Преди време прочетох, че в България неправителствените организации наброявали над 50 хиляди – сдружения, клубове, фондации. От отдавна българските граждани биха искали да знаят кой кого финансира и колко законно и добросъвестно се разходват средствата. Не е тайна, че източниците са от широк спектър, а част от тях постъпват директно от бюджета на българската държава и от ЕС. В т.ч. са грантовете за проектите и субсидиите, които НПО-та получават по различни програми, финансирани по линия на Сорос и на „Америка за България. Аз не мисля, че тази сфера на публично и частно финансиране е опазена от корупционни практики, след като корупцията визира престъпления, извършени не само от политици, но и от длъжностни лица на различни равнища, които имат достъп до публични ресурси. Много пъти са правени предложения от страна на различни политически партии, отнасящи се до допълнения в антикорупционния закон – лицата от ръководствата на НПО-та да подават годишни декларации като длъжностни лица. Би било любопитно при осъществяването на подобна прозрачност обществото да узнае кой какви средства е заприходил към личната си сметка. И тук въобще не става дума за “държавни механизми за контролиране и санкциониране на гражданския сектор”, както винаги се чува от някои, а за отчетност на средства, които са публичен ресурс.
Общоизвестен факт е, че отделни НПО-та са в очевадна зависимост от олигархични и икономически кръгове, обслужвайки техните политичесски и икономически интереси чрез манипулативни медийни участия, идеи, дейcтвия. Естествено, те не са в интерес на гражданското общество. И вместо да се занимават с наистина значими обществени проблеми, те са в ролята на параполитически организации, чиитo обвързаности са публично известни. A някои открито участват в политическата битка – в услуга на същите олигархични и икономичеки кръгове, и на политически партии. Най-често такива връзки на определени НПО-та се илюстрират по отношение на представящите се за „демократична общност” – всякакви маломерни разклонения на ДБ и на новоизлюпените „шарлатани”. Заедно и целенасочено, те извършиха доста зулуми през последните четири години след онези „жълтопаветни” протести. Най-вече по отношение на независимата съдебна власт. Интересно ли ви е какво е движението и къде си „почиват” онези стотици страници съдебна документация по нашумели досъдебни производства и съдебни дела след закриването на Специализираното правосъдие? А какво да кажем за недомислиците, свързани с т.н. „Шеста поправка”, които КС определи като противоконституционни? А какво си мислите за тези четири години, когато обществото ни слушаше всякакви противоречиви тези за „промяна”, докато в същото време демокрацията ни се разпадаше, правовият ред се разграждаше, а държавната хазна се изпразваше. С активното участие на същия този уж „граждански сектор”…Казвам “уж”, защото голяма част от тези НПО-та отдавна не са обществени посланици между гражданите и властта. Те се явяват по-скоро аксесоар на по-силните във властта и трупат „заслуги”, подпечатани с „пари за дейността” им. Но вместо да работят в ползу роду, те са се устремили да рушат конституционния ред – каквото и да означава това, и за тях няма никакво значение какви са последствията за правовата държава. Но пък интересите им – оказа се, се измерват „до дълбините на джоба им”.
Да, ама времето се промени с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Той обеща да спре правителственото финансиране на проекти към Американската агенция за международно развитие (USAID) за 90 дни. Целта е тази дейност да бъде одитирана и да се прецени целесъобразността на използването на средствата на американските данъкоплатци. По този повод тези дни се разпространява една справка за отпуснатите средства по проекти и програми в отделни държави. В нея фигурира и България, а срещу името й са записани 431 милиона за 4 години. Вие можете ли да си представите какви чудеса биха могли да се постигнат с тези стотици милиони? А сега се опитайте да ми посочите поне пет резултата, които да свържете с НПО-та като позитивни за българското общество! И това няма да е единственият аргумент за полярните реакции по отношение на НПО-та в България. Но също и за полярните реакции, относно действията на американския президент. Някои подкрепят решението на американсската администрация, като смятат, че зависимостта на многобройни – особено обществени, инициативи от безвъзмездна подкрепа е вредно или дори работи повече в интерес на дарителите, отколкото в интерес на България. Други се радват, че най-накрая на промотирането на т. н. „дневен ред“ на Байдъновата администрация ще бъде сложен край – например, популяризиране на темите за пола и различната толерантност, дори когато тя открито се игнорира, вече ще бъде намалена. Има и други мотиви – и обосновани, и абсурдни.
Не можем обаче да отречем, че в много от случаите финансирането с американски финансови средства имат значение за света – не само за политическото влияние на САЩ в различни региони, но и за решаването на много глобални проблеми – като глада, сушата, възстановяване на инфраструктура след война, проекти в областта на здравеопазването и образованието. Да, свидетели сме на подобна разнопосочност в мненията. Но нека не подценяваме публично оповестени факти, че определена част от финансирането наистина е изразходвана за по-маловажни неща, което с основание предизвиква недоволство в самите Съединени щати. А това, което за Тръмп е важно дали парите на американските данъкоплатци се използват по предназначение и дали тези инициативи отговарят на интересите на САЩ. И в това няма нищо неадекватно. В същия контекст аз бих задала въпроса, а защо българската държава продължава да е пасивна по много теми и защо въпросните НПО-та не полагат усилия да станат самоиздържащи се през годините на безвъзмездна подкрепa? Надявам се по отношение на истински независимите сдружения, фондации и т.н., те да продължат да получават подкрепа от българската държава, която също да преразгледа на кого и за какво се осигурява финансиране. Но онези, които са изгубили авторитет и за тях обществото има негативна оценка, е време да преосмислят собствените си принципи и подходи, вместо да се хабят в манипулиране на обществото. Ако успеят да се справят с предизвикателството на новия ред, прокарван от американския президент, всичко ще бъде наред и за тях. Време е НПО-та да си припомнят един от принципите за функциониране на гражданския сектор – формирането на собствена активна общност, която доброволно финансово помага за реализирането на даден проект или програма. Това е нормалната схема, която съществува в много развити демократични общества. Този път на финансиране е по-труден, но в това се отразява и гражданската енергия, и така се създава устойчиво гражданско общество.
Нито едно устойчиво гражданско общество не може да съществува без мрежа от хоризонтални връзки за социално взаимодействие. Аз съм за малки обществени групи, които заставят зад определени проекти или инициативи в полза на обществото. А вие можете ли да ми посочите как се използва и в чии ръце е т.н. външно финансиране, например от САЩ. В повечето случаи става дума за един и същи кръг, обвързани с олигархични, икономически и медийни субекти. И каква част от тази безсмислена и измислена проблематика, допринася за развитието на гражданското общество, демокрацията или правовата държава? Аз не мисля, че опитите НПО-та да се използват за целите на социалното инженерство не води до нищо добро. Сегашната ситуация със спирането на американската програма на USAID го демонстрира добре. Вярно е, че без грантове много инициативи не биха съществували. В същото време да се разчита само на безвъзмездни средства е недалновидна стратегия. Трябва да признаем, че светът се променя и всяка промяна изисква други подходи и концепция. Неотложен и необходим процес, който е предопределен от мащаба на промяната, която дойде със завръщането на Тръмп в Белия дом.
