Замисляли ли сте се, какъв труд извършва вашето дете за една учебна година? А ако е първокласник? Преброили ли сте колко тетрадки с колко общо страници то изписва – по математика, български език, четене, родна реч и т. н.? Ами колко страници трябва да прочете по всички предмети? Написаното в тях трябва не само да се прочете, но и да се препише, запомни, да се реши – ако е задачи по математика, да се преразкаже… Може да преброите страниците и на допълнителните учебни тетрадки и сборници. Опитайте се да започнете с това, а после непременно си кажете: ”Да, това наистина e сериозен труд!”.
Разбира се, детето cи е дете! То трябва да играе и да има време за любими занимания. Не бива да го лишаваме и от социални контакти, извън училище. Има нужда от лично време, в което никой да не го регулира и направлява. Да не забравяме, че има желания и потребности. Трябва да ви радва, ако детето ви проявява интерес към привлекателни самостоятелни дейности, свързани с рисуване, с музика, с “майсторене на негови си работи”. Времето, прекарано с връстници, е една възможност за споделяне на опит и практикуване на комуникативни умения.
Малко са родителите, които разбират, че на детето отрано трябва да му се помага да формулира цели и да преследва тяхното постигане. Винаги му казвайте, че бъдещето започва от днес, а не от утре. То трябва да е готово със знания и умения за предизвикателствата, които го очакват. А и детето, което притежава усещане за цел и смисъл, свиква да работи интензивно и концентрирано. В такива случаи, и неговите темпове на мислене и действие са различни. Не пропускайте да го питате какво иска то за себе си – какво желае да постигне, какъв иска да бъде в живота. Когато разберете това, работете заедно с него, за да осъществите заедно целите и стремежите му.
Никога не лъжете своето дете. Ако то започне да ви подозира в лъжа, ще престане да ви вярва и няма да ви се доверява. А доверието е, като да ви подари сърцето си! Но ако не получите сърцето му, заедно с това ще изгубите и чувствата, които се раждат само там. Загубите ли емоционалната връзка помежду си, вие ще зачертаете детството му с дебелата черта на вашето безразличие. Ще унищожите самочувствието да изживее детството си по неповторим за него начин. Вместо това – имитирайте и вие поведение на дете, когато трябва. Дръжте се понякога смахнато, без да задържате емоциите си. Забавлявайте се.
Написах тези редове в Деня на детето, за да ви подканя да използвате горните подходи, ако все още ги подценявате или омаловажавате. Обичайте децата си! Да са живи и здрави!
