ТРЯБВАТ ЛИ МУ НА ТРЪМП ГРЕНЛАНДИЯ, ПАНАМСКИЯ КАНАЛ И КАНАДА

Тръмп
Време за четене: 7 минути

Дали 20 януари – денят на инаугурацията на Тръмп, ще се превърне в границата, която прескачайки я, светът ще се завърне към нормалността, каквато е надеждата и на европейските граждани. Нормалността, която ще ни принуди да си припомним същинските ценности и същинския смисъл на думите. Казвам го, но не само защото ние, европейците, имаме екзестенциалната потребност – заради собственото ни духовно оцеляване, да получим отговори на много въпроси. Но най-важният сред тях е защо либералната демокрация и глобализацията – тези най-важни думи на ХХ и ХХI век, стигнаха своя тупик. Та нашият живот премина под техния знак! Те бяха и все още остават стратегическия код за развитие и успешен подход за решаване на глобалните проблеми. Затова сегашната ситуация няма еднозначен прочит. Защото тя е свързана не само с настоящето, но и с бъдещето ни. В този контекст моите очаквания бих искала да се сбъднат и да станем свидетели на истински ренесанс на онези общочовешки ценности, които да ни обединяват, а не да ни разделят. В това отношение водеща е ролята на публичната комуникация и на информационната среда, които са затлачени от спекулативното интерпретиране, от еднопосочното отразяване, от експанзията на политически зависимости и от самоцензурата.

Завръщането на Доналд Тръмп вече предизвиква разнопосочни реакции. Някои гледат реалистично и не бързат в споделянето на очакванията си, защото имат едно наум за динамиката в публичното поведение на американския президент. Други са наясно, че от Тръмп може да се очаква и най-неочакваното, и потриват ръце това да се случи, Трети, удавени в зависимостите си от отиващото си президентско управление на Демократическата партия в САЩ, се опитват на базата на едни или други изявления на Тръмп да му пришият всякакви геополитически фантазии. В същото време се пропуска същинската информация, която в една или в друга степен би уплътнила възприятията ни, свързани с новите политики на Белия дом. Такъв е примерът с изявленията на Тръмп, свързани с Канада, Гренландия и Панамския канал. Това определено шокира тези, които вземайки предвид предизборните му изказвания, бяха убедени, че той ще акцентира в политиките на изолационизъм. Все пак той обеща на американците:”Make America Great Again”.

Аз самата трудно бих повярвала, че в името на въпросния призив, САЩ ще се откаже от ролята си да лидира световните дела. Но че ще има сериозни промени във външната политика, е повече от сигурно. Поне до този момент историята на САЩ не познава такава тенденция – на отказ от външнополитически интерес към процеси, които се развиват в различни региони на земното кълбо. Може би този факт послужи като основание за различни коментари като този за изявленията му за Канада, Гренландия и Панамския канал. Те били симптом за „империалистическите” мераци на Тръмп, за неговите “експанзионистични” намерения и даже някои побързаха да му вменят скорошни „военни действия” за окупирането на въпросните територии. Така прибързано говорят неговите противници и тези, които признават, че не го харесвали и имали „принципни различия с него”. Чух го и от наши политици, които очевидно така избиват собствените си комплекси.

Дали наистина Тръмп има териториални амбиции? Ако трябва да се позова на различни публикации по темата, аз предпочитам да съм на страната на тези, които смятат, че САЩ в лицето на Тръмп заявяват решителността си да се позиционират в глобалната конкуренция с Китай и Русия. Има ли някой, който да не осъзнава с какви темпове се засилва присъствието на Китай в различните краища на света. Колко от вас знаят – а и аз самата не знаех, че Китай гледа стратегически даже на Панамския канал, където тяхна компания контролира две пристанища. Проучвайки материали за настоящата публикация, придобих впечатления, че Китай инвестира много интензивно в латиноамериканския регион. А много от вас знаят, че инвестиционните политики вървят паралелно с установяването на политическо влияние. Звучи ви познато, предвид инвестиционните политики на Китай в някои държави-членки на ЕС или такива от нашия Балкански регион. Великите държава като САЩ не биха игнорирали опасни тенденции като тази да бъдат изтласкани от зони на влияние в Латинска Америка. А това може да се случи, ако се погледне пренебрежително на китайското влияние. Панамският канал е възлово място и има обяснение защо САЩ биха искали да си върнат контрола над него след като навремето Джими Картър го даде на панамците. И това съвсем не означава, че Тръмп ще използва „военна или икономическа принуда“. Запитан по този повод, той отговори категорично с: „Не!“

