Русия демонстрира на целия свят в какво се превръща желанието за връщане към миналото
Артур Левченко, Zahid.net
Русия назрява малък бунт. Такъв, класически бунт на руските таксиметрови шофьори, които са „на колене“ пред Кремъл. Те са възмутени от идеята на Владимир Путин да прехвърли всички представители на тази индустрия на родни автомобили – руско производство. Затова таксиметровите шофьори молят – не Путин, разбира се, а премиера Михаил Мишустин (т.е. все едно никого, защото е ясно, че той нищо не решава сам и дори няма да реагира без Путин да му е заповядал), да не ги задължава да купуват „Лади“ и псевдо-„Москвичи“, защото това, според тях, ще се отрази на цената и качеството на техните услуги.
Подобна молба заслужава внимание като ярък пример за неразбирането на реалната ситуация в държавата от страна на хората, но един пасаж в нея трябва да бъде подчертан отделно. „Не може предприемачите да бъдат принудени да купят нещо, което не се продава, а ако го има, то е на цена, която води до фалит“, се казва в съобщението на „Национален таксиметров съвет“. Разбира се, възможно е, дори е смешно да се обсъжда това, но тази статия няма да е за това на какво е способно руското правителство – ние вече добре разбираме, че то е готово на всичко или почти на всичко. Нека се съсредоточим върху нещо друго.
В Русия голям брой хора изпитват носталгия по Съветския съюз от 90-те години на миналия век. Всъщност по някакви абстрактни брежневски времена, които са донякъде скъпи за всеки от тези носталгици. За някои това е младостта, за някои е тогавашния живот (имаше такива филми, които може да потърсете в YouTube – като например, за живота в селищата на Байкало-Амурската магистрала), за други това формално е пълно равенство и липсата на другите да печелят нормални пари. Има много причини. Но същността е една и съща – „кой казва, че сме живели зле?“ (Такова между другото е и името на албума на една от култовите групи за Путинова Русия „Любе”. Албумът е от 1992 г.)
Няма как да бъдат изключени от подобно мислене и таксиметровите шофьори от тази мега-общност. Известно е как руските таксиметрови шофьори по време на пътуването открито въздишаха по миналите времена и ругаеха „проклетите демократи“ . При това, както в случая с група „Любе“, това се започна веднага след разпадането на СССР. Но никой по това време не е мислил сериозно, че някога съветските времена наистина ще се върнат. След 24 февруари 2022 година, Русия – неочаквано дори за самата нея, започна бързо да се потапя в някакъв невероятен бульон, сготвен от реалностите от времето на Брежнев, така и на Сталин. Най-наблюдателните – като Леонид Парфьонов** с неговите „новости и старости“, усетиха този момент много бързо и избягаха в чужбина. А тези, които останаха, започнаха твърде късно да забелязват съветизацията. (Може би защото този път тоталитаризмът дойде без идеологически червените знамена на комунизма, а под кръстовете на псевдоправославието, и поради тази причина не се усети като изстреляно от спусък).
Например, таксиметровите шофьори. Носталгично настроени по съветските времена, те забравиха, че в онази историческа епоха властите дори не биха помислили да се вслушат в молбата им. Казано е да се премине към домашни автомобили, което означава, че трябва да се направи. Тези, които не се съобразяват, ще бъдат санкционирани от съответните правоприлагащи органи. И „Loren-Dietrichs“ и „Studebackers“ с течение на времето станаха просто смешни и не много разбираеми думи от романите на Илф и Петров.
В Украйна е прието да се казва, че в Русия никога не е имало истинска свобода. Това е вярно, но не напълно. Защото, ако с политическата свобода в Руската федерация беше наистина трудно, то нещата не стоят така по отношение на икономическата свобода – с всичките й недостатъци, тя наистина се появи през 90-те години. Така че когато ставаше въпрос за портфейлите им, хората, които подкрепяха безрезервно авторитарния господар на Кремъл, бяха в икономически смисъл за капитализма, либерализма и всичко останало, с което успяха да се сдобият като шпионират „омразния Запад“.
Но авторитаризмът в Русия приключи. След началото на пълномащабна война тази страна започва да се трансформира (всъщност да се връща) в тоталитарна държава. Т.е. държавата регулира не само резултатите от изборите, но буквално целия живот на своите поданици. Разбира се, всичко това се случи не заради добрия живот, а заради мощните западни санкции, които поне частично докараха Русия до икономическа изолация. Но причините тук са второстепенни. Важни са последиците. А руснаците, които вчера със сълзи на очи си спомняха (или по-скоро си измисляха) как са живели добре между 1972 и 1981 година, се оказаха неподготвени за тези последствия. Но никой няма и да ги пита кога ще са готови. Дори онези от времето на Брежнев не са питали родителите и дядовците си.
Ще кажете – защо ни е да ви разказвам цялата тази история? И защото доскоро в Украйна също имаше много хора, които все още копнееха за миналото. И дори сега ги има – и ще ги има, повярвайте – такива, които са готови да изберат „силната ръка“ пред всички „блага на цивилизацията“. Да е като при Сталин/Брежнев. Затова нека случаят с руските таксиджии да послужи за безплатен, но много полезен урок. За да не се окажете на тяхното място – държавата да ви нарежда какви коли да използвате за вашия бизнес. А онези – не само таксиметровите шофьори, които помнят реални времена, а не измислени в процеса на носталгичните си въздишки, те знаят, че такива заповеди се прилагаха за всички слоеве от населението без изключение.
Някога в Чехословакия – през 60-те години на миналия век, се опитаха да изградят „социализъм с човешко лице“. Осъзнаха, че това е невъзможно, когато видяха това „лице“ на летище Прага Рузине*** , където в два часа през нощта на 21 август 1968 година, части на 7-ма въздушнодесантна дивизия (същата, която включваше 171-ви десантен батальон, чийто командир беше „демилитаризиран“ от украински войници през март 2022 година). Руснаците също смятаха, че е възможно да се изгради „държавен капитализъм с човешко лице“. И сега това „лице“, под формата на предния капак на „Москвич“, беше видяно от таксиметровите шофьори. И всеки, който все още не е имал такова „щастие”, определено ще трябва да го направи – и то по-скоро, отколкото си мисли. Изключения не трябв да има за никого.
И украинците трябва да се учат от грешките на другите. За да не се окаже в един прекрасен ден да карате нова „Славута“, наложено ви по въпросния „доброволно-принудителен” начин, каквато съдба сполетя руските таксиджии.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Куди приводять мрії про «вєлікую страну». Росія демонструє усьому світу, чим обертається бажання повернутися в минуле, Артур Левченко, Zahid.net
**Леонид Парфьонов е известен телевизионен журналист, известен с упреците си към журналистическата гилдия, че не отразява живота, а бълва пиар. Не поднася “новости, а старости”.
***Прага Рузине (Ружине) е старото име на днешното международно летище Прага Вацлав Хавел.
