Повод за гордост или за извинение. А и нали знаете какво иска лозето? Мотика. Хващаш мотиката, обръщаш…. После пак, и пак, и пак. Така се прави лозе. С мотика, не с приказка.
Тя само доказа некомпетентността на нейните автори. Eдин от акцентите й – служебното правителство, предизвиква много въпроси в частта за избора на служебен премиер. Както е известно, т.н. „листа” на потенциални кандидати за служебен премиер поставя доста въпроси. Основното противоречие произтича от същността на мандата, който включва, както съдържателен, така и времеви елемент: представлява овластяване, предоставяне на правна възможност за осъществяване на определени властнически функции за определен период от време (Решение № 13 от 15.12.2010 г. по к. д. № 12/2010 г.). В случая, когато избраният кандидат за служебен премиер заема някоя длъжност от посочените в т.н. „листа”, де факто имаме прекратяване на неговия мандат за периода, в който той ще е служебен премиер. В този контекст напомням, че съгласно въпросното решение мандатността „като защитен механизъм на демокрацията“ – от една страна, гарантирa последователност и приемственост в дейността на съответния мандатен орган, а от друга – представлява юридическа гаранция за независимостта му при осъществяване на предоставените му правомощия за определения срок.
Допускането на член на държавен орган, за който в Конституцията е предвиден мандат, да можe да упражнява правомощия на служебен премиер, е предпоставка за най-чиста форма на зависимост. Докато във времето, когато заема тази длъжност в рамките на своя мандат, този член е относително защитен от зависимости. При наличието на такава възможност – да бъде предложен или да приеме да стане служебен премиер, той изпада в положение на несигурност и зависимост, тъй като e част от въпросната „листа”, а органът, който го избира или назначава, може във всеки момент и при възникване на условия за служебно управление, да сложи край на овластяването му, произтичащо от мандатността на заеманата от него длъжност. Това е напълно несъвместимо със самата идея за гарантиране на независимост чрез определяне на мандат. Същото се отнася и за времето, когато въпросното лице ще се върне отново на мандатната си длъжност, след като вече е било в качеството на служебен премиер.
Известно е, че всеки мандат е с определен срок. В нашия случай има прекратяване на мандата с посочване на законови основания, заложени в последните промени. Но кой може да каже колко дълго ще продължи времето на прекратяване на мандатните му правомощия? И този срок ще се вземе ли предвид при реализиране времевите граници на мандата му, предвидени в Конституцията. Според мен, този срок не може и да се предвиди, каквито случаи вече сме имали – на несигурност при сформирането на редовно правителство след изборите. А какво се случва с назначаването и избора на негов заместник, докато той е овластен като служебен премиер? Самият той като титуляр на мандатна длъжност е избран от Народното събрание. Чие правомощие е назначаването на заместника? Кой, как и в кой момент ще трябва да го направи? Очевидно тази “промяна” не е обезпечена относно принципа на непрекъсваемост, така че да не се посегне на баланса, но и да бъде гарантирана независимостта на държавния орган и на титуляра му, вкл. и след неговото завръщане на мандатната длъжност.
Що се отнася до другата промяна – непрекъсваемостта на пълномощията на Народното събрание, и тук нещата не изглеждат съвсем изпипани. Преди последната промяна „според чл 64 от Конституцията, пълномощията на НС се прекратяват с изтичането на срока, за който е избрано, като според ал. 3 избори за ново Народно събрание се провеждат най-късно до два месеца след прекратяване пълномощията на предишното. Следователно съществува период, в който не функционира парламент, тъй като пълномощията на предишния са прекратени (изричен израз на конституционния текст), а новият още не е избран“. В Решение № 20 от 23.12. 1992 г. по к.д.№30/1992 г. по отношение на НС, е посочено изрично, че Конституцията не предвижда непрекъсваемост на функцията на парламента, тъй като „Народното събрание е постоянно действащ орган, но за времето на неговата легислатура, за времето на неговия мандат“. Изведен е изводът, че парламентарният режим на управление „не означава, че държавата не може да съществува без парламент или че губи същината си по чл. 1, ал. 1 поради предсрочното прекратяване на пълномощията на Народното събрание“. Т.е. прекъсваемостта на мандата на НС не е в конфликт с водещия принцип на Конституцията, че „България е република с парламентарно управление”.
