Радев не бързал с действия по отношение на Узунов: “Но както виждате аз не бързам със своите действия по отношение на г-н Пламен Узунов, защото ако вярвах в безпристрастносттта на прокуратурата, аз щях много бързо да взема най-лесното решение за ноеговто отстраняване. Но сами виждате, че при тази очевидна тенденциозност на прокуратурта и то с нарушение на закона и вземане на страна в политически игри…Това за мен е недопустимо. Такова едно заиграване е несъвместимо с демокрацията. И точно този казус е много по-важен, отколкото действията на самия Пламен Узунов, които може да реши само и единствено съдът.”
Този цитат доказва, че при Румен Радев говеренето за демокрация, правова държава и борба с корупция е фасадно и поражда оправдани съмнения за неговите действителни убеждения. Призивите му не кореспондират с реакциите му на държавен глава. Уж призовава за борба с корупцията и прилагане на закона, но ако може той и президентските чиновници да са недосегаеми. Иначе той го определя като “вземане на страна в политически игри”, а принципът на прозрачността е “заиграване, несъвместимо с демокрация”. Между другото, да дава квалификации е типично за Радев, но е недопустимо за стила и за речника на един президент. Това е реакция на човек, комуто е трудно да се справи с комплексите си и затова се опитва да ги преоделее с вербална агресия и с негативно мислене. Обратно на онова, което аз знам от латералното мислене – нормално е личният интерес да е мощна база за позитивно мислене.
Публичното поведение на Румен Радев винаги е било в обяснителен режим за действията и за бездействията му. Напоследък всекидневните му “брифинги” от предварително режисирани географски точки в България някак не се побират в представите ни за стандарт в публичния образ на eдин държавен глава. Не е нормално всеки ден да опровергаваш това или онова, както и да се оправдаваш, нападайки някоя от властите. Този махленски манталитет принизява президентската институция. Работата на държавния глава е да брани законите и институциите, а не да се конфронтира с тях и да квалифицира независимите им действия. При това да се изразява като в италианска афера…
Има една приказка, че казаната дума е хвърлен камък, затова внимавай какви „камъни“ хвърляш…. Защото Verba Volant, Scripta Manet, думите отлитат, написаното остава…
P.P С този първи коментар откривам новата рубрика “VERBA VOLANT, SCRIPTA MANENT”. Ще се придържам към краткия формат и ексклузивната реакция. Това ще е моя начин да изразя личното си отношение към некоректното политическо говорене, чията цел е да подменя фактите и действителността, и така да въздейства на нагласите ни в точно определена посока.
