ШЕЙСЕТ ДНИ, КОИТО ПОТРЕСОХА СВЕТА

Дмитро Кулеба
Време за четене: 6 минути

Посещението на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба и позицията на българското правителство ме провокира да напиша тези редове. Потресена съм от факта, че въпреки мащабното въздействие на руската агресия върху света, държавният глава българското правителство и депутати, продължават да обслужват руската пропаганда с незаемането на ясна и категорична позиция. На думи, за тях случващото се е война (най-после), но действията им казват друго. Даже се питам, колко ли им е струвало да извървят тази “динамика” във възприятията – от “военна операция” до война. Разбрах, че по повод на министър Кулеба, някои даже определили посещението му като протоколно и за повече внимание за получаване на помощ. Само това ли провидяха? И кой се страхува да признае, че тази агресия не е само срещу Украйна, а срещу Европа и демократичния свят? Защото на всички трябва да е ясно, че резултатите от войната на Русия срещу Украйна се отразява не само на настоящето ни, но ще определя и бъдещето на много други държави и ще се се отрази на системата и политиките за сигурност в Европа и в света.

Днес се събудиха стари геополитически страсти и виждате че не е трудно да се изявят и териториални апетити. До днес те може да са изглеждали нереално допустими, но виждате, че се случва. Не мислете, че допускането за нова Студена война е нелогично. Аз помня годините на “Студената война”. Предизвикателства за нея винаги е имало на фона на различни локални войни, които са се повтаряли периодично. Но нали не сте забравили, че всички световни войни май все са започвали от Европа. Аз имам опасения, че политиците от днешното управляващо мнозинство не разбират нещо много важно. Eдно е да покажеш съпричастност към народ, в чиято държава се водят бойни действия поради тероризъм или гражданска война, а съвсем друго е, когато се извършва агресия срещу приятелска европейска Украйна, която е приела демократичните ценности и националната й цел да стане член на Европейския съюз и на НАТО, е записана в Конституцията. Тази война е война срещу европейските ценности. Затова тази война е и срещу Европа, и срещу ЕС. Тази война е изпитание и за всяка страна-членка, но и за САЩ. Ако сегашната стратегия за оказване помощ на Украйна – хуманитарна. политическа и военна, претърпи поражение, ще се отрази изцяло на баланса в политическо, икономическо, военно и ценностно отношениие, както в европейски мащаб и в световен мащаб.

Известно е, че за част от българите и за някои наши политици фразата “Украйна се бори и заради нас” им звучи парадоксално. Казвала съм го и друг път – политиката трябва да е място само за онези, които могат да си служат с ума, а не да я използват единствено за личния си интерес. Украйна не си играе на война, тя защитава от агресора територията, земята, дома, децата, бъдещето си. Русия я нападна, за да смачка националното й самочувствиe, убивайки децата и изнасилвайки жените й. Тази война е изпитаниие и може да продължи да създава все по-големи проблеми на съществуващата от десетилетия система за европейска сигурност и за съхраняването на международния мир. Кремъл умишлоно възпрепятства всякаква възможност за край на войната чрез дипломация. Русия следва ден след ден главната си цел – геноцид над украинците и деукранизация на суверенна Украйна. Издевателствата над мирните граждани, масовите убийства, обстрела на гражданска инфраструктура и разширяване мащаба на окупираните области, заличаването от географската карта на много селища не е измислица, а реалност, която достига до нас с очертанията на пълна разруха и масови убийства.

И в други мои публикации съм коментирала, че целта на Русия е да създава буферни зони по границите си, дори като отнема чужди територии и им дава статут на “народни републики”, признати единствено от нея. Това тя прави сега и в Украйна. Другията вариант е да подстрекава и подкрепя диктатури като Беларус на Лукашенко, превръщайки ги във верни послушници. Украинците няма да забравят, че точно Лукашенко разреши бомбандировките на мирни украински градове от беларуски позиции, както и създаването на бази за руснаците. Не забравяйте Литва, Латвия, Естония и Полша! Чета в украински медии как военни анализатори прогнозират, че ако Русия реши, че те са следващите, може да ги превземе “за три дни”, в случай че Украйна загуби войната. Те казват, че може да се случи така, че Русия да изпревари задействането на онзи член 5 –ти от Договора на НАТО. За разлика от нас, тези държави са наясно с това. Правителствата им не изключват нито един вариант в бъдеще. За тях успехът на Украйна в тази война има отношение към собствената им национална сигурност. Склонна съм и се присъединявам към онези коментатори, които казват, че апетитът на агресора няма да приключи с Украйна. Прибавете и Молдова, и Грузия….Нали знаете, че и в тях Русия създаде квази републики и нещата продължават да си стоят все така непроменени. А нали не допускате, че това e станало случайно? Забравихте ли и какво каза публично – иска преразглеждане на геополитическите зони на влияние и връщане към времето преди разширяването на НАТО с държавите от Източна Европа. Къде мислите Кремъл e отредил мястото на България? Защо ли така целенасочено подхранва великосръбските амбиции по отношение на Западните Балкани?

