Много са раните от Прехода по снагата на българската държава. Окрадоха я приватизатори – къде каквото имаше. Изгониха работниците и обезкостиха всичко, което можеше да продадат на скрап, а с парите издигнаха палати със златни умивалници в баните им. Опразниха сметките на външнотърговските фирми, подариха си акциите им и се изсулиха(както казваше баба ми) – след тях, всеки да се оправя кой как може. Но те, съвсем като баш приватизаторката – я министър, я лидер на Партия. Ограбиха банките и забягнаха – кой в ЮАР, кой в САЩ или в Сърбия, а други продължават да си “кротуват” необезпокоявани – ни лук яли, ни лук мирисали. За Тях нищо никога не свършва – превъплощения, кооолкото щеш! Дали са “леви” или “леви десни”, любимата им роля е да са ментори, но май дойде време и този спектакъл да слезе от сцената. Ден, след ден – сами влязоха в “капана със сиренцето”, коeто бяха приготвили за нас.
Политическият инженеринг е понятие, което днес събира в едно всички действия, свързани със скрити интереси и домогване до властта чрез реализирането на лица и групи в политиката. Ще ви напомня, че самото понятие “политика” идва от старогръцки – пръв Аристотел го използва в книгата си “Политика”. Коренът му е “полис”(град), а значението му знае всяко дете в шести клас. Оттук идва и другото му значение – умение за управляване на полиса и всички действия, свързани с този процес. Днешното масово възприемане на политиката се свежда до визията за управление и развитие на обществото и взаимодействието мужду партиите и граждани при удовлетворяване на обществените интереси.
Защо ви казвам всичко това? Защото няма друг начин, по който да ви въведа в генезиса на политическия инженеринг, ако не си изяснем “в кратце” що е то политика. И за да приземя още повече темата, ще кажа, че политика и власт са свързани и общото между тях са ценностите. Крайната цел на политическата класа е да влезе във властта. Затова за мен политиката и властта са двете лица на двуликия Янус – едното му лице се смее, а другото плаче. Не ми се ще да влагам ирония, но българската политика в нейната представителност през Прехода е една комитрагедия. Отдавна трябваше да кандидатстваме за Гинес при тези 150-200 партии! Ама нали тази пуста власт е мед за “мухите”!
Слава Богу, че днешната структура на българската политика има отдавна утвърдени субекти, а и демокрацията ни дава право всеки от нас да изразява своя гледна точка и да въздейства на политическото съзнание на другите граждани. Eдно голямо завоевание на демокрацията – да изразяваш свободно мнението си, чийто резултат е разпространението на ценности! В случая имам предвид формирането на политическа култура. Защото няма по-голям враг на демокрацията от политическата безпросветност. Тогава ти ставаш уязвим на внушения, на фалшиви новини, на въздействие чрез спукулации и манипулации върху твоите нагласи. Позволяваш, без да подозираш дори, как някой е решил да те употреби, заради чужди задкулисни интереси.
По конституция и по Закона за политическите партии, те би трябвало да са свободни сдружения на граждани със сходни интереси и претендиращи да изразяват политическата воля не само на техните членове, но и на други, извън тях. Няма значение в коя част на политическия спектър е партията – ляво, дясно, център, ляво от центъра, дясно от центъра, дали си либерал или консерватор, тя иска да спечели твоя глас. Напоследък всички говорят едно и също, надничайки в “двора на комшията”. Но това не е предпоставка за отказ от конфронтационния подход в българската политика, който съпътства целия Преход. Много малко са случаите, в които той е бил заменен с консенсусния в името на националния интерес. Защо се получава така? Защото БСП си остана в образа на БКП. Защото доносниците продължават да не слизат от сцената, гледайки ни от екрана, поучавайки ни. Те са депутати, лидери на партии или са несменяеми чиновници в общината или в държавата. Е, как да се случи консенсуса!
