Прав е професор Станилов, изричайки по този начин своята погнуса от поведението на социалистическата партия! Защото БСП продължава да затъва все повече в калта, от която се очертава, че няма излизане. Усещането за нейното политическо поведение е като да се бори за оцеляването си. Не мислите ли, че създаването на сюжети за упражняване в опозиционност, се е превърнало в единственото нейно “смислено” занимание. И то каква опозиционност! Особено след точната диагноза, поставена от председателя на ПЕС и бивш лидер на българските социалисти. За тези, които са пропуснали да прочетат казаното от Сергей Станишев, ще им припомня. Преди дни, на въпроса добра алтернатива ли е БСП за управлението на България, той отговори: ”Това, което е постигнато към момента – да стоим активно като опозиция, да се възприемаме като автентична и силна опозиция. Понякога, струва ми се, губим малко мярката и ставаме опозиция заради самата опозиционност. Голямата задача пред БСП сега е да се мине към следващата фаза, което още не сме постигнали – да бъдем като по-добрата алтернатива, а това става с много работа, интелектуална най-вече”. Едва ли би могло да бъде по-точно и по-обективно! Все пак не е изречено от политически противник. А и как да не му вярваме – човекът е председател на ПЕС, и от висотата на евродепутатството си ще се е понаучил на европейско говорене. А и едва ли го прави от желание да зловреди на партията си, я!
Няма съмнение, че кризата в БСП е всеобща – лидерска, идеологическа, интелектуална, експертна, както и откъм персонална представителност… А пандемията “душевно разстройство” е на път да порази всичките й системи. Някои вече говорят (но не го казват), че рискът да изпадне в полиорганна недостатъчност е повече от факт. Кой знае, може пък, предусещайки това, тя да намира утеха в силните усещания за екшън. Обаче като истински слаб ученик, който не обича интелектуалните занимания – писането и внасянето на качествени закони, партията предпочита да прави “бели” по собствен сценарий. Говори се, че ръководството й стимулира “експертност” в писането на “скандали”, насочени срещу управляващите. Целта била опазването на електората от последните избори чрез генерирането на сюжети, имитираши опозиционност. И както се случва при всяка имитация, ръководството й пропуска най-важното – ако искаш да накараш хората да продължат да ти се доверяват, трябва да създаваш обединяваща, а не разединяваща среда. Това е кардинален принцип и в политиката. Но това само не е достатъчно. Защото силата и влиянието на една опозиция е в силата и влиянието на идеите и практическата работа, свършена по тяхното реализиране. Площадното крещене не винаги илюстрира готовност за влизане във властта. В един момент то може да бъде изтълкувано като зов за помощ от страна на един безпомощен лидер, фокусирал се около опазването на собствения си пост в партията. Такъв лидер става опасен, защото персоналните му негативи отдавна са се превърнали в негативи за партията, към която принадлежи.
Днес на БСП можем да гледаме само като на болен човек, който е принуден да се хване даже за сламката, но да спретне от нея скандал. Но вече не й се получава. Познанията ми по креативно мислене не ми позволяват да я похваля, заради нейната “опозиционност”. Тя може да предизвика у мислещия човек само смях, но и съчувствие, защото всяко управление има нужда от силна и интелектуална опозиция, а не от драскачи и режисьори на политически сценки. Има и други начини за предизвикване у хората на усещането за опозиция. Бих им предложила думата “доверие” като всеобхватна концепция. Дано интелектуалният дефицит, за който намеква лидерът на ПЕС, не им попречи да осъзнаят, че нито усилията, нито резултатите в политиката могат да бъдат илюстрирани с циркаджилъци. В такива случаи, най-добре е да перифразирам Фостър, макар и казано по друг повод: ”Да им дадем свободата да се провалят!”
