Министерският съвет я е одобрил като държавен акт, не като търговски договор.
Цвета Кирилова, Фейсбук
На псевдоминистъра на енергетиката Ива Петрова от кабинета на Румен Гундяев Боташ няма ли кой да й обясни, че договорът с BOTAŞ е международен, а не търговски, защото „Междуправителствено споразумение означава всяко правно обвързващо споразумение между една или повече държави – членки и една или повече трети държави, което засяга закупуването, търговията, продажбата, транспортирането, транзита, вноса, износа или доставката на енергийни продукти.“ Това гласи Решение 2017/684 на Европейския съюз, което има задължителен характер. Също държавите членки са длъжни предварително да уведомят ЕК за всеки проект на споразумение в енергийния сектор, за да се оцени съвместимостта му с правото на ЕС.
Ако по договора „Булгаргаз – BOTAŞ“ се доставя газ до трети държави, това НЕ МОЖЕ да бъде „търговски договор между две компании“. Министърът на енергетиката от служебния кабинет признава две ключови неща:
Признание №1: „По това споразумение България ще доставя газ до други държави.“
Това означава:
– международен транзит;
– международно споразумение между държави;
– участие на суверенитет.
Няма такъв случай в ЕС, в който: частно или държавно дружество да сключи договор, който урежда международни доставки, рискове, задължения и транзит между държави, без международно ратифициране. Абсолютно невъзможно!
Признание №2: Предварителното условие за влизане в сила на договора „Булгаргаз – Боташ“ е РЕШЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. Това е характеристика само на международни актове, а не на търговски сделки. Търговски договори не изискват решение на МС, а тук се изисква.
След като министърът признава, че договорът предвижда България да доставя газ до други държави, това автоматично квалифицира документа като международно междудържавно споразумение. Не съществува търговски договор, който да поражда международни задължения за държавата. Това отменя цялата версия на българските власти, че договорът бил „търговски“. Турските медии потвърждават точно това. Държавни и частни издания пишат:
– „междудържавен протокол“
– „енергийно партньорство между Турция и България“
– „стратегическо сътрудничество между двете държави“
Ако договорът „Бургаргаз – BOTAŞ“ беше търговски, той нямаше да дава право България да доставя газ на трети държави. Търговско дружество не може да разпределя международен капацитет и да поема междудържавни ангажименти. Това може само държавата! Фактът, че министърът признава доставки до други държави, доказва, че договорът е междудържавен.
Ако договорът „Булгаргаз – BOTAŞ“, макар формално сключен между държавни дружества, е резултат от държавен мандат, каквото е Решението на МС, с което договорът е ОДОБРЕН и от политическото договаряне на пезидентите на двете държави, то създава дългосрочни финансови, стратегически последици за държавата и засяга енергийната сигурност на България. Решението на МС е неоспоримо доказателство, че договорът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ не е обикновена търговска сделка, а междудържавно споразумение с политически характер.
Ако споразумението BOTAŞ представлява международен договор или междуправителствено енергийно споразумение по смисъла на чл. 85 от Конституцията и Решение (ЕС) 2017/684, то възниква въпросът как е породило действие във вътрешния правен ред без ратификация и обнародване.
1. Министерският съвет одобрява договора, не просто го „приема за сведение“ Решение № 26 от 12 януари 2023 г. изрично гласи: „Одобрява сключването на Споразумение между „Булгаргаз“ ЕАД и BOTAŞ BORU HATLARI İLE PETROL TAŞIMA A.Ş.… за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2035 г.“ Това е акт на правителството на Република България, който има политико-правно значение.
Ако договорът беше чисто търговски, Министерският съвет нямаше компетентност да го „одобрява“. Достатъчен би бил договор между дружествата по Търговския закон.
2. Одобрението създава мандат и държавен ангажимент. Решението има характер на мандатен акт – официално упълномощаване на държавното дружество да действа от името на България. С това се потвърждава, че сделката не е частен търговски договор, а реализация на държавна политика в енергетиката.
3. Политическа връзка с президентската инициатива. Решението е от 12 януари 2023 г. само девет дни след официалното подписване на договора (3 януари) и един месец след срещата Радев-Ердоган (9 декември 2022). Хронологията доказва, че Министерският съвет е утвърдил вече договорено на политическо ниво споразумение.
4. Подписано от министър-председателя. Решението носи подписа на служебния премиер Гълъб Донев, т.е. акт на правителството, назначено от президента. Това означава, че политическата отговорност за сделката е в системата на президентската власт по чл. 99, ал. 5 от Конституцията.
5. Потвърдено с писмо на министър-председателя акад. Николай Денков (10.07.2023 г.)
