На 12 юни 1987 година американският президент Роналд Рейгън произнася историческата си реч пред Бранденбургската врата в Западен Берлин.
Тези, които могат да си спомнят, говорим за 80-те години – времето на Студената война. Съветският съюз и сателитите й от Източна Европа са в затруднено икономическо положение. Михаил Горбачов е политическото лице, към което погледите на Запада са обърнати към него. В целия източноевропейски блок тече процес на ерозия на социалистическите режими. Усеща се широко гражданско недоволство и в Източна Европа започват да се учредяват неформални организации срещу властта. Все по-упорито се говореше за обединението на двете Германии. Точно в този момент на 12 юни 1987 г. пред Бранденбургската врата в Западен Берлин по време на посещението си, американският президент Роналд Рейгън произнася историческата си реч, призовавайки директно за падането на Берлинската стена. Оттогава е и прочутата му реплика: „Господин Горбачов, разрушете тази стена!„
По онова време не всички берлинчани показват благоразположение към посещението на американския президент. Десетки хиляди германци демонстрират по улиците на Берлин срещу политиката на САЩ. Рейгън успява да спечели благоразположението им, произнасяйки въпросната реч, която се оказа впечатляваща не само за германците от двете страни на Берлинската стена, но и за държавите от Източна Европа. Тази реч беше вдъхновяваща и за всички европейски граждани, и за целия свят, защото даде надежди за нова отправна точка в международните отношения: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност. Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”
Предоставям Ви част от текста на речта:
Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа!
Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.
Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: „Аз имам още един куфар и в Берлин.
За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко специални думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Подкрепям ви така, както подкрепям и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима вяра: има само един Берлин.
Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.
Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата.
Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!
Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”
И стената падна! Стената, която остана като символ на разделението през ХХ век, падна в нощта между 9 и 10 ноември 1989-та година. Изградена през 1961-а година с цел да възпрепятства нелегалното преминаване на германци от Източен към Западен Берлин, нейната история е свързана със съдбата на хиляди бегълци, заловени и загинали в опитите си да преминат отвъд оградата в посока Западен Берлин. За германците падането на стената е краят на един много дълъг следвоенен период. Семейства и приятели най-накрая се събират след 28 години на принудителна раздяла. Въпреки че събитията са изненада за всички, месеци преди това гражданите на ГДР демонстрират по улиците с искания за политическа и икономическа промяна. Позициите на източногерманското правителство, което се противопоставя на реформите за гласност и преустройство, подети няколко години преди това от Съветския съюз, вече са сериозно разклатени.
В ранната вечер на 9 ноември говорителят на комунистическия режим изненадва журналистите, като съобщава, че гражданите на ГДР вече могат да напуснат страната през който и да било граничен пункт без специално разрешение. Съобщението се предава незабавно от западните медии, а последиците от него се виждат веднага: хиляди граждани на Източен Берлин се струпват на граничните пунктове. Пренатоварени от наплива на хора и без ясни инструкции, граничарите вдигат бариерите. За първи път от близо тридесет години гражданите на Източен Берлин могат да преминат от другата страна на Стената. Желязната завеса пада; историята прави голяма крачка напред.
И затова е толкова естествено да оценим високо речта на президент Роналд Рейгън от историческа гледна точка. По време на тази реч той демонстрира не само сила и политическо прозрение, но и отговорност към историческия процес, насърчавайки края на разделението след Втората световна война. С тази реч Рейгън демонстрира качества на опитен оратор, който добре знаеше как може да спечели симпатиите не само на германците, но и на всички европейци. Постигна го с новия подход на „размразяване” на международните отношения през призмата на едно фактическо разделение, каквото беше Берлинската стена. И ако трябва да съставим списък на най-забележителните и прозорливи политици на ХХ век, на едно от първите места ще впишем името на американския президент Роналд Рейгън.
