Тези дни тече дебат по повод включването на темата за комунизма в учебниците за десети клас. БСП се съпротивлява на това, което може само да затвърди впечатлението, че тя остава все така привързана към комунистическото си минало. Аргументите, че се подхождало избирателно към фактите и събитията от периода преди и след 1944 година, са само един инструмент за отклоняване от обективната оценка за същината на тоталитарната държава като форма на управление. Позицията на БСП, а и вчерашният отказ на депутатите й да почетат с едноминутно мълчание жертвите на тоталитарния режим, са поредното доказателство, че смяната на името й от БКП на БСП е една мимикрия в името на оцеляването. Партията продължава да брои конгресите си в обща номерация с тези на БКП и да се отдалечава ценностно от демокрацията и европейското ни развитие.
БСП се е оплела като “пате в кълчища” и неуспешни са опитите й да скрие собствената си уязвимост. Напротив, шизофренното й поведение по отношение на Истанбулската конвенция показва, че партията затъва все повече в нея. Що се отнася до въпросния дебат, социалистите се надяват да продължат да подменят истината като бягат от контекста на същинското обществено говорене за този период от българската история. Без да декларира ясно и окончателно дистанцирането си от БКП и миналото, свързано с тоталитарната държава, тя остава единствената в Европа нереформирана бивша комунистическа партия. Паразитирайки само и единствено върху мита за „хубавите неща, които са били направени”, съвсем умишлено иска да скрие от младите хора цялата истина за тоталитарното управление, така че с оглед на настоящето и бъдещето да се избегне подобен политически режим.
Ако включването на темата за периода 1944-89 година е повод за обществена дискусия, БСП има най-малко право за политическа намеса. В периода 1944-89 година учебното съдържание по история бе подчинено на политическата оценка на господстващата комунистическа идеология. Така бе нарушен основният принцип – основната функция на училището е информационна, а не да пише история. А това означава историческият процес да бъде представен такъв, какъвто е – във факти и събития, без политически оценки и идеологически внушения. Неоспорим факт е, че до 1989-та година подобен подход бе в контекста на тоталитарната държава, а комунистическата идеология бе водеща в интерпретирането на историческите факти.
Истината е, че българският парламент вече се е произнесъл относно характера на тоталитарната държава. Има и документи на европейски институции. Прави са някои изследователи, наблягайки на изучаването на комунизма най-вече като система за функциониране на партияТА-държава – система за подтискане свободата на духа и избора, за възхвала на ограниченията и свикване с дефицита на блага и на ценности. И докато у нас чрез управлението се осигуряваше повсеместно господство на комунистическата идеология, в други европейски държави – оттатък Берлинската стена, едни други общочовешки ценности, свързани със свободата на гражданската инициатива и на духа, движеха общественото развитие. Затова фактите трябва да се изучават, особено онези, които илюстрират как чрез насилие с идеологически постулати може да бъде унищожавана гражданската инициатива. Стигна се дотам, че резултатът е нейната пълна ампутация. Дотолкова, че и до днес ни e останала в наследство нагласата да се оплакваме постоянно от държавата, която отказвала да ни осинови. БСП продължава да пробутва подобна “идеология”, разчитайки на закърнелите инстинкти на отделни наши съграждани към себеутвърждаване чрез лични усилия и успех. По този начин отлепването от тези осакатени нагласи е един труден процес.
Обучението по история в българското училище има съществен принос в научаването на историческата истина, реализирайки основните си функции – информационна, систематизираща, обучаваща и възпитаваща. Затова ще се опитам да разширя дебата за изучаването на комунизма в контекста на темата за изучаването на историята в училище. Ще започна от единствено правилния подход – обективно отразяване на историческия процес, без да се дава политическа оценка и без да се правят идеологически внушения. Защото точно това не се случваше години наред и комунистическата политическа система я адаптираше за нуждите на идеологическата пропаганда. Политическият живот бе навлязъл дълбоко в учебното съдържание като подход на отразяване и коментиране на факти и събития. Моето поколение, а и следващите си спомняме добре, че Стефан Стамболов даже не се споменаваше или присъстваше като враг. Или какво да кажем за войните преди 1944 година – за тях учехме, че са “резултат на шовинистичната политика” на тогавашните правителства.
