Повод да напиша тази статия е казаното от политолога Антоний Гълъбов във връзка с характера на информацията, която всеки ден достига до нас: „Когато се спекулира с усещането за несигурност у хората и се създава допълнителната представа за това, че картината е апокалиптична, че всичко се разрушава, че държавата е превзета от корупция и т.н., това е непродуктивно и в голяма част от случаите се прави умишлено.“ В този контекст винаги казвам и на другите да се научат да ползват първоизточника и да се запознаят с най-малко две различни мнения. Аз правя така. Вярно е, че за различните хора този санитарен минимум е различен или не съществува. Тяхна си работа, защото става въпрос за лична медийна грамотност и за умение да се ориентираме в това кое е истина и кое е фейк. В условия като нашите, когато дезинформацията се затвърждава като подход и инструмент за сеене на заблуди и за влияние върху възприятията и нагласите на българските граждани, истината трябва да се отстоява. Как? Като се научим да се ориентираме в информацията, но и да реагираме, когато някой се опитва да ни подведе и манипулира.
По какъв начин реагираме? Всяка информация се отличава с точност, едностранчивост, интерес, обективност, адекватност, стойност и т.н. Няма как да формирам лично мнение, ако не притежавам умения да се ориентирам в едно съдържание. В това отношение аз винаги се старая да се придържам към “шестте рамки на мислене” на автора на латералното мислене професор Едуард де Боно. Той е написал цяла книга по темата. Този метод помага да откриваме споменатите вече от менe измерения на информацията. Всъщност всяка от тези “рамки” – “триъгълната”, “на кръга”, “квадратната”, “на сърцето”, “на ромба” и “на тааблата”, помага да се фокусираме върху шест начина за възприемане на един текст. Защото възприемането на информацията е важна част от мисленето на всеки човек. Привличането на вниманието е в основата и на подхода за свеждането на една информация до читателя или до зрителя. Ако ви подмине една жена с боядисана в зелено коса и друга – в черно, след коя ще се обърнете? Кое привлича нашето внимание най-често – необичайното? Едуард де Боно споменава за едно изследване на Дейвид Пъркинс от Харвард, което го навело на мисълта, “че 90% от грешките на мислене са грешки на възприятието”. През годините, в които изучавах системата за латерално мислене, се научих да насочвам вниманието си съзнателно, т.е. винаги търся стойност, точност, непредубеденa или субективна е дадената информация и т.н. Колкото до субективността, и за това си има симптоматика. В такива случаи Едуард де Боно казва:”…първо “пребройте” прилагателните и тогава преценете доколко да разчитате на този източник. Аз често го правя…
Това, че насочвам моето внимание по определен начин ми помага бързо да се ориентирам – то е като да сте влязли в магазин за обувки и знаете точно какъв модел търсите, за кой сезон, кой номер, какъв цвят…Да насоча вниманието си по определен начин ми помага да видя онова, което другите не забелязват или от което няма да се впечатлят. Без съмнение, не всички еднакво може да бъдем привлечени от едно заглавие. Истина е също, че не всички ще възприемем по еднакъв начин информацията в дадена публикация, за което съществуват редица предпоставки. Не всички ще повярваме в нея или ще я отречем. Но ако искате да засилите елемента на обективност, ще правите като мен – винаги ползвам и други източници, и други мнения или други становища. Но има три въпроса, на които никога не пропускам да си отговоря – какво, защо, къде.
Най-важното в една информация е нейната точност. Няма как да формирам становище, ако не се уверя в точността на фактите. Авторите на публикации добре знаят, че един от похватите да добавят стойност към написаното е като например, използват страниците на някое авторитетно и популярно издание, особено ако е чуждоземско. Да кажем нашенецът е избрал DW, NZZ или някое друго…Не е без значение кой го е написал и защо, и как се вмества в медийната политика на съответното издание. Важно е, защото има отношение към решението да се доверим, и ако е “да” – доколко. Ако сте добре информиран по една тема, винаги можете да откриете несъответствия. Ако ли не – спомнете си за моя съвет, като потърсите повече от две различни мнения.
Не знам как е при вас, но от опит и от натрупани впечатления вече се отнасям предубедено към определени издания или сайтове. А поводите са били винаги много банални – гледала съм нещо на живо, а после го чета или го чувам, но вече отразено по толкова субективен начин, който ме кара да се запитам дали наистина съм видялa и чула точно това. Не става въпрос за някаква моя свръхреакция, а за сблъсък с разрушената истинност, което като практика винаги поражда недоверие. Защото неточната информация е подвеждаща, а може да се окаже и опасна. Тя лежи в основата на всеки опит да бъдем манипулирани и използвани като обект на спекулиране – най-често в политиката. Но също безспорен факт е, че днес е много трудно да се доверим на една информация. А и не винаги е лесно да проверим нейната достоверност. Но… Но има едно “но”, че ако се налага да изразим публично мнение, ние сме длъжни да го направим, защото иначе рискуваме и ние да попаднем в клопката на недостоверността.
Ние всеки ден сме свидетели на похватите, които се използват в политиката, в рекламата, в медиите…Ще ви заблудя, ако кажа, че съществува истински балансирана оценка. Между другото, знаете ли защо един и същи факт или една и съща ситуация може да я видите отразена по различен начин? Ами защото всеки от авторите е “видял” или е подбрал онова, което съответства на предварително измисленото отразяване. Сещате се, нали? Иначе обобщено и накратко, се нарича медийна политика. Затова трябва да имате предвид, че умът ни има склонността много бързо да реагира на първоначалното възприятие. Например, на едно заглавие, което едва ли е достатъчно, за да формирате мнение или да сложите “харесвам” или “не харесвам” под една статия или под един коментар, защото ви трябват и подробностите в съдържанието. И в единия, и в другия случай се крие и нашето решение да използваме или да отхвърлим дадената информация. Имайте предвид, че при днешния информационен бум все по-често ще ни се налага да преценяваме една информация. Ако в бъдеще този подход се превърне в навик за повечето от нас, това ще е начин да не позволим на дезинформацията да ни залее, а и защо да не накара редакторите да се придържат към едно по-балансирано отразяване. Не е толкова трудно – обективност и плурализъм на мненията чрез паралелно представяне на становища и гледни точки.
Ще ми се да завърша с изречение за дезинформацията. Днес тя не е никак безобидно занимание, защото все повече се превръща в инструмент за заблуда и спекулиране. Най-лесно можем да неутрализираме последствията й върху нас с умение и навик да преценяваме онова, което четем или слушаме.
