Управляващите нанесоха най-перфектния удар и така обезоръжиха, както ПП/ДБ, така и Радев.
Аз бях може би първата, която сподели, че с този премиер това правителство демонстрира нова коалиционна политическа култура. Станахме свидетели на публично изразена взаимна лоялност и на прагматичното поведение на всички министри. При това – за много кратко време те постигнаха висок коефициент на полезно действие. Държавността се завърна, а с нея – и същността на държавата. А както казва Хегел, “държавността е реалността на моралната идея”. Вероятно той е имал предвид онова морално поведение, което гражданите очакват от своите политици и управници, призвани да се грижат приоритетно за обществените интереси. Едва ли би могло да се каже по-ясно в контекста на случващото се днес.
След четири години хаос и застой – макар и бавно, при това правителство започнаха да се завръщат и надеждите на гражданите, че заедно с това потръгва и един процес на формиране на политическа общност, която ще върне доверието на българските граждани към ефективната работа и моралността на институциите. Трудно е като усилие, особено след четири години на некомпетентност, корупция и безогледна шуробаджинащина. Но ето, че същите променкаджии-жълтопаветници пожела да ни върне към онова време, което не донесе нищо добро за европейското ни развитие. Направиха го тези, чийто приоритет се оказа не националния интерес, а този на партията им, която и днес продължава да е всичко друго – ОПГ, мафиотска структура, безнескръг, но не и партия.
Преди година политическите субекти – ГЕРБ/СДС, БСП, ИТН приеха отговорността да сформират настоящото редовно правителство, подкрепени от ДПС на Доган. Когато последните се изнизаха, ДПС-НН бяха тези, които предложиха подкрепа на правителството с условието, че ще го подкрепят, „докато то работи за хората”. И въпреки глобалните идеологически различия между тях, всяка партия прие да направи своите компромиси. Още повече, че те бяха разбрали най-важното – политическата отговорност няма нищо общо с популизма от „екстра” качество, присъщ на ПП/ДБ и на цялата опозиция. Разбира се, че в условията на демокрация са възможни и допустими обществен натиск през организирани протести, надделяване на едни или други корпоративни интереси, режисирано обслужване на опозицията с изкуствено провокиране на улични сблъсъци, използване на средства от хибридната война и т.н. А това предполага политика на търсене на обществено съгласие, вкл. и през компромиси. Но винаги се появява един и същи въпрос – доколко автентичен може да е всеки обществен натиск и дали той не е режисиран, обслужващ коннкретен партиен интерес, каквито бяха настоящите протести, организирани от ПП/ДБ и другите части на опозицията.
Днес, когато трябваше да се гласува вота на недоверие, внесен от ПП/ДБ, МЕЧ и Величие, се случи нещо, което със сигурност ще бъде записано в политическата история на България. След уличните протести с искане на оставка на правителството, управлящите направиха изключително успешен политически маньовър, който е знак за политическо прозрение и висока степен на политическа култура. Предварително обявената от премиера Желязков оставка се оказа част от много силен тактически ход с искане за излъчване на легитимни представители, които да представляват гражданите, които протестират, обявявайки какво мисллят да става оттук-нататък, извън процедурата и в контекста на предизвикателствата на времето. Защото ако си решил с преврат от улицата да събаряш държавата, трябва да си готов и да отговориш на въпроса – а какво след това? Така политическата отговорност за предстоящия хаос се прехвърля много правилно на шарлатаните и на главатаря от „Дондуков“ 2. Народът е казал, „когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът”. А „слаб ум” в изобилие го видяхме по време на протестите. И нека сега да се случи онова, за което протестиращите викаха. Така отговорността наистина персонално ще бъде понесена от всеки български гражданин, а предизвикателствата няма да са никак малко.
Преди днешното гласуване на вота на доверие, премиерът Желязков подаде оставка, но преди това направи аргументирано изложение, което следва да бъде прочетено внимателно, защото представлява консистентно съдържание, което включва оценка на случващото се, но и директно чрез него поиска от формалните лидери на протестите да предложат тяхната визия за управлението през следващите турболентни месеци. (Следва текста на изявлението му):
„Този кабинет дойде като функция на сложна коалиция между разнородни партии, но обединени около целта и желанието България да продължи по своя европейски път на развитие, България да бъде част от онези европейски държави, които могат да изградят най-справедливия и достоен съюз в света – Европейския. Част на това предизвикателство беше да завършим целия цикъл, като влезем в еврозоната.
Ние обещахме макроикономическа стабилност и я постигнахме. Гаранция и доказателство за това беше оценката, че спе постигнали Маастрихтските критерии. Обещахме и постигнахме небивал ръст в приходите на бюджета, приехме и ще изпълним бюджетната рамка за 2025 г. Предложихме бюджет за 2026 г, който независимо от своята разнопосочност, беше бюджет на социалната защита и придобивките, които българските граждани трябва да имат и да запазят през 2026 г. В това число не просто запазване на покупателната си способност, а увеличаване на същата.
Всичко това сякаш не можа да бъде докрай обяснено или нашите опоненти не успяха да го разберат.
Предстои обаче едно голямо предизвикателство. За съжалението то няма да позволи това правителство да преведе страната в първите месеци на 2026 г. по един спокоен път – такъв, какъвто само едно правителство, натрупало опит и познаващо адманистрацията, функциите и капацитета й, би могло да се справи. Това сякаш гражданите го оставят на заден план.
Затова и протестите трябва да излъчат своите автентични заявки за това как се вижда управлението на страната в прехода към избори и след изборите през 26 г. Какъв трябва да е профилът на управлението и как ще бъдат защитени правата на гражданите. Това гражданите нека го адресират към лидерите на протеста. Трябва да излъчат своите формални лидери, за да изразят каква е тяхната визия за управлението през турболентните месеци.
Това не е хвърляне на ръкавицата към Василев, Мирчев, Атанасов, ако щете и към Радев. Преходът трябва да бъде гарантиран. Тази гаранция трябва да се каже преди гласуването на бюджета. Ето защо правителството подава оставка!”
Р.Р. Вотът на недоверие не успя в парламентарна зала. Депутатите на ГЕРБ/СДС, ИТН, БСП и ДПС-НН не взеха участие в гласуването. Присъстващите от опозицията депутати бяха 106, а за да мине вота беше необходимо мнозинство от 121 депутати. Към момента заявената от премиера оставка е вече депозирана в деловодството на НС и предстои да бъде гласувана в парламентарната зала. Моето впечатление от случилото се днес е, че то подейства шокиращо за шарлатаните. Сигурна съм, че ще последват интерпретации как управляващите и Бойко Борисов са се …уплашили. Но едва ли празните им кратуни са разбрали какъв неочакван удар им бе нанесен с този изключително зрял политически маньовър от страна на управляващите.
Накрая бих искала да завърша с цитата на деня, според мене:„Преди 30 години хората протестираха, защото заплатите бяха 5 долара, токът беше на режим и безработицата беше повече от 20%. Защото тогава, преди 30 години, имаше политици. С мъжество и характер. Тогава да седнат управляващи и опозиция и да си говорят не беше нещо ненормално. Тогава никой не си разказваше личните разговори и не си пускаше SMS-ите видимо. Защото ставаше въпрос за България. А днес едни политически шарлатани ме карат да свалим правителство, в което те до вчера искаха да участват. И предлагаха министри, и искаха постове.“ (Кирил Добрев депутат от БСП) Точно и на място казано….,и е в контекста на отговора на въпроса: „А можем ли, въпреки различията, да работим заедно за националния интерес?”
