Какво означава ликвидирането на Евгений Пригожин
Любко Петренко, Zahid.net
Разбира се, повечето от нашите читатели биха предпочели средната дума изобщо да не е в заглавието, a останалите биха искали вече да наблюдават съответния съдебен процес в Хага. Но на всичко ще му дойде времето, засега само това ни утешава. И все пак, помислете какво означава всичко това.
Да започнем с фактите, които, както знаете, са известни. На 23 август бизнес самолет Embraer Legacy ERG 135 с номер на полет RA-02795 , изпълняващ полет от Москва за Санкт Петербург, се разби край село Куженкино в Тверска област на Русия. Всичките десет души, които са били в самолета, са загинали. Доста бързо се установи, че този самолет е на основателя на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин. И също така, че самият собственик е летял в този нещастен лайнер и затова е предал душата си на Бог.
По-късно. Оказа се, че заедно с Пригожин е и цялото висше ръководство на „Вагнер”. По-специално, командирът на тази бойна единица Дмитрий Уткин, който даде името на цялата рота с прякора си „Вагнер“. И Валери Чекалов – бивш бизнесмен, заместник на Пригожин, който отговаряше за работата на службата за сигурност, и според руските журналисти организира кланета и убийства.
Първият въпрос, който възниква във връзка със самолетната катастрофа: дело на Владимир Путин ли е? В нито един коментар на независим политолог или в западни вестници – много от които излязоха със статия за смъртта на Пригожин на първа страница, няма и сянка на съмнение, че това е така. Например, Daily Mail задава въпроса в заглавието си: „Това беше ли ужасното отмъщение на Путин?“ и в текста се дава положителен отговор. „Отмъщението на Путин“ е заглавието на статията на Daily Mirror без никакви въпросителни . „Отмъщението на Путин от мафията“ – твърди Frankfurter Allgemeine Zeitung . И т.н., и т.н., и т.н.
Американският институт за изследване на войната пише недвусмислено в друга статия, че Путин „почти сигурно“ е наредил на руското военно командване да свали самолета на основателя на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин. Вашингтонските анализатори наричат подобен ход „публичен опит за възстановяване на господството им и отмъщение за унижението, което въоръженият бунт на ЧВК на 23-24 юни причини на Путин и руското министерство на отбраната“.
Независимите анализатори спорят само по един въпрос: поставена ли е бомба в самолета или е бил свален от противовъздушна ракета (най-вероятно с помощта на комплекса С-300). Мнозинството в момента предпочита втория вариант, знаейки колко внимателни са били Пригожин и най-близкото му обкръжение и колко внимателно са се отнасяли към въпросите на сигурността.
Излишно е да казвам, че смъртта на „готвача на Путин“ изненада малко хора. Гибелта на Пригожин се определя от незавършения му бунт срещу Шефа. И именно незавършеността на този бунт е фаталната грешка на неговия организатор и вдъхновител. По-скоро тук възниква въпросa защо Путин чака два месеца?
Нека се опитаме да му отговорим. Но преди това да помислим още веднъж върху темата за гибелта на Пригожин. Да, Путин го нарече предател, а авторитарните лидери, както знаете, не празнуват с предатели. Особено по време на война. Известно е обаче, че по-късно лидерът на Кремъл донякъде смекчи позицията си и дори обеща на Пригожин неприкосновеност. Не става въпрос за оперетните преговори, които белоруският диктатор Aлександър Лукашенко проведе със собственика на ЧВК „Вагнер“, а за срещата на 29 юни в Кремъл, когато Путин пое цялото ръководство на ЧВК с Пригожин начело. Тогава руският лидер уж простил на бунтовния си васал, дори му върнал всички средства и вещи, взети по време на обиските (казват, вкл. и „белия прах“ в торбите). Да, бизнесът на Пригожин беше силно ограничен, но не напълно отнет.
Разбирам, че твърдението за честната дума на Путин предизвиква само скептична усмивка у нашите читатели. Да, само луд може да му повярва, ако думата му е дадена извън определен свещен кръг от замесени. Е, почти като в престъпната среда: можеш да заблуждаваш „глупаците“ колкото искаш, но не дай си Боже да „изоставиш“ някой, който се смята за „твой“. Тогава веднага ще станеш нарушител на крадливи „понятия“, което е непростимо в тази среда. А тъй като кремълската среда отдавна живее според бандитския кодекс, споменатите крадливи закони важат и за нея. И какво сега? Момчето (Путин) каза, момчето не каза? Ясно е, че възмутени от подобно поведение, други членове на „близкото обкръжение“ няма да „забият нож“ на насилника. Както се казва в Русия, «кішка худа». Това поведение на Шефа обаче ще постави под въпрос всички договорености в тази среда, което само ще увеличи хаоса.
