Рашел Леви, Фейсбук
Всичко, което се случва в момента, ние вече сме го живели. От „не вярвай на очите си, а само на нас“ през врагоманията до чучелата и бесилките.
От омразата до жестокостта – няма и една крачка. Като деца сме играли на най-жестоките игри, в които печелеше омразата, винаги Тя. Губеше – милосърдието – винаги то.
Ние знаем всичко за дебненето, за докладването, за свалянето на доверие, за меренето на приказки, за склонената главица, за лошата биография, за единия миг, в който можеш да станеш невидим.
За равната преса и монотонната телевизия. За сконфузените разговори на родителите ни. За стените, които не се разбиват с глави.
За граници, КПП-та, визи, железни завеси, невъзвръщенци и писма, които не пристигат. За липсата на часове по Религия, но за наличието на часове по Омраза, другарски съд, сваляне на доверие и други бесове.
Мислите, че това се лекува?
Не, не се… Празнотата не се лекува.
Защото в най-добрия случай омразата се трансформира в празнота. В нищо…
Избраха ви най-елементарния път, за да ви докарат до нашите съсипни.
Макар че нашите съсипни, подобно на чуждия опит, са непредаваеми, непреводими за вас.
Някой ден ще разберете, че тези места са злокобни и безпощадни, че са кривини, които изтриват животи и погубват мечти. И че са разказани вече по безброй начини в черно-белите филми, в които никога не бива да заживявате. В добрите-лошите, в нашите-вашите, в своите-чуждите…
Извън тези роли се ражда човешкото…
Дано не ви го отнемат!… Защото е крехко колкото свободата и мимолетно колкото надежда.
Източник: Rashel Levi, Фейсбук
*Заглавието и подзаглавието са мои.
<<<Който забравя миналото, рискува да го върне отново. Но нали според линейната концепция за времето, историята винаги се движи напред. И нищо от вече случилото се не може да се повтори. Един от примерите, който е свързан с това усещане е, че диктаторските комунистически режими в Централна и в Източна Европа няма да се завърнат никога. Или че Студената война е “минало забравимо”. Заедно с това живеем и с усещането, че ни очаква нещо по-добро. Затова линейното възприемане на времето напред се характеризира с оптимизъм.
Но въпросната сентенция е едно предупреждение, че пренебрегването на грешките и поуките от миналото води до тяхното циклично повторение. Най-често това застига онези народи, които са склонни да правят отстъпки, свързани с историческата памет и да пренебрегват грешките от миналото. Няма, и не трябва да има толерантност към всяко проявление на диктат и на газене на доказани и проверени във времето демократични принципи и ценности. Отстъпките от тях могат да ни припомнят и да събудят травмата от едно друго време. Причината – повърхностното и пренебрежително отношение към историята, което захранва единствено невежеството. А невежеството е подходящ “материал” за всеки диктатор. И макар вече да сме в 21-и век, винаги може да се роди нов диктатор….(ЙХр)
