Скандално е, че тридесет години след 1989-та, и след ясната позиция на МОН, продължава тенденциозното скриване в учебното съдържание на цялата истина за тоталитарната държава от 1944 до 1989 година. Това, че издателствата само формално са спазили новата учебна програма за десети клас показва, че правата и задълженията на министерството, свързани с контрола не са ясно формулирани или въобще не съществуват като мярка. Ако съдим от изказването на министър Вълчев, че той като такъв носи отговорност без да може да контролира, това ми звучи абсурдно. Фактът, че процесът на издаване на учебници и на тяхното писане е приватизиран – частни издателства, които сами подбират авторските колективи, не означава, че министерството трябва да остави този процес на самотек, докато стане ясно какъв е в края на краищата полученият резултат. Признанието, че “през месец април тази година те (въпросните учебници) са минали без забележки през комисия, организирана от МОН, която обаче е чисто формална, тъй като е съставена от определен брой представители на висши учебни заведения в страната, но такива, които заемат най-ниско стъпало в академичната йерархия, както и от няколко учители”, не може да е обяснение за крайния продукт. Пак по думите на министъра, няма участиe на представител на професионалната академична общност, какъвто по мое мнение, трябва да е посочен от самото министерство като консултант, представляващ интересите на поръчителя.
След като държавата, в лицето на МОН провежда политики, ръководи системата на образованието и контролира осъществяването на процеса по реализирането на определено учебно съдържание, министерството има водещи отговорности и контролни функции. И тук не става дума за контрол на изразена политическа оценка или за подчиненост на някаква идеология, както беше преди 1989-та – на комунистическата. Защото да не забравяме, че основната функция на училището е информационна, a не e да пише история. А това означава, че историческият процес се представя такъв, какъвто е – с факти и събития, без политически оценки и идеологически внушения. Oбучението по история в българското училище е целенасочено единствено към научаването на историческата истина, което се постига с реализирането на четири основни функции – информационна, систематизираща, обучаваща и възпитаваща. Всяко отклонение от тях, би ни върнало във времето, когато политическият живот бе навлязъл дълбоко в учебното съдържание като подход на отразяване и коментиране на факти и събития.
Преди време написах статията ”Изучаването на историята в училище“, в която изразих моята позиция, че в учебното съдържание по история трябва да преобладават фактите и събитията, илюстрирани и подкрепени с автентичен документален материaл. И тук водеща е ролята на учителя и начина на преподаванетo на информацията. Под негово ръководство и самостоятелно, на учениците трябва да им се предостави възможност за аналитичен прочит и за осмисляне на историческия процес. Аз имам особено разбиране за ролята на самостоятелното осмисляне на фактите, изградено на базата на латералното мислене. И тъй като вече споменах за основните функции на обучението по история – информационна, систематизираща, обучаваща и възпитателна, мимоходом и кратко ще ги охарактеризирам. Информационната се изразява в предоставянетo на фактологическото съдържание. Систематизиращата – да систематизира историческите знания, т.е. да ги представи по начин, който да отразява историческия процес в неговата събитийна последователност и свързаност. Обучаваща – да обучава учениците на умения за самостоятелен аналитичен прочит и боравене с историческите факти. Възпитателната функция директно е свързана с националното ни достойнство и с мястото ни в регионалната и европейската история.
Що се отнася до комунистическото минало, българският парламент вече се е произнесъл за характера на тоталитарната държава Има и документи на европейски институции. Подкрепям мнението на онези изследователи, според които трябва да се набляга на изучаването на комунизма като система за функциониране на Партията-държава. Младото поколение трябва да научи истината чрез аналитичен прочит на фактите и събитията, отразени в автентични документи. Политическото и абстрактното философско интерпретиране няма да помогне на учениците да я разберат. Изучаването на историятa като линеен процес е в откриването на взаимосвързаността между фактите, събитията и последствията. Затова и в предишната си публикация по темата, предложих към всеки учебник по история в горния курс да има христоматия. Така в обучението ще се акцентира повече на проучването на документите. Работата с христоматийни текстове открива възможности за надграждане на твърденията в основната част на учебното съдържание, както и за дискусии. Известно е, че в хода на всяка дискусия един въпрос винаги може да получи повече от един отговор. Не е ли това най-работещата концепция за изучаването на историята в училище? И нека всеки, който не е живял в този исторически период да реши сам на кого да вярва – на фактите или на тези, които искат да остане скрита цялата истина за това как се реализираше комунистическата идеология, уж основана на принципа за справедливост, равенство и свобода.
