ИСТОРИЯТА НА УКРАЙНА КАТО ГОЛЯМ РАЗКАЗ

историята на Украйна
Време за четене: 3 минути

Въпроси относно понятието многограничие или когато си на кръстопътя на цивилизациите

Назар Кісь, Zahid.net

Напоследък украинците масово се интересуват от историята. Това по принцип не е изненадващо. Особено когато си нападнат от стар дядо, върнал се към маразматичните** теории за „истинската история“. И тъй като има заявка от обществото, има и реакция от страна на историците. Това също е разбираемо. В крайна сметка е правилно и от политическа гледна точка. Ако ние, украинското общество, искаме да управляваме бъдещето си, трябва да се справим с миналото си.

Едно от обясненията на историците е предложението цялата украинска история да се разглежда от гледна точка на нейното многограничие. Украйна, която се намира на кръстовището на няколко цивилизации и екологични зони, е тяхна естествена граница. И тази граница, съвсем закономерно, повлия на гражданите на съвременна Украйна. Интересен и несъмнено достоен подход. Някои въпроси наистина могат да бъдат разгледани от този ъгъл, което в крайна сметка много историци са правили и правят.

Но ако задачата е да се формира голям разказ, нова схема на цялата украинска история, тогава възникват някои въпроси. Първият от тях е защо точно границата е в основата? В света има много държави и народи, за които границата е не по-далечна, отколкото за Украйна. Голямата степ се простира от Китай до Унгария. Сблъсъкът на религии или езици също не е изключение, а по-скоро правило. В крайна сметка в историята на всеки народ може, когато има желание, да се търси „ядро“ и „граница“. По същия начин не е изненада, а по-скоро закономерност, че всички съвременни нации са продукт на различни влияния и култури. Какъв е трикът тогава, така да се каже?

Вторият въпрос засяга Русия. И руснаците са се формирали на същата граница, също на кръстопътя на цивилизациите, и те по принцип също могат да бъдат изследвани през призмата на многограничието. Доколкото разбрах логиката на новата концепция – някога украинци и руснаци са били в сходна ситуация, но са давали различни отговори на историческите предизвикателства. Затова ние сме толкова демократични и свободолюбиви, а те са такива, каквито са… Не е ли по-логично да се съсредоточим върху отговора, даден от тези два народа, отколкото върху ситуацията, в която някога са се намирали? Е, ако границата е същата, но резултатите са други – точно като в историята за „люлката на три братски народа“. Наистина ли имаме нужда от това?

Отново, връщайки се към теорията – ако нашето минало (и връзката ни с миналото) оформя нашето бъдеще, защо се нуждаем от граница в центъра на конструкцията? Споделете с руснаците? Може би тази теория ще пасне по-добре за изучаването на Руската федерация? Дай Боже, ще започнат центробежни процеси, разпад – въпросът за границите ще стане все по-належащ.

В украинската историческа наука има нещо, което я сродява с учените от Ренесанса. Желанието да се намери универсален отговор – или философски камък, или сребърен куршум, и така да се обясни всичко веднъж завинаги. Пътьом, обяснявайки на „хората“, че трудният им живот е свързан с обективни фактори и просто не може да бъде иначе.

Някога за всичко са били виновни съседите нашественици. Тогава на болшевиките изведнъж им “просветва”, че не са виновни само съседите, а западните съседи, както и “класовия враг”. През 90-те години тези, които успяха бързо да се „преобуят” и да застанат на релсите на правилната национална позиция, се завърнаха при корените си, където отново съседите бяха виновни за народните беди.

Отне три десетилетия време на откровено неуместната „национална парадигма“, която умори и най-върлите патриоти. И ето ни отново на кръстопът и отново търсим универсална схема. И тъй като хората искат прости и приятни отговори на сложни въпроси, историците са принудени да ги търсят. Логично би било да се отговори на „молбата на обществото“ с „42“, както в „Пътеводител на галактическия стопаджия“(The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy) от Дъглас Адамс, но хората може и да не разберат.Когато през 19 век сe e смятало, че съседите са виновни за всичко, е било ясно защо и за какво са го правили.

Когато болшевиките казаха, че трябва да се борим срещу класовите врагове, също беше ясно… Защо го правим сега? Да убедим украинците, че всичко е география? Е, тогава това е нов опит да се обясни тежкото положение на хората с обективните фактори, а не с грешките. Освен това дори не се намира политически клиент за подобна доктрина.

И това води до четвъртия въпрос: защо се нуждаем от „уникален“ подход или от „уникална“ история? Защото руснаците, които вечно са заети да търсят „своя начин“, да не бъдат тъжни по този път ли?

Украинците вече категорично разбраха, че е желателно границата, границата на сблъсъка на цивилизациите да се премести възможно най на изток. За това е необходимо Русия да бъде граница, или онова, което ще се появи из-под нейните руини. Поляците разбраха това по-рано и вместо да се правят на „уникална“ европейска нация, отдавна се обявиха за щит на Европа пред лицето на източното варварство. Във връзка с темата, cега, между другото, те купуват корейски танкове и изтребители.

Как ще опишем историята? „На границата на две стихии“ или „как удържахме щита с поляците“? Вторият вариант, между другото, предвижда по-лесен следвоенен преход към нормална история на нормално общество в Централна и Източна Европа. Което, надявам се, ще достигнем.

* Історія України як гранднаратив. Питання щодо концепції мультифронтиру, Назар Кiсь – кандидат на историчтеските науки, Институт за украински изследвания “И. Крипякевич” към Националната академия на науките на Украйна, Zahid.net

**маразматичен – дегенеративен, идиотски, изроден

https://zaxid.net/statti_tag50974/

 

error: Свържете се с автора за разрешение!!