Питат ли се нашите менте политици защо последните години Русия засили хибридните атаки спрямо държавите от бившия комунистически блок? Всъщност сегашната “гореща” война срещу Украйна започна с хибридна война. И то веднага след разпадането на СССР, а кулминацията продължи цели осем години – от окупирането на Крим до наши дни. Отношението на Русия към Украйна агресираше с темпове, които след 2014-та не останаха незабелязани за властта в Киев. И както в едно интервю украинският президент каза – ние знаехме и деня на нападението. А на журналистически въпрос защо не са предупредили навреме населението, той отговори, че това щеше да предизвика масова суматоха и придвижване на много хора в различни посоки, което можеше да затрудни тактически предприемането на последващите действия от страна на украинската армия. Тук е уместно да кажа, че Европа проспа времето преди и след Крим, отстъпвайки и предавайки Украйна. Същата Украйна, на която даваше надежди за демократичното й приобщаване. А да си признаем ли, че дори незаконното окупиране на Крим не освести европейските лидери, които не искаха или не можаха да допуснат, че някой чрез война ще продължи да окупира чужди територии, а още по-малко – да възроди фашизма във всичките му познати проявления.

Сякаш глобалзацията беше изтрила естествените ни рефлекси за самосъхранение и за предотвратяване на подобно антихуманно отношение през 21 век и в Европа – едни човеци да убиват други себеподобни в такива мащаби. Но да си спомним как пред очитени този съвременен диктатор израстваше като такъв. Колко европейски лидери си затваряха очите пред това в какви зависимости ги оплиташе той. В един момент не се задоволи с властта и влиянието си в национални граници. Започна да се цели вътрешно-политически, избирайки си най-слабата част – държавите-членки на ЕС и на НАТО, където създаваше сигурни прослойки за руско влияние. Използваше изборния процес в тези държави, подпомагайки финансово определени кандидати. Смисълът на тези му действия още ли не е ясен? Да руши икономическата, отбранителната и ценностната система на Европейския съюз и на НАТО. В това беше и шанса крайната му цел да бъде постигната – да разруши единството. В този контекст Кремъл иска да спечели войната, разчитайки този резултат да разколебае доверието в основите, върху които съществува и се развива eвроатлантическото единство.

Украйна е голяма държава и много важен доставчик на суровини за изхранване и на ресурси за икономиката на Европа и на света. Съвсем скоро прочетох, че по данни на украинското правителство повече от 30% от обработваемата земя е негодна за посяване. Унищожена е голяма част от икономическата инфраструктура и висок процент на активи за добиване и на мощности за производство. Милиони украинци загубиха домовете си и доходите си. За пълното й следвоенно възстановяване – когато и да е то, ще са нужни години. Още отсега ЕС поема ангажимент да участва в този процес, предвид и стартирането на преговори за присъединяването на Украйна към Съюза при специален режим на приемане. Това при всички случаи ще се отрази на европейските политики за възстановяване след коронавируса, а и вече се заговори и за друг план за възстановяване на страните-членки след тази война. Така че Русия не води война само срещу Украйна. Това е война на Русия срещу целия демократичен свят. Така че напълно резонна е фразата, че украинците защитават не само тяхната земя и тяхната свобода. Те защитават и нас.

С тази война Русия доказа, че не се е отказала от имперските си амбиции да   завладява чрез война чужди територии и така да влияе на европейската и на световната политика, икономика и сигурност. Експанзионистичните й мераци може да бъдат стопирани още днес, като помогнем на Украйна да прогони агресора.  Защото Украйна с  с героичните действия на нейния народ и с многото жертви наистина е щит за Европа. Сега тя има нужда от нас и от нашата помощ и солидарност.  Изминаха почти шейсет дни, които потресоха света. Дано най-сетне се стреснат и българското правителство, и политиците ни. По този повод ще цитирам силните думи, които изрече министър Дмитро Кулеба: “Не може цял живот да стоите разкрачени по средата. Време е да вземете решение за военната помощ. Всеки, който намери причини или аргумент да откаже, е на страната на агресията. Доката вие водите дискусии, загиват хора. Подкрепяйки агресията или запазвайки неутралитет, вие заставате на грешната страна на историята. В навечерието на Великден бих искал да кажа и няколко думи за братството. Как може да се смятате за братя с убийци. Как може да вярвате, че някой, който убива и унищожава по време на Страстната седмица, е ваш брат”….Каза ви го човек, който не се бърка в нашите вътрешни работи, а който носи на гърба си част от войната, която за него е истина, а не политическо шикалкавене….

Днес православният свят отбелязва Разпети петък. Това е денят, в който Божият син е разпънат на кръста, за да изкупи греховете на хората. Споманавайте в молитвите си и Украйна – заради страданията на нейния народ! Молете се и за нейния Господ! Защото тази война трябва да спре и заедно с украинците да се върнем към онова, което изпълва смисъла на човешкия ни живот – да създаваме и да градим, а не да убиваме и да рушим…

error: Свържете се с автора за разрешение!!