Когато говорим за източниците на националната ни гордост, обикновено имаме предвид онова, което нашата идентичност включва – историята, културата, езика. Но винаги забравяме за хляба, който е всичко за българина. Присъства на нашата трапеза и в обредите ни – за добро, и за лошо. С хляб посрещаме, и с хляб изпращаме – ей така, да има за из път! А в народното съзнание той е метафора и на успяването в живота. Моята мъдра баба не пропускаше да ми нарежда, че един ден трябва да се науча “да си изкарвам хляба”. Бях много малка, за да разбера какво ми казва. Молех я да ми обясни, а тя ми отговаряше с други мъдри думи.
Едва след години ми стана ясно, че това не бяха просто думи, а в тях беше скрита цяла една житейска стратегия. Разбрах и защо, когато всички деца играеха на улицата, тя ме викаше, за да й помагам или да свършим нещо заедно. Понякога ми подаваше едно голямо кълбо от прежда. Трябваше да я навия на други две по-малки кълбета. Но най–често ме викаше да й почета. В замяна ми разказваше своите спомени за тежката бежанска съдба – нейната и на дядо ми. И всеки път краят беше един и същ – как изоставяйки родния дом, оставили и недопечения хляб в горещата фурна на двора. Моята баба страдаше за хляба… като за човек.
Знам, че днес много българи са се вторачили в насъщния, защото са принудени да е така. За разлика от други европейци, чийто живот изглежда като идеална окръжност, нашият продължава да е с неясна и неразбираема форма. Подобно усещане се появи у много българи, особено през последните два-три месеца. Никога, никога досега, държава и граждани не са били толкова отдалечени – като на два различни бряга. Очевидно, някой беше решил, че е “по-голям от хляба”? Как иначе да си обясним това самочувствие за възкачване на Олимп! И да ти се привиди, че си Зевс! И като гръмовержец да наказваш плебса, атакувайки конституцията! А накрая, митовете “Кой е надробил попарата“, да изпълнят живота ни така, както плевелите – нивата. Коренищата на старите бурени се оказаха много жилави. И бързо избуяха около изкласилото житно зрънце на българската демокрация. А баба ми страдаше за хляба… като за човек.
