават. Естествено е негативите от четиригодишния хаос да не бъдат бързо преодоляни, защото някои от „своеволията” на тогавашните управляващи – правителствата на ПП/ДБ и служебните на президента, успяха да ни „закопаят” за години напред. А „Боташ” – за цели тринайсет! Това е и най-яркият пример, че безотговорността на властта не е метафора, не е и фолклор. Ниската степен на отговорност напълно оправдава оня израз, че „рибата се вмирисва от главата”. Затова и как да вярваме, че заробването ни с милион и петдесет хиляди всеки ден, продължава да поддържа рейтинга на главния виновник, докато става въпрос за цинична злоупотреба с власт? И с право у гражданите има съмнения, че става въпрос за сделка със съзнателно корупционен компонент.
В контекста на въпроса, който повдигам с тази публикация – отговорността не само като индивидуален избор, но и показател за моралните устои на едно общество, ще кажа, че това е една фундаментална тема. И подминаването й отлага за дълго решаването на много проблеми, които гражданите очакват те да бъдат решени. А прилагането на върховенството на закона по отношение на нашумелите напоследък корупционни скандали да се третира като „преследване на опозицията” е открит цинизъм. Но друга реакция не може да се очаква, когато непотизмът е бил стратегия. В такива случаи естествено е истинската борба на правосъдието с корупцията да се представя от съпартийците и от шуробаджанаците ти по точно този начин. Тогава кресливата заявка за „върховенство на закона” и „никой не е над закона” се оказват една красива измислица, която не трае дълго. Вероятно авторите й разчитат на инфантилната част на българското общество, която предпочита да не мисли.
Но работата е там, че животът ни предлага различни избори, а той е такъв, какъвто е. И как избираме да го изживеем, зависи от всеки. Но има нещо, което е в основата на нашите действия – отговорността към самите нас, но и към другите. Защото всеки човек е част от системата на социалните отношения. Социалната среда е тази, която оказва влияние върху формирането на личността. И затова толкова важни са семейството и училището. Много е важно отрано да се осмисли връзката между свободата и отговорността. При това условие ще е възможно и осмислянето им през законите на реалността. Свободата и отговорността са двете страни на съзнателната човешка дейност. А тя ще бъде реализирана толкова по-успешно, колкото по-адекватно реагираме на реалните условия и осъзнаваме колко е важно всяко наше действие да е породено от отговорност към себе си, но и към другите. И защото са важни не само нашите права, но и отговорността, която носим за собствените действия.
