Откогато Доналд Тръмп обяви участието си в последните избори, които го изстреляха отново в Белия дом, критиците и противниците му и до днес не разбраха с какви тежки национални проблеми за решаване се e нагърбил всъщност той тогава. Оказа се, че обещанията му по време на предизборната кампания не са били просто някакви кухи фрази. А как аз го разбрах, ли? Разбрах го, пречупвайки го през вчерашната реч на Марко Рубио – държавен секретар на САЩ. Тази реч, ако приемем, че тя отразява позицията на американския президент, опроверга същите тези критици, вкл. и в България, че политиката на Тръмп била конфронтационна спрямо Европа. Не е конфронтационна, а е трансформираща и който не разбира това, рискува да изостане. Защото днес реалната и истинска политика еволюира със скоростта на светлината. Дано и чиновниците от Брюксел – макар и бавно, да са го разбрали след вчерашната историческа реч на Рубио пред Мюнхенската конференция за сигурност*. Съветвам ви да я прочетете и вие. Заслужава си да го направите, защото става дума за дълбокомислена, вдъхновяваща и историческа реч. Защото не само заради това, че в нея се съдържат послания към Европа, а защото там има добре мотивирана покана за общия път на Европа и САЩ, обединени от общо минало, но и от общо бъдеще. А това няма как да го обясня на някои наши български политици? Те просто трябва да седнат и внимателно да се запознаят с речта, ако се чувстват политически отговорни пред българския народ. Дано просветне в техните мозъци, замъглени от политически егоизъм. Защото светът не спира да върви и никой няма да ни чака. Бъдете сигурни – народът няма да им прости, защото когато една критична маса от граждани изпревари политиците си по критерия за функционална грамотност, тогава непременно идва и Видовден. А точно за това става дума – как, и можем ли да разчетем знаците на новия световен ред. Защото старият си отива.
България има нужда от лидери, неокльопани в българското политическо блато и просветлени да влияят върху новата посока на трансформация на световния ред. Нужни са създатели на ново съдържание в медиите, което да въздейства позитивно на обществените нагласи. Бързо отърсване от изкуственото прокарване на разделение и омраза, в което някои наши политически “треволяци” и „боклуци” от близкото минало и техни наследници виждат единствен начин за оцеляването си в българския политически живот. Те остават далече от онова, от което вече се интересува светът и това ги прави излишни на фона на едно световно време, в което всеки ще трябва да отстоява националния интерес. Точно в този момент на България й е много по-трудно и много по-сложно, заради петте години на хаос и омраза. Да не стане така, че ние ще го разберем, когато „земетресението” ни разтресе и ни затрупат собствените ни стени, които сме издигнали помежду си. И това ще е така, не само защото тектоничните промени в света протичат бързо, а защото България изостава от тях, заради факта, че с всеки изминал ден народът ни не може да разчита на свестни политици. Нали се сещате какво е казал Ботев: “Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почит
Който не е разбрал, „червеният картон” е за ляволибералната идеология и глобализацията. Идва нов социален ред, основан на ценности, произтичащи от традиционните институции на семейството, религиозната и местната общност. Идва и раздялата с онези ляволиберални идеи, които разделяха и продължават да поляризират обществото, а не го събират. Свидетели сме, че досегашното насърчаване предимно на либералните ценности, върви към своя крах. Само в България едно малцинство с дегенериращи амбиции да руши държавността, се опитва със зъби и нокти, със заплахи за юмруци и ритници и с уличен натиск да отстоява ляволибералното статукво. Покрай педофилския скандал “Петрохан” стана ясно какво е „завладяна и дълбока държава”. „Петрохан” е нейният огледален образ. Надявам се по-голямата част от нас да са разбрали колко опасно държавата ни е оплетена в паяжината на НПО-мрежата, която се е превърнала във втора държавна власт и колко доминиращо е нейното влияние през също толкова зависима медийна среда. И няма как това да не е така, когато “яслите” не са една и две, и „хранениците” – също!
Вие нали не си мислите, че наративът по темата за „провалените български институции” и „недоверието на гражданите” към тях, не е случаен. Говорим за добре организирана и провеждана стратегия срещу държавността. Знаете го – има „политици”, които с години си „изкарват хляба” по точно този начин, хулейки институциите и подронвайки техния авторитет, докато в тях не назначат „наши” хора. Нали .видяхте какво се случва, когато ни управляват „наши” министри, “наше” МВР…Стигнахме дотам да мислим как да защитим държавата от паралелната и рекетьорска власт на задкулисието, скрито зад паравана на „неправителствени организации”. И затова може би и у нас трябва да заговорим открито за катализиране на такъв политически процес, който като движението MAGA в САЩ, да се опита да изкове нова политическа идентичност. Това в никакъв случай не може да бъде свързано с Радев – статуквото, което задкулисието и най-ретроградната част, свързана с Държавна сигурност, ни пробутват като „ново лице в политиката”. При тези обстоятелства има вероятност демокрацията и правовата държава да бъдат наистина застрашени, защото ще се окаже, че “чудовището”, което мислехме, че сме прогонили, просто само е било приспано.
