Сигурно се питате какво сe случва с популста, когато той се почувства аристократ. Отговорът ми е кратък – забравя за обещанията си пред избирателите. Сещате се! Едва 13 000 гласа не достигнаха, за да бъде референдумът, организиран от “Шоуто на Слави”, задължителен. Тогава ЦИК отчете, че на въпроса „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“, положително са отговорили 2 509 340 гласоподаватели ( 71.94 на сто), с „Не“ – 560 261 ( 16.06 на сто), без еднозначен отговор – 330 894 ( 9.49 на сто), а 87 763 ( 2.52 на сто) бяха недействителните бюлетини. Но за да бъде задължително решението, в референдума трябваше да са участвали най-малко толкова избиратели, колкото са били на последните парламентарни избори, т.е. 3 500 585 души. Резултатите от 100-процентовото въвеждане на протоколите показa, че броят на участвалите е по-нисък с около 13 000 души. Радвам се, че един от тях съм и аз, защото гласувах само с бюлетина за президент и вицепрезидент. Причината е, че имам сериозни съображения срещу мажоритарния вот, които съм развила в други мои публикации. Единият от аргументите ми е свързан с моето разбиране за ролята в парламентарната република на партиите и идеологиите, които те представят, а вторият – преференциите са една добра възможност за мажоритарен избор. Така подредбата на партийните листи се пренарежда с активното участие на суверена. Между другото, по време на предизборната кампания се появиха публикации на недоволни активисти на ИТН, които споделяха, че напускат партията поради отправени към тях заплахи и забрани да не ползват преференции.
Ако си спомняте, след обявяването на резултатите Трифонов обвини ЦИК в „чудовищна манипулация“. Според него в референдума са гласували 3 501 220 души, което го правило валиден, но ЦИК била определила като недействителни над 13 000 бюлетини, пуснати в урните без пликове. Не сте забравили и как той седеше на едно столче и протестираше през 2017-та година и произнесе онези велики словца:”На референдума народът упражни властта си. Пряко изрази волята си. Днес депутатите не признаха тази воля и практически извършиха преврат. От днес ние не живеем в демократична държава. От днес ние живеем в някаква уродлива форма на партийна аристокрация.” Наистина велики словца! Но дали тогава е мислил и допусскал, че ще минат четири години и той ще получи като подарък към неговите петдесет и един гласа още 189. Толкова са – като към управляващото мнозинство прибавим и 75-те депутати на ГЕРБ-СДС се получават 240 гласа. Каква прекрасна възможност да постигнеш една мечта!
На този етап „Има такъв народ“ няма да внася предложение за промяна на изборната система и мажоритарен вот, стана ясно от изказването на Тошко Йорданов – представител на партията, при откриването на 45-ото Народно събрание. Според него, такава промяна трябва да направи само партия с мнозинство, каквото ИТН нямала. Е как да няма! Изчислихме ги – цели 240 депутата – 165 от управляващото мнозинство, което се явява и конституционно, и 75 от ГЕРБ-СДС. Защото няма никакво съмнение, че партията на Бойко Борисов стои категорично зад тази промяна още от 2017-та година. Референдумът беше невалиден, но избирателите бяха дали категоричен отговор „да“ и на трите въпроса в допитването – за преминаване към мажоритарен избор на депутати, задължително гласуване и за драстично намаляване на партийните субсидии. И тъй като съгласно закона за референдумите резултатите подлежаха на обсъждане в парламента, единствено парламентарната група на ГЕРБ реагира проактивно и внесе проект за промени в Изборния кодекс. В мотивите на вносителите пише:“След като суверенът е изразил волята си и за да се отговори на исканията на гражданското общество, предлагаме пропорционалната изборна система да се промени чрез въвеждането на мажоритарно гласуване за народни представители (в два тура)“. Тогава беше приет размера на партийната субсидия от 1 лев, а мажоритарното гласуване получи подкрепата само на ГЕРБ и на Воля, т.е. 98 гласа. Сегашните коалиционни партньори на ИТН – ДПС и БСП, не подкрепиха промяната.
Тези дни разбираме, че първият законопроект, който ГЕРБ внася за обсъждане в сегашното Народно събрание е този за мажоритарния вот. Не ми е известно как изглежда той, но в предишния ставаше дума за това, че всеки кандидат за депутат ще може да бъде издигнат само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един избирателен район. Предвиждаше се самото разделение на страната на 240 едномандантни избирателни района да бъде направено от „политически независими органи“. Във всеки район мажоритарният избор да се провежда в два тура с абсолютно мнозинство. За българите в чужбина се предвижда активна регистрация, с която ще се направи първата стъпка към разработването на избирателен списък на сънародниците ни зад граница. Гласът им ще се отнесе към тяхното последно постоянно местоживеене. Каквито и промени да са настъпили в последната редакция, става ясно, че ИТН и подкрепящото я мнозинство могат да пристъпят към конкретно обсъждане на един готов вариант и в много кратък срок да се реализира една от целите на референдума.
Ако вече сте стигнали до това изречение, очаквам да имате и ваш отговор на въпроса:” Какво се случва с един популист, когато се почувства аристократ”? Я, най-добре да ви цитирам eдин човек, който не влезе в политиката и е един от сценаристите на Трифонов:”Чoвeк хaрecвa мaжoритaрнaтa cиcтeмa caмo дoкaтo влeзe в пaрлaмeнтa, нaпиca Ивo Cирoмaхoв във Фeйcбук. А аз – с риск да се повторя, ще цитирам онези велики слова, които дишат с прозренията на автора им (който и да е той): ”На референдума народът упражни властта си. Пряко изрази волята си. Днес депутатите не признаха тази воля и практически извършиха преврат. От днес ние не живеем в демократична държава. От днес ние живеем в някаква уродлива форма на партийна аристокрация.” На фона на днес случващото се, ми иде да възкликна: “Eх, да знаете, голяма работа било “депутатското кюфте”!
А вие помните ли как завършва Андерсеновата приказка “Новите дрехи на царя”? Ако сте забравили, прочетете я отново, за да си припомните финала….
Р.Р. Благодаря на всички, които не спират да ме четат! Постоянството ви ме вдъхновява.
