Вчера политологът Антон Тодоров определи поведението на лидерката на БСП като “отровително”. И не сбърка. Аз ще бъда по-крайна – подобно поведение атакува българската демокрация, към което ме навежда цялата композиционна и стилова “издържаност” на “омесените” от БСП измислени скандали. Целта й е чрез тях да замъгли успехите на българското европредседателство чрез системни “действия”. Ръководството й арогантно се е устремило да подкопава авторитета на българските демократични институции, разпространявайки фалшиви новини за тяхната зависимост от изпълнителната власт.Генерира заблуди, засягащи принципите, касаещи функционирането на пазарната икономика и на демократичните институции. Това стана особено очевидно при последния случай, свързан с продажбата на ЧЕЗ
На всички е ясно, че БСП атакува сегашното управление, а свалянето на правителството с недемократични средства е нейната крайна цел. Но както казах в началото, тя се цели и по-далеч – в устоите на демокрацията, които са в независимостта на трите власти чрез тяхната институционална представителност, в частната собственост и правото на разпореждане с нея, в свободната икономическа инициатива и в регулаторните функции на държавата... Показателен е случаят ЧЕЗ, а в дейсттвията на БСП прозира опит да се влияе върху обществените нагласи. Цялата кампания трябваше да изпревари реализирането на регулаторните правомощия на държавата в определеното от закона време и чрез упълномощени за целта специализирани органи. Oпределено може да говорим за предумишлена политическа намеса в една частна сделка, така че правителството и лично Бойко Борисов, да бъдат забъркани по начин, който да им носи негативи.
За тази цел в публичното пространство се подхвърлят внушения и се провокира добре режисиран скандал. На всички ни е добре известно, че енергетиката е част от нашата национална сигурност. Aпeтитът чрез нея да се влияе на политическата стабилност, както и да се използва като инструмент за сваляне на правителства, е изпробван нееднократно. И тъй като напоследък се задават въпроси и аз ще попитам:”Вярно ли е, че спонсор на БСП ходи на лов с друг участник в закупуването на ЧЕЗ и Нинова е агитирала за него? А какви мисли навява у русофилската партия БСП, коментирания в медиите факт, че сделката била свързана с руско-грузинска офшорна следа?” Новината, която дойде от Чехия е, че половината от парите за сделката на г-жа Върбакова идват от офшорни фирми, свързани с Русия и част от тези фирми са описани в Панама пейпърс? Само питам. И очаквам да станем свидетели как и в каква посока ще залитне истерията на БСП. И дали вече не са им подсвирнали „да подвият опашка“ и да замлъкнат. Да ви призная – първото, което интуицията ми подсказа и което споделих, след като чух за тази сделка, бе за руска връзка. Мисля, че всеки, който следи хибридните руски набези по отношение на България, си е помислил същото…А БСП и този път се опита да изпревари, за да не е тя първата, срещу която да бъдат насочени атаките. А споменаването от мен за бумеранга, май не беше случайно.
Повече от ясно е, че БСП се опитва да ни убеди в опозиционността си чрез несъгласие, независимо от обстоятелствата и независимо от правомерното действие на законите и на демократичните принципи, върху които е изградено функционирането на демократичната държава. Поведенческият модел на тази партия не включва гледни точки и хипотези, основани на факти и предлагане на практически алтернативни решения. Тя не използва и механизмите за предоставяне на фактите и обстоятелствата на съответните органи, а предпочита безпринципното говорене и обобщенията по предполагаемост. Усещането по-скоро е, че действията й се целят в “замитането под килима” на всичко, което прави нея самата уязвима. С постоянното продуциране на измислени скандали, тя бърза да отклони атаките срещу самата нея – вътре и отвън, което потвърждава моята теза, че единствената й грижа е да оцелее. Тя се надява да задържи електоралната подкрепа от последните избори със злоумишлени действия, насочени срещу сегашното управление.
Днес все повече българи гледат на действията на БСП единствено като на израз на политическата й слабост. Нейните опити да влезе в ролята на конструктивна опозиция продължават все така да са неуспешни. Спекулирайки с европредседателството, социалистическата партия продължава да загърбва националния интерес. В момента тя се лута в търсенето на идейна идентичност. Всъщност, социалистическа или комунистическа е БСП? Един въпрос, който предпоставя следващия – защо тази партия не успя да промени комунистическата си същност и предпочете да останe в маскарадния образ на социалистическа партия? Доказателство за съществуващото раздвоение са и коментарите, които направиха някои представители на т.н. вътрешна партийна опозиция. В деня на последния им пленум, те бяха категорични, че сегашното ръководство на БСП се опитва да използва името на социалистическата партия,привнасяйки й друга идентичност. Колкото до някаква друга идентичност, различна от споменатите, тя е по-скоро в главите на приближени до БСП социолози и политолози!