До този момент българският основен закон не съдържаше разпоредба, подобна на тази на чл. 39, ал. 1 от основния закон на ФРГ, според която мандатът на Бундестага се прекратява с конституирането на новия Бундестаг, или на чл. 61, ал. 3 от Конституцията на Италианската република, според която пълномощията на предишните камари се продължават до свикването на новите камари“. С последната промяна такава възможност се предвижда и за българския парламент. Но авторите й да бяха взели предвид факта, че новият мандат започва да тече с обявяването на резултатите от парламентарните избори и че към този момент приключва и мандата на предходния парламент. А не – след полагане на клетвата от новия състав на НС, което означава, че ще се окажем с два парламента едновременно.
Практиката през последните 2-3 години – парламентарните сили да не могат да произведат правителство, и като резултат се получи една спирала от служебни правителства, не е сериозен аргумент, че в България през това време се установява президентско управление. Вината е в политическите сили, които изграждаха взаимоотношенията си през това време върху основата на враждебност и взаимно отричане, че им липсваше необходимата коалиционна култура. Служебното правителство е законна форма, която е конституционно уредена. И ако при стеклите се обстоятелства през последните три години, въпросът за контрола над служебното правителство се превърна във водещ по темата за парламентаризма, той щеше да бъде решен с промяната за непрекъсваемостта на Народното събрание.
Има неща, които се причисляват към изискуемия минимум правно познание. Иначе аз не мисля, че аргумент като този – служебното правителство ще продължи да е безконтролно, е достатъчен, предвид на факта, че промените, свързани със служебното правителство са субективно обвързани с една личност – на настоящия президент. Вече съм сигурна, че тази непрекъсваемост на НС е била необходима повече за целите на предизборната кампания. Нали чувате какви речи се леят от парламентарната трибуна? А и този нестихващ депутатски апетит към всякакви временни комисии, които доказано са се превърнали в сцена за предизборно театро, което се разиграва на границата на принципа зa разделение на властите. А гражданите чакат ли, чакат, избраниците им да решат техните истински проблеми.
Най-естествено би било авторите на тези промени в Конституцията да са доволни, че благодарение съгласието на един – единствен желаещ да поеме правомощията на служебен премиер, бе избегната конституционна криза. Но не би! Същите, по чиято идея бе съставена т.н. „листа”, недоволстват от собствения си избор – председателят на Сметната палата бил партийна фигура, свързана с ГЕРБ. Ами можеше да е персона, свързана с ПП/ДБ! За подобна потенциална възможност не се ли досетиха, когато измисляха тази “листа”, и след като добре знаят – въпросните длъжности се предлагат и избират от НС през парламентарното мнозинство.
От много години има едни хора, които оцеляват в политиката благодарение на темата за реформи в съдебната система. Всъщност истината е друга. Става въпрос за натиск върху политическата система, който се изразява в рушене на демократичния институционален модел, чието реформиране беше условие за приемането ни в Европейския съюз. Днес темата за реформи в Конституцията и в съдебната власт обслужва една-единствена цел – установяване на абсюлютна власт като сменим „вашите” с „наши” хора. Лошото е, че това става с газене на Конституцията, шуробаджинащина и фалшиви тези за „реформи”. Още по-лошото е, че расте съмнението на българските граждани в съществуването на политически субект, който да спре този погром. А и остана много малко за чупене и за рушене. Нека опазим поне него, а и този път води само до едно – до отчуждаване на гражданите от политиката и до намаляване на избирателната активност. Затова няма място нито за гордост, нито за извинение….А и нали знаете какво иска лозето? Мотика. Хващаш мотиката, обръщаш…. После пак и пак и пак. Така се прави лозе. С мотика, не с приказка.