Сега да преминем към втория въпрос – за забавянето на изпълнението. Не е толкова трудно да го разберете. Все пак става дума за човек, който с помощта на верни нему войници лесно превзе две руски области, командният щаб на окупационната операция в Украйна, почти стигна до предградията на Москва. Щеше ли да успее да превземе самата Москва? Може би е така, може би не. Основното е, че той разполагаше с достатъчно военни сили, за да застраши сигурността на Кремъл и неговите редовни служители. Следователно не би било възможно да се премахне толкова лесно. Преди да смачкате усойницата, е необходимо да извадите жилото й.
Това всъщност се прави през последните два месеца. Първо, „вагнерианците“ са разоръжени, отнети са всички бронирани машини, артилерия, боеприпаси, а в някои случаи дори леко оръжие. Тогава започна процеса на децентрализиране на „Вагнер“: някой беше изпратен в Беларус, някой в Африка, някой беше привлечен в редовната руска армия, някой – в други ЧВK.
Да, все още има някои боеспособни части, верни на Пригожин. Дори един от тях записа видео през нощта на 24 август със закана за отмъщение за убийството на боса. Тези части обаче вече не са толкова многобройни и изобщо не са така въоръжени, както през юни. Затова техните заплахи не трябва да се приемат на сериозно.
Освен това, преди да прибегне до отмъщение, Путин трябваше да маргинализира максимално Пригожин. През всичките тези два месеца пропагандната машина на Кремъл организира безмилостно „топене” на ръководителя на ЧВК „Вагнер”. Той беше разобличен като крадец, мошеник, разбира се, предател и т.н. Цялата частна военна компания също беше дискредитирана. И тази задача не беше толкова проста, защото досега в руското пропагандно пространство протичаха напълно противоположни процеси: възхвала и героизиране на вагнеровците, даването им за пример на всички. Но това не им попречи – набързо се „преобуха” не за първи, и не за последен път.
Друга възможна причина за забавяне на екзекуцията на Пригожин може да бъде притежаването на тежки улики срещу Путин и други обитатели на Кремъл. Казват, че именно „готвачът на Путин“ е изпълнявал мръсните и кървави заповеди на своя шеф повече от една година. Той можеше да документира всички тези заповеди. Все още се носят слухове, че Пригожин е притежавал поверителна информация за тайните активи на Путин. Може да се предположи, че Пригожин е заплашил, че всичко това ще стане публично достояние в случай на смъртта му. Вероятно изпълнението на последната воля на загиналия е поверено на един от пътниците в същия самолет. И така, тази тайна – заедно с тях, отиде в гроба.
Сега нека се опитаме да помислим върху въпроса: допринесе ли убийството на Пригожин за укрепването на властта на Путин или обратното. Някои казват, че е помогнало. В края на краищата той елиминира един от основните размирници срещу Кремъл. Пригожин можеше да бъде тихо отровен някъде, застрелян в Африка или загинал в някаква друга злополука. Но не, уредиха му публична екзекуция, за да видят всички и да треперят.
Мнозинството обаче е склонно да смята, че самолетната катастрофа в Твер по-скоро показва отслабването на руския лидер. Путин вече не е в състояние да разреши проблема легитимно, затова прибягва до средства на мафията, криминализирайки правителството. Това е от една страна. От друга страна, както вече беше споменато, с подобни престъпни „концепции“ за справяне с „немирниците”,той отблъсква хората от най-близкото си обкръжение, които са се съгласили да играят тази игра.
Не бива да се забравя също, че в редовната армия на Русия имаше много поддръжници на Пригожин, които с цялото си сърце подкрепяха борбата му срещу корумпирания министър на отбраната Сергей Шойгу. Нещо повече, убийството на Пригожин се превърна в урок за хора с оръжие, които потенциално биха могли да решат да последват пътя на „вагнеровците“ (към Москва). Но това не е урока, който Путин е имал предвид. Бъдещите бунтовници вече ще знаят със сигурност, че е невъзможно да спрат по средата и да се договорят за нещо с Кремъл. Необходимо е да се стигне до края, за да не се повтори „героичният“ път на Пригожин с финала в моргата на Твер.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Смерть кухаря Путіна. Що пророкуе ліквідація Євгенiя Пригожина, Любко Петренко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
Снимка: https://bg.wikipedia.org/