С днешната си политическа линия ръководството на БСП категорично продължава да се дистанцира от заявеното през 90-те години намерение да е част от демократичните процеси в България. Днес партията на социалистите в лицето на нейното ръководство си позволява да поставя под съмнение функционирането на демократичната институционална система. Опитите й с фалшиви новини да прокарва съмнения, касаещи тяхната независимост, цели не само да засилва недоверието на гражданите към тях, но и да възпрепятства устойчивото ни социално-икономическо развитие. Достатъчно е да споменем за най-елементарната пропаганда, в която се проповядваше, че “асфалт не се яде” или как лъжеше, че банките ще вземат апартаментите на онези, които дадат съгласието си те да бъдат санирани. Лъжите, подмятанията и внушенията от рода на споменатите, както и твърдението, че независимите демократични институции са подчинени на днешната изпълнителна власт – без да се посочват факти и доказателства, е много опасно, предвид и на факта, че отделни медии лесно стават съучастници в провокирането на подобни истерии.
Известно е, че електоратът на БСП твърдо подкрепя миналото й и затова партията разчита на носталгичната привързаност на тези хора към него. Иначе какво е оставила БСП след себе си в годините на прехода – обогатяване за своите, разруха и студени зими за чуждите, банкрут на банковата система,инфлация и дефицит на стоки от първа необходимост, недоверие към България от страна на европейските институции… Въпреки това, и днес се намират хора, които тъгуват за времето на Тодор Живков. Те продължават да са електоралното ядро, на което БСП разчита и продължава напоително да го заблуждава с политически обещания. Тези българи са и най-податливи на манипулативното им и популистко говорене. Те обичат да слушат как държавата им е длъжна във всичко и как единствено БСП може да отговори на тези им очаквания, ако дойде на власт. Затова в политическата стратегия за печелене на електорат, БСП разчита на подобни стереотипи в нагласите, както и на предразсъдъците на тези хора по отношение на частната собственост. Парадоксалното е, че подобна злоупотреба с техното доверие е на партията, която се обявява в защита на бедните и онеправданите, докато в същото време най-богатите,облагодетелствани от приватизацията и от ограбването на държавните активи и на банките, са сред тях. Не други, а представители на висшата комунистическа номенклатура, и принадлежащи към известни комунистическите фамилии преди 1989 година, днес владеят икономическите лостове за влияние върху политическата власт.
Изричането на лъжи никога не е приемливо и това е морален принцип. Оказва се, че това не важи за БСП. За нея лъжите вече са част от логиката на мисленето, а това я прави много опасна за демокрацията. Доказателство за използването на подобни похвати не е само онова злополучно изречение, “изпуснато” от нейната лидерка, когато тя каза, че демокрацията нищо не ни е дала. Впрочем, много са вече случаите на уж “случайно” изпуснати думи, или на вмъкване на изречение, което не било съгласувано с ръководството, а било “лично мнение”… И всичко това, последвано от обяснението за“демократичното” право на членовете на тази партия да изразява различна гледна точка. Едва ли се налага да напомняме за случая с “дебилите”, за публичното коментиране по повод документалните доказателства за начина, по който са били източвани активите на “Техноимпекс” по време на приватизацията му, неглижирането на случая с депутата – търговец на гласове, “изречението” за народния съд…Твърде голям е набора от подобни примери, с които БСП демонстрира, че моралните принципи не са водещи в политическото й поведение.
Някой много погрешно съветва БСП и лидерката й (а само на нея ли), защото подобно замърсяване на комуникационната среда с фалшиви новини и лъжи, винаги се завръща като бумеранг при техните автори. Българинът днес има най-малко нужда да бъде убеждаван некоректно и арогантно, както и да се изисква от него да се съгласява с поднесената му изкривена информация. За съжаление, тя е и основния инструмент на всяка популистка партия, каквато е и БСП. Застрашена от много проблеми – вътрешни и външни, нейният популизъм в условията на сегашното устойчиво обществено-икономическо развитие на страната е доктрина, но и средство за собственото й оцеляване. Истината е, че на БСП й е трудно да се справя с ролята си на опозиция. Най-важната причина за тази нейна неспособност е в дефицита на експертен и политически потенциал. Той се очертава да е непреодолима тенденция, защото за социалистическата партия истината отдавна не е ценност. Вероятно затова ръководството е избрало БСП да играе ролята на глашатай на фалшиви новини, на лъжи и на жълтини.
