ИНТЕРАКЦИЯТА В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС

учебния процес
Време за четене: 4 минути

Звучи сложно като формулировка, но практически ни препраща към използването на интерактивни методи и техники за взаимодействие по време на учебния процес. Взаимодействието е между учител и ученици, а извън него е практикуване на умение за публично изразяване на гледна точка. Идеята ми за тази публикация идва от впечатлението, което остава у мен участието на политиците в дебати, интервюта и дискусии. Заключението ми е, че пренебрежимо малко от тях демонстрират умение за подобни участия. А истината е, че умението да се говори и да се дебатира стартира в етапа на училищното образование. И това не е нещо, което да не може да се превърне в част от учебния процес. Моят опит в осемгодишното преподаване по Системата за латерално мислене в т. н. Час по мислене, ми дава основание да продължавам да поддържам позицията си, че трябва да има самостоятелен предмет “Обучение по практически български език”, или разгърнат модул към предмета “Български език и литература”. Част от подобно обучение да е и умението, свързано с интерактивната комуникация.

В процеса на преподаване на мислене по Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно, използвах различни интерактивни методи и техники. Всеки, който следи страницата “Училище за идеи” на Детски сайт знае, че в различни публикации съм представила мисловни инструменти, интерактивни техники и методи. Тяхното усвояване ги прави по-нататък универсално приложими. Някои са ситуационни, т.е. развиват умения за вземане на решения при конкретна ситуация – чрез прилагането на определен мисловен инструмент, мисловна техника или структура, или поставяне на казус и неговото решаване, например, чрез т. н. Петминутен формат на мислене. Тази система позволява също прилагането на ролеви игри – например, при приложението на Шестте шапки за мислене. Много от методите и техниките имат за цел придобиването на умения за работа в екип. А чрез дискусионните методи, като мозъчна атака, например, при прилагането на техниката Провокация, както и чрез използването на диспута и на дискусията, се развива личностния потенциал за участие в тях

Дебатът принадлежи към дискусионните методи. Самата дума идва от английския език /debate/ , но има и не едно харесвано от мен българско наименование – препирня, спор, словесен двубой. Е, няма да постъпя като езиковеда Александър Балан /спомнете си за “драсни пали клечица” – кибрит/, и ще използвам наименованието “дебат”, който всъщност означава специално организиран и структуриран публичен обмен на гледни точки по определена тема или теми. В него участниците може да са повече от двама. В случая, когато става дума за приложението му в учебния процес, медиаторът е учителят или ученик, определен от него. Темата може да е взаимствана от учебното съдържание, да е заключителен етап от направено проучване по предварително зададена тема или да е по тема, която е актуална за училището или е широко обсъждана от обществото, поради нейната значимост.

Аз ще използвам възможността да очертая някои основни принципи за водене на диспут. На първо място, трябва да се познава добре темата и участникът да е в състояние да я структурира по време на разговора. Водеща е ролята на медиатора, но всеки от участниците може да отклонява сюжетната посока, боравейки с факти, които да са солидни аргументи за неговата гледна точка. Изисква се голямо внимание за проследяване на онова, което говори другия участник/участници и готовност за намеса когато той по един или друг начин засяга вашата гледна точка или се опитва личностно да ви засегне.

Много е важно умението за формулиране на съжденията – и в езиково, и в логическо отношение. При структуриране на всяко твърдение, се тръгва от фактите, защото само така се постига убедителност на заключението. Бъдете бдителни по отношение евентуални опити на другия участник да прибягва до общо и безпринципно говорене. Вероятно той е избрал да въздейства най-вече на емоционалните сетива на аудиторията, служейки си с груб и неуважителен тон или като отправя преки личностни нападки. Винаги имайте предвид, че при различните случаи може да има повече от едно правилно решение. Или както казва Де Боно – не се стремете винаги да сте прави. В такива случаи е препоръчително да се търсят допирни точки за срещане на позициите. Иначе основната задача на всеки участник е да съумее да убеди другия/другите в отстояваната от него правота. Когато се налага да бъдат отхвърлени погрешни или спекулативно поднесени твърдения, добре е да се посочват негативните последствия.

Случва се отсрещната страна да разчита по време на дебата на празнодумството и агресивното поведение, когато целтаа е да се въздейства психологически и по този начин да обърка опонента. Може би крайната му цел е да ви накара да преминете към самозащита, което не е желателно. Често това се използва като тактика от по-слабо подготвения участник, който иска да отклони вниманието от тезите и аргументите, като го насочи към вас. Вие сте този, който трябва да тълкувате правилно чуждите аргументи, за да не поемете погрешна посока в съжденията си. Грешка от ваша страна ще е, и ако допуснете да ви подведат с манипулативни съждения или да ви накарат да се оправдавате, без това да е обективно обосновано. Не веднъж сме били свидетели и как една вече доказана и публично известна истина продължава да се продуцира от опонента в нейното първоначално възникване като лъжа. Вие трябва да опровергаете и да наблегнете на опита на другия участник да заблуди аудиторията, спекулирайки с неверни факти.

Интеракцията се разглежда освен като взаимодействие, още и като подход за активирaне на мисловната дейност и творческата активност на учениците. Много е важна подготовката на учителя, както и на учениците. За участието в дебат е важно не само познаването на темата, но и владеенето на ефективна стратегия, че тя може да включва различни възможности:

– да не се съгласявате

– да се съгласявате

– – да се разграничавате

– – да обобщавате

– – да предлагате алтернативи и възможности

– – да инициирате “точка на интерес”, върху която да се фокусират и останалите

– – да атакувате опонентите си, като не им позволявате да ви засягат личностно или да ви заблуждават с погрешни тези и безпринципно говорене

– – да не пропускате да отбележите, когато опонентът спекулира или използва “подпорки” за тезите си, говорейки уж от името на много хора или цитирайки какво е казал някой авторитет в тази област

В книгата “Как да притежаваме красив ум”/С.,Локус,2009/, за която не веднъж e ставало дума , вижте и рецензията ми за нея на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт, Де Боно разглежда подробно ролята на ума и познанията, свързани с воденето на спор. Подробно е описано как да се съгласяваме или да не се съгласяваме и се предлагат прости и достъпни тактики за водене на разговор. Препоръчам ви да я прочетете, ако вече не сте го направили.

error: Свържете се с автора за разрешение!!