Теми

Популярни

ПЛАНЪТ “МАРШАЛ”

планът Маршал

През юли 1947 година правителството на Георги Димитров отказва да вземе участие в Плана “Маршал”, чиято крайна цел е следвоенното възстановяване на Европа. Носи името на Джордж Маршал – тогавашния държавен секретар на САЩ. Планът предвижда 13 млрд долара финансова помощ, която американската държава отпуска на европейските държави за четиригодишен период. Право на помощта имат онези страни, които са се присъединили към ЕВропейската организация за икономическо сътрудничество. Но има едно условие – в съответното правителство да няма комунисти. Любопитен е факта, че за да получат помощта, Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война.

В същото това време българското правителство начело с Георги Димитров има “важна” коминтерновска задача – да македонизира населението от Благоевградски окръг и да подготви присъединяването му към новосформираната югославска държава Македония. Навярно вече се питате, a как все пак са реагирали властите в България по отношение на плана Маршал? Ще ви кажа:”…Министерски съвет отчете обстоятелството, че България е пристъпила вече към осъществяване на своя държавен народностопански план, който би бил изложен на опасност(?!)…българското правителство счита, че България не може нито прямо, нито косвено да съдейства на сепаратни(?!) инициативи, които ако се осъществят, биха довели до разделение на ЕВропа.”

Всъщност истината е в стратегическата задача на плана “Маршал” – пълното възстановяване на пораженията от войната, модернизиране на промишлеността, условия за свободна търговия в рамките на континента, но и предотвратяване разпространението на комунистическата доктрина. Планът стартира през април 1948 година, когато американският президент Хари Труман го подписва. Между другото, има отправено предложение за участие и към СССР, но Кремъл отказва. Нещо повече – блокира участието и помощите на почти всички държави от т.н. Източен блок, в т.ч. и на България.

Да, Европа беше разделена! Освен всички други следвоенни договорки между победителите за зони на влияние, отказът за присъединяване към плана “Маршал” е още един щрих към облика на онези, които почти половин век след това, ще ни държат от тази страна на Берлинската стена. От другата – възстановената Европа, Европа на демокрацията! Затова си заслужава, когато търсим отговор на въпроса къде сме днес като държава и кога ще ги стигнем другите, трябва винаги да се сещаме за казаното от Чърчил:”Тези, които (тогава) избраха демокрацията пред хляба, днес ядат триста вида хляб, а тези, които избраха хляба, днес нямат ни хляб, ни демокрация!” Уроците на историята са за това – да не ги забравяме, да се учим и да разказваме истината на нашите деца и внуци. За да не грешат, когато правят самостоятелни избори в живота…

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!