КАКВО ОЧАКВА МАКРОН

Еманюел Макрон
Време за четене: 5 минути

Тези от вас, които следят изявите на Еманюел Макрон още от времето на предизборната му кампания, навярно си спомнят, че той още тогава демонстрира амбицията да е фактор в Европейския съюз: ”Аз съм проевропеец, през цялото време на предизборната кампания защитавам европейската идея и европейските политики, защото вярвам, че това е изключително важно за французите и за мястото на страната ни в глобалния свят.“ И още: „Но в същото време трябва да погледнем ситуацията в очите, да слушаме хората и да отчетем, че те са много ядосани днес, нетърпеливи са и проблемите във функционирането на ЕС не могат да продължават. Затова смятам, че от първия ден на президентския мандат ще е време и за реформи в ЕС и европейския проект“. Каза го, и побърза да го подкрепи категорично – реформиране на ЕС или Фрекзит!

Който си мисли, че Макрон ще измени на ултиматума, отправен към ЕС по време на предизборната кампания, се лъже. Но преди това, амбициозно ще положи усилия, защото ще са му нужни повече съмишленици. А и навярно добре знае, че химията на всяка колективна дейност е диалога. Затова веднага, след като спечели изборите, първите му срещи бяха със “силните” в ЕС, а тeзи дни той реши да акoстира в няколко страни от Централна и Източна Европа – Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България. Мисля, че визитите му в тази част на европейския континент са за търсене на добра воля и подкрепа, и затова умишлено пропуска Полша и Унгария, знаейки за тяхното “по-особено” разбиране за ценностите на ЕС. Това даде повод на някои коментатори да избързат, тълкувайки тяхното изключване от европейската му визита, като опит за разрив във Вишеградска четворка, тъй като Чехия и Словакия са част от нея и са включени в обиколката.

Като успешен инвестиционен банкер, Макрон много добре знае откъде да тръгне в своите “инвестиционни” намерения, търсейки конкретна, а не абстрактна подкрепа за реформирането на ЕС. Очаква да я получи. Имайки доверието на “силните” – самата Меркел каза, че няма да пречи на Франция да е фактор, той се устреми с бързи крачки  към онези членки, които много държат на членството си в Съюза. И затова  му изглеждат сговорчиви и склонни да оставят отворена “вратата” за изслушване на предложения и аргументи. Мисля, че е логично. Друг е въпросът, доколко правителствата на Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България ще откликнат на тези негови очаквания. Защото едновременно с обсъждането на бъдещи двустранни отношения, Макрон проучва до колко реалистична е възможността да бъде   изработена  предварителна пътна карта за реформи в ЕС, която да бъде приета от всички страни-членки.

По време на предизборната кампания, засягайки темата за бъдещето на Европейския съюз, Макрон наблегна най-много на онези проблеми, които имат директно отражение върху икономическите отношения във Франция. Затова се обяви за регулиране и контрол на единния трудов пазар,  нов механизъм за контрол на инвестициите извън ЕС (особено от Китай), и най-вече що се отнася до стратегически области на европейската икономика, по-строги мерки срещу дъмпинга на евтиния внос и на трудови пазар. Той предложи и въвеждането на т.н. “Акт Купете европейското”, който да задължи държавите-членки да купуват повече от компании, които работят на територията на Съюза. Част от реформите, които Макрон предлага, са свързани и с темите, по които евролидерите отдавна не са на единно мнение – еврооблигациите, старите дългове и съвместното им поемане от страните членки, на което френският президент се противопоставя.

Очевидно е, че Макрон е за правила в икономическата политика на Съюза, основаваща се на протекционизъм, особено що се отнася до регулациите, които той предлага по отношение на инвестициите, вноса, анти-дъмпинга на цените и на трудовия пазар. Предпазните мерки са в защита на европейската икономика от чуждестранната конкуренция, но същото се отнася и за националните индустрии. Те трябва да регулират и нахлуването на евтина работна ръка. Това поражда известни тревоги у онези страни-членки, които държат на еднозначното тълкуване на принципа за единен пазар и свободно движение на хора и стоки – крайъгълен камък в ценностната система на ЕС.

По предварителна информация, основните теми на разговорите по време на посещението му в България, ще касаят приоритетитена нашето председателство на Европейския съвет, влизането ни в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, опазването на външните граници на Съюза, бъдещето на Западните Балкани. Ще стане дума и за някои от най-важните идеи на Макрон, свързани с реформите в отбраната, фискална хармонизация, общ бюджет и всичко, което пряко може да засегне българските интереси. Като например, реформирането на трудовия пазар и засилването на контрола по отношение на дъмпинга на работната сила. Тази тема е чувствителна не само за България, но и за останалите страни-членки, включени във визитата му. А причината френският президент да изведе тази тема като водеща, е недоволството на Франция от т.н. социален дъмпинг, отнасящ се до наемането на евтина работна ръка на територията й. Той смята, че свободното движение на хора не бива да се отразява по този начин на икономическите отношения чрез трудовия пазар и трябва да се въведат правила за регулация, особено що се отнася до т.н. командировани работници.

Какво очаква Макрон от европейските си партньори и ще го получи ли? Ще съумее ли да привлече съюзници около новата немско-френска ос? Дошло ли е време България да заяви ясно амбицията да е част от тях? Каква ще е официалната позиция на българското правителство за противодействие на социалния дъмпинг, след като вече стана ясна позицията на Австрия, Чехия и Словакия, които са за подкрепата на подобна мярка? Ще съумее ли правителството, едновременно с това да защити интересите на гражданите си и на българския бизнес? Каква ще е ползата за ЕС след тази визита на Макрон? Ще стане ли Съюза по-интегриран и по-единен, след като темата за “двете скорости” продължава да “виси” във въздуха? Ще видим…

error: Свържете се с автора за разрешение!!