Известно е, че от пет години българската държава агонизира, Вие вероятно сте чували за “подхода на стероиди” (на англ. approach on steroids), който е метафора за стратегия или процес, който протича по-ускорено, отколкото обикновено . Така накратко бих ви го обяснила, използвайки го в контекста на сегашната българска политическа ситуация и необходимостта от изграждането на отговорна национална идентичност на фона на новия световен ред. А това може да започне с категоричния ангажимент да бъде спряно рушенето на държавата и на институциите. Такъв политическия курс – да се надяваме, би могъл да успее да привлече интереса на една голяма група граждани, които ще пожелаят да се идентифицират с едно такова позитивно гражданско движение. Неговото най-голямо предимство ще е движещата сила именно на позитивното и отхвърляне на негативния натиск върху обществените нагласи. И без това има достатъчно натрупана съпротива срещу партийния естаблишмънт и всякакви елити – политически, експертни, бюрократични, социални. Никак не е случайно, че Тръмп нееднократно в негови изявления говори за „източване на блатото”. А то стартира със зачитането на Конституцията, държавата, полицията, армията, службите, органите на съдебната власт. Защото всички те са свързани с поддържането на социалния ред и работят за спазването на обществения договор.
Може би трябва да се сложи край и на този мъчителен процес на провеждани уж „мета реформи”, които обаче не доведоха до нищо. По-скоро става дума за фиксация в “реформи на реформите”, която „дейност” се е превърнала в „битие” на жълтопаветниците – израз е най-вече на реактивното, но в никакъв случай – не и на проактивното мислене и действие. Затова са и провалите им, свързани с техни предложения за промени и реформи в съдебната власт и в Конституцията. Защото същността на истинските реформи не е да сменим една персона с „наш човек”, и едва тогава да мирясаме. Звучи елементарно, но в България така протича “реформаторството”. Нали чухте – само преди ден-два, неназначеният все още служебен премиер Гюров, веднага се хвана за и.ф. Главен прокурор. Че кой си ти и кое парламентарно мнозинство представляваш, след като пред длъжността ти на премиер стои определението „служебен”? Разбирате ли, че най-големият проблем на бъларските политици и държавници е културологичен – те не знаят къде и как да се държат, и къде кога какво да говорят. Имам предвид контекста на тяхната недорасла политическа идентичност. Въпросният пример ме провокира да ви напомня, че преобладаващата част от представителите на различните власти, автоматично влизат в ролята на инфлуенсър маркетинг на партията, с чиято протекция е бил изпратен там, „забравяйки” за независимостта на властите.
Не бива днес България да наблюдава случващото се в света само като любопитство, но и като обект на политически анализ, който да се трансформира във вътрешна и във външна политика. Независимо дали искат или не, Eвропа и в т. ч. България, са подложени на промени и политически тенденции, появили се с Доналд Тръмп. Говорим за едно много по-широко явление, което изгражда политическия си потенциал върху реално постигнати резултати в контекста на призивите на САЩ за Европа, която да се грижи за националните интереси и идентичност на европейските държави. И в тази позиция на САЩ не трябва да ни се привижда непременно и единствено провокативно напомняне за асиметрия в отношенията ни със Съединените американски щати. Но че има основания да се търси във времето подобен факт, има. Но оттук-нататък Европа ще трябва да осмисли гледната си точка за споделените ценности така, че на първо място да е съхраняването на европейската идентичност. И ако трябва ще цитирам финала в речта на Марко Рубио:”И днес съм тук, за да заявя ясно, че Америка проправя пътя за нов век на просперитет и че отново искаме да го направим заедно с вас, нашите скъпи съюзници и най-старите ни приятели. Искаме да го направим заедно с вас, с Европа, която се гордее със своето наследство и история; с Европа, която има духа на съзиданието на свободата, който изпраща кораби в неизследвани морета и ражда нашата цивилизация; с Европа, която има средствата да се защити и волята да оцелее. Трябва да се гордеем с това, което постигнахме заедно през последния век, но сега трябва да се изправим и да прегърнем възможностите на един нов век – защото вчера е свършило, бъдещето е неизбежно и съдбата ни заедно ни очаква.” Да се надяваме, че именно това партньорство може да окаже най-голямо влияние върху бъдещето на Европа, а развитието му във времето да е резултат от темповете на по-нататъшната трансформация на световния ред. Къде е мястото на България в този процес?
* Цялата реч можете да прочетете в този сайт.
