Теми

Популярни

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КАУЗА

Гергьовден

Разгледана в аспекта на историята, българската кауза винаги е била свързана с духовното обединение на нацията – в защита на идентичност и на територии, независима българска църква, борба за свобода и независимост, политическо и социално-икономическо възстановяване след войни и национални катастрофи. През годините на прехода, а и днес, току отнякъде отново изскача вeчният въпрос за българската национална кауза. В търсене на отговор я приравняваме с един или с друг приоритет, с преследването на една или друга цел. Когато ги постигнем, отново се питаме коя е нашата национална кауза? И продължаваме да я търсим навсякъде и във всичко. Според мен, тя винаги е била вътре в нас и никога не ни е напускала.

Първата легенда, която всеки от нас запомня още в най-ранна възраст, а после я разказва на своите деца като приказка, е тази за хан Кубрат и неговите синове. Стигнала е до нас, пропътувайки векове разстояние, защото в нея е закодирана нашата,българската кауза. Тя никога не е променяла своя смисъл – да сме заедно, за да оцелява българското. Кубратовото “заедно“ ни е спасявало, дори когато след неговата смърт синовете му се разделят, за да поведат своята част от племете в четирите посоки на света. Така се появили още няколко български държави. И всички носели името България. Нашата – тази на Аспарух, между Дунав и Стара планина, била дванадесетата. Така в изпитания и битки, народът на хан Кубрат намирал нови територии, за да посее българската идентичност. През хилядолетната ни история   корените ставали все по-жилави, защото космическият ни код е  да оцеляваме. Силата ни е в оня наръч пръчки, завещан ни от хан Кубрат, и в отговора на петимата му синове:”Разбрахме, тате, че съединението прави силата.”

Днес светът клокочи, а политическата лудост започва да намирисва на барут. Европейският съюз търси най-успешната формула – да опази сигурността на своите граждани, да остане толерантен към другите, без да посяга на ценностите, които изграждат здравата конструкция на неговия интегритет. На този фон България е малка страна, но е със силна национална идентификация. А Европейският съюз винаги е демонстрирал привързаност към разбирането, че неговата сила е в цветовете и в многообразието. Българското председателство на Европейския съвет ни дава  историческия шанс да добавим една автентична българска стойност  -“Съединението прави силата”. Нали онова, което прави Европа интегрирана, е общия ценностен корен на европейския свят.Така темата за интегритета на страните-членки и бъдещето на Европейския съюз, ще разшири своя смисъл – ние не можем без Европа, но и тя не може без всяка от нас, защото само с общи усилия ще успеем да се справим с несигурността и с разделението, с бедността и с разрушението. Нека в годината на българското председателство на Европейския съвет, заветът на хан Кубрат да е още една българска добавена стойност към бъдещето на Европейския съюз.

error: Свържете се с автора за разрешение!!