Бай Ганьо тръгна по Европа
Бай Ганьо тръгна из Европа. Тръгна, за да учи европейските лидери, че „ЕС трябва да се откаже от курса към конвенционална победа над Русия и да започне преговори с Москва”, но също и да предупреди съюзниците ни, че България досега е оказвала политическа, хуманитарна, дипломатическа и военна подкрепа на Украйна, но че в новата среда за сигурност страната трябва да бъде внимателна по отношение на бъдещи финансови и военни ангажименти. „България има интерес и нашето правителство първо да гарантира стандарта на живота и сигурността на българските граждани. Едва тогава можем да мислим за отделяне на пари и за тази цел“. Това каза Румен Радев преди срещата си с френския президент Еманюел Макрон в Париж.
Среща като среща, си казваме. Протоколна. Нито френската, нито белгийската преса след срещата с неговия белгийски колега, са отразили въпросните визити, което е знак, че тези посещения са повече мотивирани от дипломатическата коректност на приемащата страна. Обърнете внимание, че след приключване на посещението в Париж дори нямаше общи изявления пред медиите за разлика от визитата в Германия. Вярно е, че тя завърши с общ брифинг, но какво от това? Eдинствен отпечатък от тази визита беше да чуем от Радев, че управляващите ще следват германския модел при подготвяните мерки за цените на храните и контрола върху търговските практики. Остана и оная крилата фраза: „Вие не искаме нищо повече от това, което е в Германия, но и нищо по-малко“. Извинете, ама да си поискаш визита заради тази крайна цел и домакинът да ти осигури държавни почести, защото си предпочел първо Германия в европейското си „турне, е направо губене на време и прахосничество на фннанси.
Според източници от френската столица, посещението на българския премиер остава наистина незабелязано за френските медии. Липсва дори кратко съобщение в новинарските емисии на АФП, както и на водещите всекидневници и седмичници – Le Monde, Le Figaro, Libération, Journal du Dimanche, Le Point, L’Express – плюс сайтовете на основните телевизионни канали и France 24. Няма нито една публикация, нито един репортаж, нито дори кратка бележка за визитата на българския премиер. А знаем кой и кое създава новините? Жалко е като констатация, но България с правителство начело с премиер Радев остава в периферията на европейския интерес. Основната причина за това всички я знаем – образът на министър-председателят и доскоро – български президент, който продължава да се възприема като „човекът на Путин” и близък до Москва.
На този фон претенциите на Радев да променя Европа, са най-вече за вътрешна употреба на неговите избиратели. Впечатлението е, че „Прогресивна България” изцяло се явява приемник на „Възраждане”, а Радев – близнак на Костадинов. Не просто е смешно като амбиция, това звучи твърде неадекватно на фона на общата европейска политика. С основание eвроскептичното поведение на българския премиер се определя като двойнствено – едно говори вътре в страната, а друго – навън. Това е и една от причината казаното от него да няма реална тежест. Каква стойност може да има изявление по вътрешни теми пред български медии от терасата на българското посолство в Париж? Че същото можеш да кажеш обичайно и от някое улично кьоше в България. Защо е необходимо да отидеш чак в Париж, за да свършиш тази „работа”? Много е провинциално. Направо е “байганьовско”! Как само щеше да прозвучи „Булгар! Булга-ар!”, ако имаше чужди медии!
Премиерът Радев наистина ли си мисли, че двойната игра може да носи ползи на България, в което иска да убеди избирателите си? Интересно ли ви е какво е казал при срещата си с Генералния секретар на НАТО? „Трябва да постигнем баланс на отбранителни ни способности, за да засилим както националната си сигурност, така и приноса си към отбранителната способност на НАТО. Ето защо направихме значителни инвестиции в модернизация на армията, започнахме с купуването на изтребители F-16 Block 17, бойни машини „Страйкър“, многофункционални модулни патрулни кораби, които подчертавам, че са произведени и въведени в експлоатация в България. Работим и по много други проекти.“Дотук добре! Макар че народът ни има една мъдрост за този случай – “помен с чужда пита”! Само ние знаем с каква публична съпротива от негова страна се „оценяваше” всяка политика в горната насока, реализирана от управлението на ПП ГЕРБ.
Не знам колко ползотворна е била и днешната среща на Радев с председателя Урсула фон дер Лайден, В хода на разговорите, а това става ясно и от проведената обща пресконфереция, между двамата са били обсъдени редица стратегически приоритети, насочени към дългосрочен просперитет и споделена сигурност. Сред основните теми са били реформите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, европейския бюджет, борбата с корупцията, модернизацията на българската енергийна система. Двамата с Радев са обсъдили геополитическите предизвикателства – войната в Украйна, сигурността по външните граници на ЕС и кризата в Близкия изток.„Заплахите за сигурността по източната ни граница са изпитание за цяла Европа“, предупреди Урсула фон дер Лайен. Тя подчерта важната роля на България за колективната отбрана и сигурността на източния фланг на НАТО и ЕС. „Ще окажем подкрепа в размер на 3,2 милиарда евро по линия на механизма SAFE и сме готови да продължим работата по сключването на кредитното споразумение“, добави Фон дер Лайен. Но излезе също информация, че Фон дер Лайен в негово лице е напомнила на българското правителство, че ЕК очаква България да спази своите ангажименти по споразумението за дълга за Украйна. Причината е, че няма изразена позиция от бългаска страна по темата. Eвропейската комисия е категорична, че или държавата ни спазва договореностите, от които е част и поема да плаща солидарно своя дял от задълженията, или блокира решението. Среден път няма и не може да има.
Много пъти ми се е налагало, когато съм коментирала задгранични визити на български държавници да напомням, че при подобни посещения е задължително българското общество да бъде информирано за целите и за очакваните резултати. Знам също, че всяко посещение се предхожда от съгласувания с отсрещната приемаща държава. Така че няма причини българските граждани да бъдат информирани както преди, така и след приключване двустранната среща. А самият факт, че при някои от визитите няма общи изявления, може да ни казва само едно – посещението е било дипломатически коректно и от него не могат да се очакват особени резултати.Най-често се обсъждат въпроси на двустранните отношения и се извършва обмен на позиции по общоевропейските политики.Предвид близостта на Радев с изгубилия изборите Орбан, Вучич и Фицо, предполагам, че евроатлантическите ни съюзници имат едно наум, когато се срещат с българския премиер. А от подобно недоверие губи само България, тъй като това се отразява върху нейния външнополитически имидж. А за изгубената позиция на фактор на Балканите може само да продължим да мечтаем. Пред България се очертава един труден период на международно утвърждаване или отхвърляне. И причината за това ще са политиките на евроскептицизма, които са политики на отрицание на евроатлантическата солидарност. Но народът ни е казал, че каквото си надробиш, това и ще сърбаш. В такъв случай ни остава само байганьовското:”Булгар! Булга-ар?”
Който разбрал, разбрал…