В писмения отговор до Народното събрание се казва изрично: „…споразумението е одобрено с Решение № 26 на Министерския съвет от 12.01.2023 г..“Това е официално признание, че държавата стои зад договора чрез решение на МС.
Тези документи доказват, че споразумението има междудържавен характер, дори формално да е сключено между дружества. Следователно подлежи на контрол по чл. 85 от Конституцията и на уведомяване по Decision (EU) 2017/684 за междуправителствени енергийни споразумения.
След кaто Министерският съвет (МС) е дал мандат на Министерството на енергетиката (МЕ), а то от своя страна е упълномощило „Булгаргаз“, тогава всяко действие надолу в тази верига носи публичноправен характер, защото:
– МС е действал като върховен орган на изпълнителната власт (чл. 105, ал. 1 от Конституцията);
– МЕ е действало като отраслов орган – изпълняващ държавната политика;
– „Булгаргаз“ е 100% държавна собственост и не може да се самоинициира без държавен мандат.
Тоест, каквато и делегация да има по веригата, волята остава държавна. Не може по юридическа логика „държавна воля“ да се превърне в „частна търговска сделка“, само защото подписът долу е на директор, а не на министър.
ОСНОВАНИЯ ЗА НИЩОЖНОСТ:
1.Нарушение на Конституцията – чл. 85 и чл. 105
Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които имат политически характер и съдържат финансови задължения за държавата.
Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
Липсата на такава ратификация е нарушение на Конституцията, което води до нищожност на акта, сключен ultra vires (без правомощие).
Аргумент: Конституционният съд в Решение № 7/1992 г. подчертава, че „актове, сключени извън компетентността на органа, в случая Народно събрание, са нищожни поради липса на властническа воля.“
Споразумението, подписано без ратификация от НС на България, е валидно за турската държава, но не и за българската. България плаща цената на един акт, който няма конституционна легитимност. Това не е просто договор. Това е геополитическо прехвърляне на енергийния суверенитет на България към Анкара, в полза на руския доставчик.
България има пълното право по вътрешното и международното право да обяви договора „Булгаргаз“ – „Боташ“ за нищожен акт. Той е сключен без компетентност, без ратификация и без уведомяване на ЕС. Валиден е само за Турция, но за България представлява противоконституционно и правно недействително споразумение.
След като договорът „Булгаргаз – Боташ“ е породил държавни финансови задължения без ратификация от НС,
→ той е правно нищожен по отношение на държавата;
→ длъжностните лица, участвали в сключването, носят наказателна и имуществена отговорност;
→ Народното събрание е длъжно да сезира Конституционния съд и прокуратурата.
Споразумението, подписано без ратификация от НС, е валидно за турската държава, но не и за българската. България плаща цената на един акт, който няма конституционна легитимност. Това не е просто договор. Това е геополитическо прехвърляне на енергийния суверенитет на България към Анкара, в полза на руския доставчик.
България има пълното право по вътрешното и международното право да обяви договора „Булгаргаз – Боташ“ за нищожен акт. Той е сключен без компетентност, без ратификация и без уведомяване на ЕС. Валиден е само за Турция, но за България представлява противоконституционно и правно недействително споразумение.
Нарушение на правото на Европейския съюз
Decision (EU) 2017/684* изисква всяко междуправителствено енергийно споразумение с трета държава да бъде предварително съобщено на Европейската комисия. България не е уведомила ЕК – факт, който сам по себе си е нарушение на европейското право и основание за нищожност на вътрешноправно ниво (чл. 5 от Конституцията – примат на правото на ЕС). ЕС би застанал на страната на България, ако България обяви, че договорът не е съобщен на ЕК, и противоречи на Decision (EU) 2017/684, тогава ЕК е длъжна да подкрепи България, защото това е въпрос на суверенитет и енергиен пазар, а не на частно право. Това е същата правна логика, по която Европейската комисия застана зад Полша през 2017 г., когато тя прекрати едностранно подобно газово споразумение с „Газпром“, без да понесе санкции. „Боташ“ може да опита да ни съди, но България има много по-силна правна защита, защото договорът е сключен ultra vires (без компетентност). Турция е знаела за политическия характер на сделката и липсва уведомяване към ЕК, което прави договора несъвместим с правото на ЕС.
*РЕШЕНИЕ (EС) 2017/684 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2017 година
Член 2 Определения
За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:
(1) „междуправителствено споразумение“ означава всяко правно обвързващо споразумение, независимо от формалното му наименование, между една или няколко държави членки и една или няколко трети държави, или между една или няколко държави членки и международна организация, което се отнася до:
а)закупуването, търговията, продажбата, транзита, съхранението или доставката на енергия във или на поне една държава членка; или
б)изграждането или експлоатацията на енергийна инфраструктура с физическа връзка с поне една държава членка;
Източник:Tsveta Kirilova, Фейсбук
