Когато истинското единство идва от Бога, а не от човешките амбиции
В навечерието на новата 2026-та година „България приключва 2025 г. с БВП от 113 млрд. евро и с ръст от над 3% на икономиката. Това ни нарежда в Топ 5 на държавите на ЕС. Отдавна не сме и най-бедната страна по паритет на покупателната способност, изпреварвайки Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Литва. Изпълнихме ангажиментите си.” С тези думи премиерът в оставка Росен Желязков откри последното за тази година заседание на Министерския съвет.
„С 0,6% намалява коефицентът на безработицата. Ръстът на заетите лица се увеличава с 1,6%, имаме над 10 млрд. лева повече приходи за една година – това е рекордна събираемост. Инфлацията е около 3,6%, но това не е свързано с въвеждането на еврото, а с повишената покупателна способност и заради 4% изсветляване на икономиката. Над 1 млрд. е събираемостта в ТОЛ системата, дължим на превозвачите повишение на конкурентноспособността“, обобщи той.
По думите на премиера в оставка парламентарната подкрепа е била динамична. „Измина една динамична, сложна и важна година. Правителството беше създадено трудно, в сложна коалиция с идеологически различия и разнообразни виждания за развитието на страната, с висока степен на консенсус и на доверие между партньорите. Правителството се държеше и работеше като програмно, макар че изглеждаше политическо. То имаше няколко цели – финансова стабилизация и възстановяване на плащанията по ПВУ, повишаване на конкурентноспособността на икономиката и влизане в еврозоната. Всички тези ангажименти са изпълнени. Когато дойде време за трезва оценка на работата на кабинета, не ние трябва да отбелязваме резултатите, а всички, които имат обективен поглед върху политическата конюктура и постигнатото през 2025 г. Обществото положи усилия, а тристранният диалог беше възстановен. Получавахме подкрепа, независимо от сложните политически процеси. Външната и вътрешната политическа среда беше сложна. Няма друго правителство, преминало през 6 вота на недоверие”, съобщи премиерът Желязков.
Да добавим към казаното също, че след като близо четири години България беше единствената държава в ЕС, която не получи никакви средства по ПВУ, провален заради ПП/ДБ, с последното плащане по ПВУ, общият размер на средствата, получени от България до момента, доближава 2 милиарда евро или 4,5 млрд лева, което надхвърля повече от половината от цялостната ни алокация по ПВУ. България получи и трето плащане от 1,47 млрд. евро по НПВУ, съобщиха по-рано днес от правителствения пресцентър. Плащането беше направено, след като Европейската комисия оцени като изпълнени 48 етапа и цели от общо 50, включени в искането за плащане. Тези средства означават реална подкрепа за българската икономика и за публичните инвестиции. През следващата година страната ни предстои да подаде финалните четвърто и пето плащане по механизма.
По думите на премиера, правителството изпълни програмата си. Във финансово отношение държавата се стабилизира. Приключи и един дълъг цикъл на пълното ни интегриране към Европейския съюз – влизането ни в Еврозоната. И ако резултатите от едно успешно едногодишно управление на правителството с премиер Росен Желязков се измерват в привличането на милиарди евро за България, има и още нещо, което подчертава уникалността в това – три толкова различни партии, подкрепени от четвърта, да загърбят идеологическите си различия и да изведат онова, което може да ги събере – излизането от Хаоса и завръщането към държавността и нормалността. Коалиционните партньори ГЕРБ/СДС, БСП и ИТН, подкрепени от ДПС-НН, намериха сили да преодолеят разделението и чисто човешките си амбиции да виждат в другия „враг”. Това управление се превърна в пример за нова коалиционна култура. А в своята битност правителството доказа, че формирането на една толкова странна за някои политическа общност, не е невъзможно, ако съуправляващите в него поставят България над всичко,
Нали знаете притчата за Вавилонската кула, разказана в Битие 11 от Стария завет, която описва как хората след Потопа, говорейки на един език, решили да построят град и кула, която да стигне до небето, за да си спечелят име и да не се разпръснат. Бог счел това за проява на гордост и опит да се стигне до Него, затова объркал езиците им, за да не се разбират, и ги разпръснал по земята, а строежът на кулата прекъснал. Така градът бил наречен Вавилон (от „разбъркване“) и станал символ на човешката гордост и на разделението. Затова тази притча служи като напомняне, че истинското единство идва от Бога, а не от човешките амбиции. Колкото до моженето, някои наистина го умеят, а други – независимо от „усилията”, не го могат.
Който разбрал, разбрал….
