Защо вече не става въпрос за „спасяване на лицето” на руския диктатор?
Любко Петренко, Zahid.net
Напоследък руският президент Владимир Путин чертае някои изключително апокалиптични сценарии за страната си. Например в интервю за телевизионния канал „Россия-1“ той заяви, че Западът уж има само една цел – да унищожи Руската федерация. „Руският народ, ако Западът успее да унищожи Руската федерация и да установи контрол над нейните руини, може и да не оцелее – ще има московчани, уралци и други“, прогнозира Путин.
Още по-рано, по време на обръщение към депутатите от Федералното събрание, Путин се оплака, че Западът само спи и гледа как да „накара руснаците да страдат“, как да „нанесе стратегическо поражение на Русия и да свърши с тях веднъж завинаги“.
Изобщо не съм сигурен, че Западът търси краха на Русия, по-скоро не. Въпреки че подобен сценарий е напълно приемлив за нас, украинците, тук можем само да приветстваме прогнозата на руския диктатор.
Но нека си припомним каква беше неговата реторика преди година. Ултиматумите на Запада, заплахите към Украйна, увещанията за нейното „денационализиране“ и „демилитаризиране“, учат на „истинска декомунизация“, какъвто и смисъл да влага той в тези думи. Путин беше сигурен, че след няколко дни ще бъде възможно да се сломи съпротивата на украинците и да мине през Хрещатик на парад. Известно е, че всичко беше подготвено за такъв „парад на победата“, който трябваше да се превърне в поредното мощно звено в пропагандния мит на руските империалисти.
През годината Путин повтаряше като мантра думите: „Специалната операция върви по план“. Но сега това е спряло, печелившите отношения са заменени от trenos на исторически губещ.
Разбира се, основният фактор за тези промени беше успехът на въоръжените сили на Украйна в театъра на военните действия. Кремъл трябваше да обяви (уж частична) мобилизация, да кара затворниците на фронта и да осее с труповете им бойните полета, да моли за оръжие Иран, Северна Корея и Беларус. Всичко това обаче не помогна много. Руснаците се опитват да превземат сравнително малкия град Бахмут, който освен това няма голямо стратегическо значение, но от половин година там Русия изпраща хиляди бойци от своите елитни части, но не успява да постигне особен успех.
За да компенсират по някакъв начин неуспехите на фронта, руснаците прибягват до престъпна тактика на обстрел на мирни украински градове. Ракети удрят жилищни сгради в Днепър, Запорожие, Харков, и в резултат на което загиват цивилни. С тези обстрели руското ръководство се опита да лиши украинците от елементарни цивилизационни условия, да ги накара да мръзнат, и унищожавайки критична инфраструктура. Но всички тези усилия дадоха минимален ефект.
И тези стратегически провали на Русия, нарушенията на конвенциите за водене на война, разбира се, стават известни на света, който съответно реагира на тях. И тази реакция на международната общност стана много по-опасна за Кремъл от безпомощността на руските войски на бойното поле.
Президентът на САЩ Джо Байдън, пренебрегвайки всички протоколи за сигурност, смело се разхожда из центъра на Киев. Той дори игнорира алармата за въздушна атака. Висшите световни политици идват в украинската столица без никакъв страх, дори необходимостта да пътуват с влак от западната граница на Украйна не ги спира.
Отпада табуто на НАТО върху доставката на нападателни оръжия за Украйна, включително най-модерните западни танкове. Обсъжда се въпросът за доставка на съвременни изтребители и ракети с голям обсег. И няма съмнение, че ще бъде решен положително, и то в близко бъдеще.
Тази година Мюнхенската конференция по сигурността беше епохална за Украйна. В края на краищата, по едно време именно на това събитие беше обявено на целия свят т. н. „вдигане на Русия от на колене“. Помните ли агресивната реч на Путин в Мюнхен през февруари 2007 г.? Тогава той обвини Запада, преди всичко САЩ, че се намесва във вътрешните работи на Русия и възпрепятства външната политика на Русия. Нахвърли се срещу НАТО, който „напредва към нашите граници“. Путин имаше предвид, че Алиансът е приел в редиците си не само страните от бившия комунистически блок, но и бившите републики на СССР – Латвия, Литва и Естония, което Москва не може да прости.
„Русия е страна с повече от хиляда години история и почти винаги се е радвала на привилегията да води независима външна политика. Няма да изневерим на тази традиция и днес“, гордо заяви тогава Путин. Усещате ли как се промени реториката му? В крайна сметка сега той се оплаква с жалък глас, че Западът се опитва да унищожи Русия.