Днес в основата на глобалната конкуренция е и разполагането с природни ресурси. Експерти ще ви кажат, че Гренландия е регион, който е богат на природни ресурси. Островът е и със стратегическо значение за САЩ. Там се намира тяхна космическа база, която обезпечава и контрола върху риска към САЩ да бъдат изстреляни ракети. САЩ има там на разположение два ледоразбивача. Докато в същото време Русия поддържа в този район четиридесет такива кораба. Тези факти говорят, че в този регион присъствието на САЩ е застрашено от Русия. Още повече, че Северният ледовит океан е важен търговски път. Надграждането само на тези няколко факта не е единственият аргумент за основателните промени във външнополитическия курс на САЩ. А и има знаци, че Дания проявява интерес към засилване на системата за колективна сигурност, отчитайки опасността от интереса на Китай и на Русия да засилва присъствието си в този район.

“Черешката на тортата” е казаното от Тръмп за Канада. Някои така и не разбраха полушеговитата му заплаха за присъединяването й като 51-и американски щат. Подобно буквално възприемане на казаното – според коментатори по темата, е далеч от истината. Скритите намерения са САЩ да подготви почвата за нов етап в икономическите им взаимоотношения и най-вече да се постигнат благоприятни мита в търговията с Канада и още някои други преференции. Впрочем, не са малко анализаторите, които са склонни да правят внушения и да спекулират във връзка с казаното за Канада. Пришиват му и хиперболизират в негативна конотация умението на Тръмп да използва словесната еквилибристика за постигането на по-далечни цели. Вие нали не си представяте колко абсурдно звучи като намерение да превърнеш държава, която мисля, че е по-гоялма от САЩ, в част от собствената си държава. Затова бих отправила един съвет – първоначалният прочит на казаното от Тръмп не винаги е това, което е. Целта е да се формулира прагматичното и възможното, което се крие зад определено публично говорене.

Публичното говорене на Тръмп засяга и комуникацията между Европа и САЩ. Днес и Брюксел, и Белият дом нямат никакъв интерес техните граждани да чуват една лошо разказана история за Тръмп и за неговата администрация. Една от причините е надеждата да се върнем към нормалността и към нормите на проактивната комуникация. Интерпретирането на казаното от Тръмп трябва да остане в границите на прагматичните намерения да бъде укрепена общата инфраструктура на комуникиране. Светът има нужда от успокоение и трасиране на нов път за развитие. Без спекулативно отразяване на фактите и процесите. В този контекст не мисля, че САЩ се нуждаят от нови територии, но от засилване на политическото си влияние в регионите, към които Китай и Русия не крият аспирациите си, категорично – да! Колкото до Европа, водещи трябва да са общите й приоритети със САЩ. Те заедно са призвани да защитят Свободния свят и затова геополитическата им риторика трябва да отразява тези общи приоритети. А на фона на войната в Украйна, Европа е длъжна да осигури колективна сигурност на европейските граждани, полагайки много повече усилия. И нека оставим САЩ на Тръмп през следващите години! И нека си припомним казаното от Джон Кенеди – 35-ти американски президент:“Промяната е закон на живота. И онези, които гледат само към миналото или настоящето, със сигурност ще пропуснат бъдещето.“

error: Свържете се с автора за разрешение!!