Иван Сотиров, Фейсбук
През целия Преход около два милиона избиратели са гласували за партии с демократична и проевропейска програма. През последните две десетилетия беше наложена убийствената за демократичното развитие на България сектантската мантра, с която демократичната общност е затворена в омагьсания кръг от около 300 хиляди гласоподаватели, който е превърнат в заложник на затворена група от патрийни лидери, които не могат да го разширят, но ревностно го ограждат като разменна монета за личното си благополучие.
Това сектантство минира всеки опит за консолидиране на демократичната общност и обслужва прокремълските и антиевропейски сили в България, които са с по-малка подкрепа, но са много по-координирани. Не е случайно, че райчевците и стойчеците с ентусиазъм повтарят сектантската мантра на своите противници от отвореното общество за затворената демократична общност.
На последните президентски избори видяхме зад Йотова всички бивши комунистически лидери, които през годините водеха помежду си жестоки войни на политическо и лично унищожение. От другата страна лидерите на проевропейските партии не издигнаха единна кандидатура поради лидерски егоизъм и дребни партийни сметки. Така въпреки рекордно бързият срив на довериe в правителството и партията на Радев и въпреки серията от провали във вътрешен и международен план непосредствено преди и по време на самата кампания от страна и на Радев, и на Йотова, тя успя да спечели независимо от безпрецедентно слабия резултат, който получи и на първия, и на втория тур.
*Заглавието е на www.ideaist.eu
Източник: Ivan Sotirov, Фейсбук
>>>МОЯТ КОМЕНТАР ПО ТЕМАТА. Определението „лявосектански“, което използвам в заглавието на тази публикация напълно отговаря на крайното, догматично и нетолерантно поведение на въпросното “затворено общество”, самонаричащо се „демократична общност” и чието поведение хармонира с лявото политическо пространство. Терминът съчетава „лявото” с неговите анархокомунистически идеи и „сектантството”, което отразява сляпото следване на догми, затвореност и отхвърляне на друго мнение. Наблюдава се свеждането на партийните доктрини до статукво, което е неизменно и затова често въпросните представители биват определяни като „троцкисти”.
Те са тези, които обявяват себе си за “добрите сили”, което съответства напълно на поведенческият им профил да eтикетират опонентите си. При тях диалогът е невъзможен, защото те не допускат чуждото мнение да е водещо при вземане на общо решение. Много е трудно или почти е невъзможно да се постигне коалиционен резултат, освен ако отсрещната страна е тази, която прави политическите компромиси. И това е така, защото интерактивният подход им е непознат. Те са си самодостатъчни. Тях може да ги обедини единствено каузата на противопоставянето и соченето на “врага” в лицето на по-силния политически опонент. Най-често „изчегъртването” му се превръща в цел и в единствена кауза, която може да ги събере на едно място.
Те са убедени, че политическото им оцелявне може да бъде гарантирано само ако успеят да удържат във времето лявосектанския си егоизъм, който обслужва eдинствено тях, но не и обществения интерес. Характерно за тях е фокусирането върху собственото его, доказването на някаква тяхна лична правота и морално превъзходство, вместо върху реални, практични действия. Цялата им енергия е насочена най-вече към онези политически опоненти, в чиято субектност те виждат заплаха за политическото си Его и които за разлика от тях се ползват с доказано и проверено във времето обществено доверие. (ЙХр)
