В някои области можем да получим пълна информация и тогава тези области стават рутина, която не изисква мислене. Сега и в бъдеще ще прехвърлим тези рутинни неща на компютрите. И тъй като информацията се увеличава непрекъснато, трябва да мислим, за да не й позволим да ни залее и обърка.
Мисленето е действено умение, чрез което интелектът оказва въздействие на опита.
Засега мъдростта свързваме само с възрастта и опита. Мъдростта може да се преподава. Мъдростта зависи от възприятието. Тя е въпрос на обучение по възприятие, а не просто логика.
Реактивото мислене отговаря на традицията да се разчита на начетеността: как практически действаме, реагираме на вече съществуващото. Училището не е самоцелна игра. Истинският живот включва “проактивно” мислене, т. е. да излезеш и да правиш нещо. Не е дадена цялата информация – трябва да я намериш. Лесно е да седнеш пред чиния ядене и да го изядеш. Трудно е да произведеш, да купиш, да приготвиш храна.
Потребността да бъдеш прав е т.н. его-проблем. Нашето его е прекалено заето с това да бъдем прави, нашата идея да надделее, независимо дали това е най-добрата идея….. Да сте прави през цялото време не е най-важното нещо на света, а и определено не е много красиво.
