Вчера Народното събрание стартира процедурата по попълване съставите на мандатните органи. Аз вече казах доста неща в моята статия „За разбудените страсти по регулаторите”. И тъй като вчера и днес чуваме разпаления дебат по темата, без да получим потвърждение за един сериозен подход от страна на опозицията, за да бъде решен този тежък проблем – изтеклите мандати на регулаторите и на други държавни органи, имам съмнения, че това се прави с познатите нагласи, лишени от смислено „аргументиране”. Прави се най-вече, за да се демонстрира “опозиционност”. Обаче опозиционност заради самата опозиционност, съвсем не означава рентабилна депутатска работа. Ако въобще може да се говори за работа, свършена от опозицията. Защото общото впечатление е, че тяхната цел не е да създават добавена стойност към решаване на проблема, а е друга – да продъллжат с предизборната си кампания в добре познатата тоналност.
Очаквано, аз не чувам и дума от опозиционно изказалите се депутати за това, че фактически законодателният орган продължава да не изпълнява задължението си по попълване на парламентарните квоти и към този момент е в нарушение на Конституцията и на специфичните закони, свързани с мандатността на тези държавни органи. Ще го повторя за кой ли път, но позицията на Конституционния съд, изразена в не едно негово решение e, че не е нормално законодателният орган – Народното събрание, да не изпълнява законови норми. Нещо повече – целенасочено възпрепятства или търси противоконституционни начини да спре изпълнението от тяхна страна на прилежащите им функции. Атакуват ги без основания и спекулират с тяхната независимост. А е известно, че „всяка държава-членка на ЕС следва да гарантира независимостта на националните регулаторни органи, с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения”, както е записано и в Директива 2009/140, т.е. че следва да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи независимият регулаторен орган, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятията, е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат неговата независима оценка”, но се изисква също „да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на НРО, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори”. A тази цел да се укрепва независимостта на НРО би била застрашена, ако поради заиграването на законодателната власт – както е в случая, имитиращо противопоставяне на високи обороти, всъщност има една цел – кой да се наложи като външен фактор и да получи възможността да посяга на неутралността на съответния независим регулаторен орган или да подлага постоянно неговата независимост под въпрос.
Подготвяйки тази статия, получих впечатлението, че в специфичните закони за т.н. независими регулаторни органи, намират отражение изрично посочени от европейските директиви основополагащи критерии при избора на членове на НРО – опит на членовете, независимост, безпристрастност и прозрачност. Напомням, че националното ни законодателство трябва да гарантира независимостта на членовете на НРО, като им осигурява защита от външна намеса и от политически натиск. И едно от условията е, че те разполагат с отделен бюджет и се менажират в съответствие с националното и европейското законодателство. В този процес важни са правилата не само за избора и за назначението на членове на НРО, но и за тяхното освобождаване. Говорим за предпоставки да се избегнат проблеми като този, произтичащ от публично отправяне на заплахи като тази, че „когато ние дойдем на власт, ще ги сменим”, защото сега избраните не ни харесват. Oчевидно става въпрос за евентуално предсрочно прекратяване на мандати на членове, което се тълкува като грубо посегателство върху независимостта на НРО. За такива случаи има и решения на Съда на ЕС. В специфичните закони за отделните български регулатори – някои, от които проучих, има съобразяване с Рамковата директива – предсрочно освобождаване може да се допусне в точно определени случаи – подаване на оставка, изтичане на мандата, несъвместимост, осъждане за престъпление, трайнa невъзможност да изпълнява задълженията си, грубо нарушение на задълженията или неизпълнение на задължения, свързани с конфликт на интереси.
Публичните изяви на представители на ПП/ДБ по темата, продължават да предизвикват недоумение, заради ляволибералния им популизъм. Между другото, за фантазиите им няма граници. Особено това как “жури при избора на регулатори да са НПО-та, защото ОИСР така искат”, чухме да го казва юрист от ПП/ДБ в “Лице в лице” по БТВ. И не само това – кандидатите трябвало да бъдат издигани от въпросните НПО-та….Кои НПО-та? Превзетите от тях НПО-та на Сорос, превърнали се в параполитически субекти, които отдавна са се оттекли от същинската си роля да са посредници между гражданите и властта ли? След пълното им дискредитиране през избора на новия американски президент, всъщност ние като български граждани станахме свидетели на верифициране на нашите съмнения и на отдавна публично известни факти за битността на българските НПО-та. И можем само да сме благодарни на президента Доналд Тръмп, който в речта си по време на инаугурацията каза: ”Време е да действаме със смелост!”
И тъй като регулаторните органи са част от упражняването на власт, те се нуждаят единствено от това да им бъдат осигурени прозрачни условия за реализиране на тяхната независимост, но и да е ясен политическия субект, който носи отговорност за реализираните от тях функции. И в този случай съвсем не става въпрос за отнемане на тази независимост, защото от мига на избора членовете на НРО са длъжни да действат като равноотдалечени. По този повод тази сутрин някакъв депутат от ПП/ДБ спекулираше по НОВА във връзка с независимостта на регулаторните органи. Макар че според него, той не спекулирал, не посочвайки конкретни примери по молба на водещия. Ами че точно това е спекулация! Впрочем да спекулират, е единственият вербален инструмент на изгубените във времето ПП/ДБ. А още по-шокиращо е да чуваме какво застрашава всеки, който се съгласи да е измежду онези 90 кандидати, които предстои НС да избере за попълване съставите на регулаторни органи – да му бъде залепено клеймото, че е „ човек на Пеевски”. Да го знаете! Тe са толкова изхабени политически и сбъркани, че единственото, което главите им могат да родят, е да повтарят рефрена „Пеевски”, често и в дует с „Борисов”.
Моето мнение е, че упавляващото мнозинство, което е отговорно за дневния ред на обществото, трябва да си свърши работата и да изпълни конституционната норма за мандатността, както вече се е произнесъл нееднократно Конституционният съд. Има ли правила, за да стартира и да продължи процедурата? Има. Редът по-нататък следва да се спази и България да се съобрази не само с Конституцията за мандатността като демократична ценност, но и с Рамковата директива и със специфичните директиви на ЕС относно независимите регулаторни органи. Има ли мнозинство за това? Има. За онези, за които не достигне квалифицирано мнозинство от 160 гласа, ще останат непопълнени и нека гражданите да преценят кои от политическите субекти са токсични за обществения ни живот. Какво казват от ПП/ДБ, няма значение. Ако някой е искал да бъдат гласувани неговите „предложения”, които остават все така спекулативно „аргументирани”, да е влязъл в управлението, а не да „рита вратата”. Я, по-бързо управляващото мнозинство „да влезе в релсите”, като продължи да решава проблема с регулаторите!