В учебното съдържание трябва да преобладават фактите и събитията, илюстрирани и подкрепени с автентичен документален материал. И тук определяща е ролята на учителя и начина на преподаването на информацията. Учебното съдържание трябва да дава възможност на самите ученици за аналитичен прочит и за осмисляне на историческия процес. И тъй като учебникът е основният източник, той е натоварен с няколко основни функции – информационна, систематизираща, обучаваща и възпитателна. Информационната се изразява в предоставянето на фактологическото съдържание. Систематизиращата – да систематизира историческите знания, т.е. да ги представи по начин, който да отразява историческия процес в неговата събитийна последователност и свързаност. Обучаваща – да обучава учениците на умения за самостоятелен аналитичен прочит и боравене с историческите факти. Възпитателната функция директно е свързана с националното ни достойнство и с мястото ни в регионалната и европейската история.
За целите на тази публикация предварително се запознах с един учебник по история за пети клас, по който се преподава в момента. Условно разпределих учебното съдържание на три групи – основен, допълнителен и пояснителен материал. Основният включва базовите знания – темите и тяхното представяне в отделни параграфи. Те заемат по-голямата част от съдържанието. Там се съдържа главното и важното. И тук водеща е ролята на учителя – да насочи вниманието на учениците и да им помогне да усвоят урочното съдържание. Допълнителният материал включва схеми, речник на непознати термини, хронологически таблици, илюстрации, документи и т.н. Ако му остане време в часа, учителят може да работи и с част от допълнителния материал – непознати понятия и термини, илюстрациите. Между другото, учебникът разполага с богат илюстративен материал. Очевидно авторите са взели предвид факта, че у децата образно-емоционалното възприятие е по-добре развито. Пояснителният материал включва различни обяснителни бележки, коментари към текста и др.
И тъй като всеки ученик трябва да притежава елементарни умения за работа с учебника, учителят е този, който му помага да се ориентира в информационните и в справочните му възможности, както и да го научи да работи самостоятелно с него. Но учителят е и този, който трябва да развива тези умения чрез поставянето на индивидуални задачи, така че да провокира самостоятелни разсъждения и умозаключения, анализ на фактите и оценка. Методите на преподаване, които всеки учител ще реши да използва са начин за стимулиране умствените способности на ученика. В тази връзка, в днешното българско училище преобладаващ е най-вече репродуктивния метод – учителят преподава знания, а ученикът, който е в ролята на пасивен слушател ги запомня. Така най-лесно може да се манипулира. А при продуктивният метод се разчита най-вече на активното му участие. В нашия случай става дума заработа с документи и с исторически карти, издирвателска дейност и оповестяване на резултатите от нея и др. Този подход отваря възможности за дебати и дискусии, свързани с темата.
Що се отнася до комунистическото минало, младото поколение трябва да знае истината. Политическото и абстрактното философско интерпретиране няма да помогне на учениците да разберат истината. Вече споменах, че по мое мнение, в обучението по история трябва да се стимулира аналитичния прочит на автентични документи. Изучаването на историята като линеен процес е в откриването на взаимосвързаността между фактите, събитията и последствията. Затова моето предложение е към всеки учебник по история в горния курс да има христоматия. Така в обучението ще се акцентува повече на проучването на документите и на техния аналитичен прочит. Работата с христоматийни текстове ще открие възможности за надграждане на твърденията в основната част на учебното съдържание. А е известно, че в хода на породила се дискусия, един въпрос винаги може да получи повече от един отговор. Не е ли това концепцията за изучаването на история в училище – да се научи и опознае истината? Истината за това как практически се реализираше идеологията, основана на “принципа за справедливостта, равенството и свободата”. И нека всеки, който не е живял в този исторически период, да реши сам на кого да вярва – на фактите или на тези, които не искат да кажат цялата истина…
