Ако се доверим на така заявените от „Капитал” мотиви за предизвикване на въпросното тричасово интервю с лидера на ПП ГЕРБ, т.е. да се чуе как той разсъждава по ключови теми, какво мисли, какви са аргументите му, моето мнение е, че задачата е изпълнена. Впепачатлението ми от структурирането на интервюто и формулирането на въпросите са допринесли за постигането на тази цел. Правя уточнението, че аз от твърде отдавна не чета “Капитал”. По много причини. Така че може да се доверите на написаното от мен по-долу, защото то отразява свободната ми воля да бъда обективна, както към начина на водене на интервюто, така и към демонстрираната мащабна компетентност на интервюирания, която той успява да защити с държавнически и натрупан през годините политически опит. Интервюто е пространно и с тричасова продължителност. Маратон за победител. Тръгвам към него с условието, че ще го резюмирам и коментирам на базата на моите нагласи да възприемам най-важните акценти и водещи да са моите впечатления от умението на интервюирания да формулира отговорите си.
В третата част от интервюто темата е за сегашната политика и каква роля и позиция трябва да заеме България. Борисов изтъква, че само той може да лавира между ЕС и САЩ, и смята, че страната може да е изцяло с Брюксел, без да носи пасиви от Вашингтон. Борисов е убеден в това и е наясно за края на стария световен ред и настъплението на новия. В тази част той говори за разломните линии в международните отношения и какво трябва да е мястото на България в хода на тези промени. Прави ми впечатление, че след толкова години в активната политиа, той е наясно калко е важно в нея да се придържа и да поддържа коректна позиция. На фона на протичащ разломен процес, много е важно къде е България в него.
Борисов не е премиер, т.е. не е натоварен с отговорността на пряк участник в реализирането на българската позиция, но демонстрира завидна ориентация в онова, което се случва в международен план. Тъй като не разполага със служебна информация, която би получавал по право, ако беше премиер, това не му пречи да обрисува обективно политическата картина извън България. И тъй като все пак става дума за толкова важно нещо като външната политика, то в третата част на това интервю, което изгледах в ютуб, лидерът на ГЕРБ много образно онагледява протичащия разломен процес. Според него, от едната страна е ЕС, който той определя като „твърда котва”, а от другата страна – президентът Тръмп. България твърдо стои в ЕС.Като страна-членка на ЕС, ние сме заедно с най-големите европейски държави. Що се отнася до САЩ, още от неговото време на премиер, България подписа много важни ключове спогодби, които са от взаимен интерес и бяха подкрепени от Белия дом. Такива са „Балкански поток”, оборудването на АЕЦ, „Лукойл”. Сътрудничеството ни в различни области има десетилетна история. В същото време ние се опитваме да балансираме в отношенията си, отчитайки възникването в последно време на някои проблеми в ЕС-САЩ.
Говорейки за международната политика в момента, Борисов не само се опитва, а по моя преценка, той напипва много точно пулсиращите точки в международните отношения. Какво се случи във Венецуела! И може ли да допуснем аналогична хипотеза за действие от страна на САЩ? Впрочем той сам провокираше доста въпроси и после си отговаряше обосновано. Разликата във въпросните случаи е, че автономната област Гренландия е част от Дания, която е член на НАТО. Очевидно Борисов намеква за чувствителността на темата. Нещо повече – много от въпросите в международен план ще трябва да се решават от сегашните европейски правителства на фона на един друг протичащ процес – надделяване на опозиционните партии, които се опитват или са категорични в подкрепата за „доктрината Тръмп”. При такива условия европейските правителства трябва да вземат важни решения. Според Борисов магическата дума в момента е мир. „Тръмп е прав по отношение на Украйна”на фона на много жертви от двете страни. Eвропейският съюз също трябва да стигне до това решение. Иначе отговорът е в това дали Украйна може да победи Русия?
В момента, казва Борисов, политиката на митата се оказва основен инструмент при вземането на политически решения, касаещи международните отношения. Така аз разбрах коментара му по тази тема. На фона на прокарването на такава политика и от страна на ЕС, въпросът е как реагира на това България? В този контекст той припомни в ретроспекция каква е била неговата позиция преди пет години в Европейския съвет като български премиер. И по отношение на мигрантите, и във връзка с оптимизирането на ЕС в икономическо и в областта на сигурността. И че всъщност онова, за което тогава е настоявал, сега се превръща във водещи проблеми за решаване. Става ясно също, че и по време на срещата си с президента Тръмп, е поставил въпроса за освобождаване от зависимостите, отговаряйки на зададения му тогава въпрос дали България е зависима от Русия? И отговорът му е бил много бързо разбран , защото е бил много кратък – политическите зависимости се раждат там, където са и икономическите зависимости. А как ще се развият външнополитическите отношения в международен план е въпрос, който стои и пред България. Борисов смята, че държавата ни трябва да има своя национална позиция, ако отношенията между ЕС и САЩ се обострят. Но едно е сигурно – ние сме член на ЕС, а партньорството ни във всичко със САЩ е доказано във времето. Правителствата на ГЕРБ работят и с ЕК, и с американската администрация.
Последният въпрос от третата част на тричасовото интервю с лидера на ГЕРБ е свързан с „Балкански поток”, който интервюиращият назова провокативно „Турски поток”, въпреки че добре знае под какво име той е документално огласен и на картата на Европейския съюз. Борисов напомни, че най-голямото завоевание на този енергиен проект е, че той е 100% българска собственост, построен е съгласувано с ЕК и отговаря на всички европейски стандарти. В същото време не може да се каже нищо добро за “Боташ”, когато с един договор, в който има задължения, но няма права, България се оказа най-големия инвеститор в една турска компания. Резултатът – всеки ден от нашите джобове изтичат по милион и сто хиляди лв, но това изглежда не се оказва проблем, щом за него не се говори така. както той заслужава. А ако подписването на този договор се свързваше с името на Борисов, как щеше да се възприема и отразява това? Отговор от интервюиращите не чух във видеото….
Край
