Както сами разбирате, ще поставя въпроса за така обсъжданата тема, свързана с въвеждането в българското училище на предмета „Добродетели и религия”. Вече станахме свидетели и на позитивни, и на негативни мнения и реакции. А може би трябва да започнем оттам, че никой, който не желае да учи религия, няма да бъде задължен. Това, което МОН предлага е един допълнителен час по възпитание в добродетели, както чухме нееднократно да обяснява министър Красимир Вълчев. Кой днес би се противопоставил на една от основните задачи на училищното образование – да възпитава в ценности и в добродетели, както и да формира определени компетентности и умения за интерпретиране и анализиране върху основата на ценностния прочит на различни текстове и модели на поведение, свързани с ежедневието на децата и на младежите?
Колкото до компонента религия, и в момента се учи религия, заложена в различни учебни програми, но това не променя светския характер на българското училище. Намирам подобен фокус за неоправдан и по-скоро за непродуктивен в дискусията по темата. Съгласна съм с министър Вълчев, че образователната среда е най-контролираната откъм безопасно формиране на ценности чрез религия. Когато днес много от традиционните ценности са подложени на изпитания, е важно да осигурим на младото поколение възможност да се възпитава в уважение към моралните и етични принципи на християнството, чиито исторически корени в България трябва да се познават. Още повече, че християнството в България има съдбовно историческо значение, свързано е с учредяването на българската църква, разпространението на славянската писменост и изграждането на държавата ни. Но това, че в българсктата Конституция се казва, че „вероизповеданията са свободни” и „традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание, означава признаване на съществуването и на други религии, извън християнската. А и нека да сме наясно – светското образование не означава бездуховно възпитание. Въвеждането на предмета “Добродетели и религия” не означава и въвеждане на вероучение, както някои се опитват да спекулират публично. Даже по време на дискусията, организирана от МОН, се чуха гласове как чрез въпросния предмет ще се налага мироглед, свързан с една или друга религия.
Всъщностт става въпрос за възпитание в ценности, които са свързани с битието на всеки и които скромно наричаме добродетели. Такива ценности са благодеянието, справедливостта, съпричастността, солидарността и т.н. Те са фундаментални и трябва да се изучават от ранна възраст. И повярвайте – никакъв проблем не е това да започне още от първи клас. Знаете ли, че преди двайсет години, когато си извоювах Час по мислене за изучаване на Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно, аз започнах с деца от първи клас. А измежду тях имаше даже шестгодишни. Същите тези деца с една голяма лекота възприемаха и усвояваха основни мисловни инструменти и ценности. Толкова бяха заинтригувани от новото познание, че два пъти в седмицата идваха за нулев час в седем и петнайсет сутринта. И това продължи цели седем години – целият период на пребиваване в училището, в което преподавах. И знаете ли защо правя тази препратка? Защото най-важното, което искам да ви кажа е, че има начини училището да стане интересно и привлекателно.
Въвеждането на предмета “Добродетели и религия” ще направи възможно субективирането на ценностите отвътре-навън. Означава възпитание, което ще включва движение от факти, свързани с техния поведенчески модел към формирането на аналитичен подход при ученето. Аз имам много публикации в този сайт и на страницата „Училище за идеи” в Детски сайт, които са посветени на ученето като процес, който преминава през осмисляне на категориите „ценности” и „добродетели”. Ще се съгласите, че между ценности и добродетели все пак има разлика. Ценностите са нещо много важно, но не всяка ценност е добродетелна. Погледнато философски, добродетелите са поведенческо изражение на ценностите, които ръководят нашето мислене и определят нашите избори в живота. И ако трябва да се позова на Аристотел:”Добродетелта е средината между два лоши начина на постъпване, като единият от тях е от недостиг, а другият – от прекомерност…Добродетелта е средината между тях, която трябва да се открива и избира”.
Сами разбирате, че целта на един такъв час e и тази – до учениците да стига вярната информация, която засяга ценностите и добродетелите, които са с фундаментално значение за поведението и за мисленето им. А вие питате ли се защо всеки ученик “вижда” различни опорни факти при интерпретиране на един литературен текст, например? Моят отговор – всеки от тях „вижда” това, което му позволява неговата ценностна база, опита, интересите и уменията му „да вижда” и отвъд видимото, да прави преходи от фактите към ценностното въображение. В много от моите публикации в “Училище за идеи” прокарвам разбирането, че „най-важното” за всеки човек е показателно и за притежаваните от него ценности и добродетели. Добродетелите са част от ценностите, които ни гарантират, че това, което правим или ще направим, е добро. В този контекст си спомням, че на държавния изпит зрелостниците от випуск 2020/21 учебна година трябваше да пишат по техен избор интерпретативно съчинение или есе – „Смисълът на благодеянието по откъс от “Песента на колелетата” от Йордан Йовков. Подобна тема вероятно ще е била изпитание за онези ученици, които не притежават умения за четене с разбиране и тълкуване на конкретния откъс с ценности. И още нещо – писането на ученически текстове е всъщност творческа дейност, а ключовата дума е творческо мислене. То обаче не е естествено състояние, както някои си мислят, свързвайки го с притежаването на талант. И както казах преди това – какво “ще види” ученикът и накъде може да го поведе логиката – и то по такъв начин, че да активира творческото му мислене, зависи от притежавания от него и съзнателно трупан ценностен опит.
Защо ви давам горния пример? Защото опираме отново до ценностното образование. А колко от зрелостниците са били наясно с понятието „благодеяние” и неговите ценностни разклонения, отразени във въпросния литературен текст? А той дава възможност да се почувства спонтанната доброта на Сали Ашар и убеждението му, че благодеянието носи радост на другите. Всъщност поантата е в изречението в края:”Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!” Себап е добро дело, благодеяние. Така че в тези думи на Сали Яшар е скрито идейното послание на автора и на произведението, а то е, че всеки човек трябва да стори някакъв себат, т.е. някакво добро дело. При това трябва да го прави доброволно, спонтанно и без колебание. Eто ви още един аргумент в посока на потребността от час „Добродетели и религия”, на който трябва да гледаме като на още една възможност за съзнателно мислене в една точно определена посока. Що се отнася до другата компонента на темата – религията, известно е, че в различните религии откриваме различни водещи основни добродетели. Сред тях може да е мъдростта, вярата, надеждата, любовта, страданието, милосърдието, ненасилието и т.н. Въпросните добродетели са надрелигиозни, защото те съществуват и извън религията. Но всяка религия може да ги включва в ценностната система, която проповядва.
Според мен, въпросният час „Добродетели и религия! е една прекрасна възможност от методологична гледна точка. Става въпрос за самата методика на преподавана на…добродетели. Ще се позова на споменатия ми опит в преподаването на ценности по Системата за латерално мислене на професор Едуард де Боно, който в подробности споделих преди двайсет години в моята книга “Първи стъпки в прякото преподаване на омислене в училище”(Лаген, Стара Загора,2005). В такива часове преподавателят има свободата да прилага креативни подходи – работа в екип, ролеви игри, петминутни формати за решаване на ситуативни казуси, свързани с ученическото ежедневие и т.н. И да знаете, че ние в България сме позакъснели с ученето на добродетели като учебен предмет, докато в много европейски държави това отдавна не е така. И в заключение ще кажа,че основният фокус на този час трябва да е децата и младежите да разберат колко важни са ценностите и добродетелите, които са в основата на всички избори, които всеки човек прави в живота си.