Руснаци не бяха поканени на тазгодишния Мюнхен. Ами защото какъв е смисълът да се канят представители на държавата агресор, която не дава никакви градивни сигнали. И без руснаците в кулоарите на конференцията се състояха доста интересни разговори, както съобщиха участниците в събитието. Става въпрос за това, че западният свят е решен да неутрализира Путин. И тази теза беше потвърдена от много източници. Принципно е решено: повече да не говорим за „спасяване на лицето“ на Путин, да не го забиваме в задънена улица, да му дадем шанс. Защото как иначе? Ръководителят на Кремъл отприщи кръвопролитна нападателна война, която по никакъв начин не беше провокирана от Украйна. Руската армия унищожава цели градове в Украйна, унищожава хиляди цивилни, устройва страшен терор в окупираните територии, унищожава гражданска инфраструктура. И главното е, че той не иска да спре, готви нови офанзиви, обявява нова мобилизация. Т.е. от него мир не може да се очаква.
Как и по какъв начин ще бъде неутрализиран руският диктатор е въпрос на дискусия. И много по-затворена от Мюнхенската конференция. Така или иначе срещу Путин е обявен „кръстоносен поход“. Със своята смела обиколка в Киев Джо Байдън демонстрира, че е готов да ръководи тази кампания. Ясно е, че цялата тежест ще падне върху въоръжените сили, но сега те ще бъдат осигурени с всички средства за победа – от една страна. От друга – никой няма да окаже натиск върху Киев да преговаря с Кремъл до пълната деокупация на Украйна.
В този контекст статия в The Wall Street Journal, която казва, че Лондон, Берлин и Париж са готови да предоставят на Украйна достатъчно оръжия, включително изтребители, за да й дадат „решаващо предимство“ на бойното поле, е малко объркваща. Но така уж насърчават Украйна да започне преговори с Русия.
Представители на германското правителство обаче вече отрекоха информацията за предполагаемото желание на Киев да преговаря с Москва. Не е потвърдено нито в Лондон, нито в Париж.
В този контекст си струва да обърнем внимание на Пекин, който след година мълчание реши да се включи в миротворческите усилия в руско-украинската война. На 24 февруари Министерството на външните работи на Китай публикува своеобразен мирен план от 12 точки. Украинците го възприеха предимно негативно. Мнозина дори казаха, че Пекин се подиграва на Москва. Аз лично не смятам така. Напротив, убеден съм, че този план може да бъде полезен за Украйна.
Да обърнем внимание най-напред на първата му точка: „Зачитане на суверенитета на всички държави – подкрепа на суверенитета и целостта на всички държави, независимо от техния размер и богатство“. Може само да се приветства този подход на китайското ръководство. Лично аз, ако бях президент Зеленски, щях да се обадя на Си Дзинпин и да кажа: „Г-н Си, това е страхотен план, ние сме готови да го обсъдим. Но какво има за обсъждане, дори и за прилагане. И така, нека започнем с първата точка. Суверенитетът и териториалната цялост предполага липса на чужди окупационни войски на наша територия – това е чудесно, ние сме за това. И готова ли е Русия за това? Не? Е, ти имаш лостове над нея.
„Освен това има още няколко полезни точки. Например за запазването на „зърнения коридор“, който толкова изнервя Москва. Или за „гарантиране безопасността на атомните електроцентрали“. Не е най-лошата точка за намаляване на стратегическите рискове. „Китай се противопоставя на заплахата или използването на ядрени оръжия, разработването или използването на химически и биологични оръжия“, гласи планът. И ние сме също за това.
Не напразно Русия реагира доста студено на китайския план. Ясно е, че Кремъл не посмя да го критикува директно.
Въпреки че да, има много неприемливи и вредни моменти в плана, по-специално премахването на санкциите, спирането на военната помощ и неприсъединяването. Но ще повторя: приоритетът е първата точка, и ако Русия не иска да я изпълни, тогава цялата вина е на нея. И без да изпълним първата точка, няма смисъл да минаваме към следващите.
Разбира се, това съм аз, който моделирам чисто хипотетично ситуацията по линията Киев-Пекин във връзка с китайския мирен план. Да, Китай използва изключително собствената си логика. Западното разузнаване съобщава за възможността за доставка на китайско оръжие на Русия. Което не би било изненадващо, защото пълното поражение на руската армия, пълното поражение на Кремъл и евентуалното отстраняване на Путин не са изгодни за КНР. Защото не се знае кой ще го замести и в какво ще се превърне Руската федерация след загубата. Но не се съмнявам, че Пекин ще определи по-нататъшните си действия в зависимост от ситуацията на бойното поле. И само нашите въоръжени сили, техните успехи в деокупацията на украинска територия, могат да засилят аргументите в полза на Украйна за Китай.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Апокаліптичні сценарії Путіна, Чому більше не йдеться про «збереження обличчя» російського диктатора?, Любко Петренко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
