През пърата година се акцентува на началното въвеждане на децата в системата за латерално мислене. Започва се с природата на ума и мисленето. Тази тема е основополагаща за обучението, защото илюстрира разбирането на автора за ума и мисленето. В началото започнах със 7- годишни деца. Имаше и няколко 6-годишни първокласници. Резюмирах и адаптирах темите. Предвид конкретнообразното мислене на малките ученици, задължително се заех да онагледя учебния процес, използвайки знаци и символи. Така можех да подпомогна децата във възприемането на понятията и при осмислянето на изводите. Използвам провокации, манипулация с предмети, вербализация на наблюдавана ситуация, както и различни игри. Постепенно преминавам към по-абстрактно ниво.
Обучението по мислене поставя децата в различни ситуации и ги насърчава да решават подбраните от учителя мисловни задачи. Непосредственото упражняване затвърдява новите понятия, подпомага процеса на разбиране. Самите задачи са източник на информация, влияят на социалния опит и стимулират мисленето на децата. С времето се развива и проблемният, и творческият характер на обучението. И това е така, защото едновременно с усвояването на елементите на умениието да мислят, децата имат възможността да предлагат и реализират свои идеи, да формулират и да решават проблем. Насърчава се цялостно творческата им активност. Най-важното обаче е прилагането на общи подходи за развитие на познавателната дейност. Те започват да трупат опит, който очертава индивидуалния им път за развитие. По време на часовете малките ученици свикват да работят по инструкция и в екип. Прилагането на методите и техниките, които системата за латерално мислене ни предлага, формират нагласи и навици. Създават се условия за взаимодействие и практикуване на интерактивни подходи.
Обучението преминава през различни етапи. През първата година се набляга на усвояването на елементите на умението за мислене. По-нататък се акцентува на самото умение и тренирането му чрез упражняване и практикуване във формално време, т.е. в часа по мислене. Формалната употреба е съзнателната употреба на инструмент или метод. Но още през втората година създавам условия и провокирам практикуване на уменията в неформална среда. Неформалната употреба е в случаите, когато не обявяваме това формално – крайната цел на прякото преподаване на мислене, когато умението се превръща в навик.
В първи курс децата назовават и тълкуват всеки елемент на умението да мислим. Разпознават го и го прилагат. Правят коментар във връзка с използването му. Изразяват се свободно и самостоятелно. Речта им става по-разгърната. Тя се реализира чрез активно речево общуване в процеса на работа, чрез писане и говорене. В тази връзка, методичесата организация на урока предвижда голям процент практически дейности – работа по проект, изпълнение на домашна работа, конструиране и други.
Времето на формалните уроци е тридесет минути при първокласниците, тридесет и пет – при второкласниците и третокласниците, четиридесет – при четвъртокласниците и четиридесет и пет – при по-големите. Часът се провежда като извънкласна форма – веднъж седмично при първокласниците, два пъти седмично – при останалите. Заниманията са винаги в конкретни дни и в конкретни часове.
Структурата на урока включва: събуждане на интереса, усвояване на умението и упражняването му. Да не забравяме, че целта на обучението е конкретното знание да се трансформира в познание. Това се постига със системното практикуване на творчески умения. Налага се някои упражнения да ги повтаряме и пак, и пак. С времето преминаваме от възприятийната креативност към конструктивната. Докато при първата извличаме ценности, при втората стимулираме сътворяващото мислене, т. е. онова, което създава стойности. В тази връзка, много навременна се оказа книгата на професор Де Боно – „Как да развием творческото мислене” (Локус, 2009 г.), която предлага много упражнения, които аз използвах в четвърти курс. Подробно описаните упражнения и инструкциите за прилагането им използвам не само по темата за случайната (произволната) дума, но и по други теми. Например, Игра 16 ( Идеи за разрешаване на проблем) използвам за решаването на проблеми – дефинирам проблема и назовавам произволна дума, която провокира децата към различни идеи за неговото разрешаване. За целите на урока “Проблеми и задачи” практикувам Игра 31 (Изпълнение на задача). Следвам упътването на професор Де Боно – дефинирам задача, която ученикът или учениците трябва да свършат. Внимавам, когато я съобщавам – тя не бива да звучи като проблем. После назовавам произволна дума. Чрез нея децата извеждат основни насоки за постигане на крайната цел. Основен източник за мисловни задачи са и други книги на професор Де Боно, преведени на български и на руски език, както и руския сайт на Едуард де Боно. С времето започнах да използвам и мои, които в първи курс са по-забавни и близки до социалния опит, който децата притежават. Постепенно преминавам към по-отвлечени и сериозни.
Във връзка със стила на обучението, се съобразявам с препоръките на автора на латералното мислене, че всеки учител трябва добре да обяснява „какво се стремим да постигнем и да сме сигурни, че сме разбрани”. Самото обучаване става “от центъра”, т.е. използват се ясни примери. Редът на преподаване е отзад напред – стъпваме върху онова, което вече знаем. Предвиждат се упражнения – проверява се усвоеното и се затвърдява наученото чрез трениране на мисловните умения.
И в това обучение се отчита субективното отношение на ученика. Децата се научават да спазват дисциплината, като условие за протичане на мисловния процес. Важно е учителят да успее да предизвика любознателността, да остави ярки впечатления. Затова дълго се готвя за всеки урок, особено за първата част – събуждане на интереса. Съобразявам се с факта, че в тази възраст емоциите са определящи за действията на децата. Усвояването на определена тема провокира техния емоционален и етически свят. Те започват да използват категории и понятия, които изразяват отношението им към заобикалящия ги свят. Опитвам се да стимулирам рационалното им мислене – помага ми силно подвижното детско въображение.
С времето съзнателното прилагане на мисловно умение се превръща в навик. Първоначалната обобщена представа за отделните елементи преминава в по-конкретното им и диференцирано изучаване. Самият процес се реализира стъпка по стъпка. Конвергенцията е в свързването на отделните елементи на умението за мислене в един общ център – Модела на дърводелеца. Чрез него всеки от тях се обективира откъм типичното или уникалното си значение. Типичното е в принадлежността му към т.н. инструменти, навици, техники и т.н., а уникалното е в характеристиките им. Всяко дете трябва да се научи да различава отделните инструменти, шапки, навици и т.н. Търсят се връзки между тях, като се съпоставят – открива се общото и различото.
Обучението дава възможност да се прилагат разнообразни общи и специфични методи и подходи: демонстрации, съвместна или паралелна работа на учителя и ученика, работа по групи и в екип, Петминутен формат на мислене, Методът на рисуването, Десетминутна игра, симулантни игри и други.
Учебното съдържание позволява осъществяването на междупредметни връзки с учебните предмети: Български език и литература, Математика, Околен свят, Човекът и природата, Човекът и обществото и други.
Педагогическата диагностика е насърчителна. Учителят повече наблюдава, насочва и помага на учениците да развият своите умения и знания. Правят се няколко диагностики. Входящата има за цел да установи най-общото ниво на знанията в началото на учебната година. Използва се и диагностика по време на урока. Първи, Втори и Трети преговор са урочни единици за междинна диагностика, която показва резултатите от обучението за определен период. Годишният преговор диагностицира знанията на децата в края на учебната година чрез тест, писмено изпълнение на мисловни задачи, решаване на казуси, писане на текст по “случайна” дума.
