Как се случи, факти и сведетелства
Преди седмица международната правозащитна организация Амнести интернешънъл (Amnesty) публикува доклада „Украинската бойна тактика застрашава цивилните“, който предизвика силно възмущение както в Украйна, така и в чужбина. Президентът на Украйна заяви, че с този доклад Amnesty прехвърля отговорността за престъпленията от престъпника към жертвата. Министърът на външните работи на Украйна изрази мнение, че докладът изкривява реалността и е пример за фалшив „неутралитет“. За това пише APK.
Ръководителят на украинското представителство на организацията Оксана Покалчук подаде оставка в знак на протест, като отбеляза, че украинският офис се противопоставя на публикуването на доклада във вида, в който е бил оповестен. Примерът на Покалчук беше последван от съоснователя на шведския офис на организацията. Министерството на външните работи на Полша излезе с осъдителна позиция. Министърът на отбраната на Латвия разкритикува доклада. Стигна се до там, че британският вестник Times обвини Amnesty в „путинска пропаганда“, а Daily Telegraph обяви организацията за „морален фалит“.
По-късно се появиха съобщения за доброволно уволнение на служители на организацията и прекратяване на финансиране от донори. Изглежда, че малкият по обем и далеч не най-принципният доклад се оказа истинска репутационна катастрофа за голяма и уважавана международна правозащитна организация.
На 13 август се появи съобщение, че Amnesty се съгласи на външен преглед на публикувания доклад с възможност за по-нататъшно преразглеждане, като се вземат предвид позициите на националните представителства, включително украинското.
Президентът на Amnesty Агнес Каламард вече не нарича критиците „ботове и тролове“ и организацията вече не „настоява на установени факти“. Изглежда, че централният офис е признал поражението си и се опитва да минимизира загубите. APK следи с интерес развитието на ситуацията, но се въздържа от коментар, за да вземе страната на която и да е от страните в този твърде ярко емоционално оцветен конфликт. Сега обаче, когато страстите малко се успокоиха и конфликтът изглежда е към своя край, доц. Олексий Плотников си позволи някои констатации и наблюдения.
Нека започнем с едно фундаментално твърдение: в момента няма причина да наричаме Amnesty International „агенти на Путин“. Напротив, дори обикновеният преглед на публикациите на организацията за Украйна и Русия показва, че Amnesty последователно и активно критикува репресивния руски режим, настоява за осъждане на руската агресия и насърчава разследването на престъпленията на окупаторите. Amnesty събра доказателства за престъпни обстрели на цивилни от агресора, кланета на цивилни по време на окупацията, беше една от първите глобални правозащитни организации, които обявиха за престъпления и поискаха международно наказателно преследване на отговорните за атентата в театъра в Мариупол и изтезанията. на украински затворници. Тя оказа натиск върху правителствата на европейските страни да подобрят защитата на украинските бежанци. Amnesty се бори и срещу преследването на руски граждани, които открито протестират срещу агресията.
Трябва да се каже, че Amnesty е критикувала Украйна и преди, например във връзка със стрелбите по протестиращи на Майдана (тогава критиките бяха насочени срещу действията на правителството на Янукович) или по отношение на някои рутинни въпроси, като необходимостта от ратификация Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие. В същото време, след началото на пълномащабната инвазия на 24 февруари 2022 г., Amnesty характеризира руската агресия като „катастрофа на човешките права“, на което руските власти отговориха с блокиране на уебсайта на организацията.
На този фон не може да не възникне въпросът защо Amnesty International внезапно публикува скандален доклад с обвинения към украинската армия и какъв е проблемът с този доклад като цяло. Нека започнем с разглеждането на втория въпрос и в процеса ще се опитаме да намерим отговор на първия.
Въпросният доклад се появи като страничен продукт от разследването на Амнести Интернешънъл за руските военни престъпления. Както отбелязва организацията, „между април и юли изследователите на Amnesty прекараха няколко седмици в разследване на руски удари в Харковска област, Донбас и Николаевска област. Организацията изследва местата на ударите, интервюира оцелели, свидетели и роднини на жертвите на атаките… По време на тези разследвания изследователите откриха доказателства, че украинските сили са извършвали удари от населени жилищни райони, както и че са били в цивилни сгради в 19 града и села в тези региони.
Тоест изобщо не е провеждано специално проучване относно предполагаемото нарушение от страна на Украйна на международното хуманитарно право. Докладът отразява информацията, получена по време на проучването на руските военни престъпления. И това е първият му основен недостатък. „Компилацията“ на доклади от това ниво от фрагменти от информация, получена по време на съставянето на други доклади, просто е неприемлива и още повече въз основа на такава компилация не могат да се правят глобални заключения.
Много специалисти в Украйна и в чужбина критикуваха доклада на Amnesty за липсата на ясна методология. Но просто нямаше откъде да се започне с такава методология, защото изобщо не бяха проведени специални изследвания. Както Уейн Джордаш, управляващ партньор на Международната фондация за спазване на правата на човека, пише: „Като твърди, че анализът се основава на показания на свидетели, проучване на местата на удара, подбор на критерии и „анализ на оръжията“, Amnesty ловко заобикаля всяко истинско обяснение на своята методология, отказвайки да предостави каквито и да е съществени подробности от доказателствата. На читателя остава да гадае за броя на разпитаните свидетели или огледаните места на удара, критериите за избор на свидетели и обекти, , както и експерти, за които се твърди, че са били използвани за анализ на оръжия.“
Изпълнителният директор на Украинския хелзинкски съюз за правата на човека Александър Павличенко изтъква едностранчивостта на представянето на ситуацията, тъй като изследователите на Amnesty „имаха достъп до територията, контролирана от Украйна, и интервюираха, както се казва, обективно, за да съберат факти, където са разрешени. В същото време те нямат право да посещават нито Крим, нито други територии, които не се контролират от Украйна. Освен това те могат да използват информацията, получена от окупаторите и тези територии, а това вече изкривява реалността“.
Липсата на правилна методология доведе до втория основен недостатък на изследването на Amnesty – при валидни предпоставки то достигна до неправилно заключение. В текста на доклада са изложени много верни неща, с които просто не може да не се съгласи. Например, абсолютно вярно е, че международното хуманитарно право изисква страните в конфликта да избягват, доколкото е възможно, разполагането на военни цели в или близо до гъсто населени райони и ги задължава да осигурят евакуацията на цивилни от зоната на бойните действия и предоставят предупреждения за атаки, които могат да засегнат цивилни. . Докладът също така подчертава, че руският обстрел се извършва с оръжия с безразборно действие, включително международно забранени касетъчни боеприпаси, и дори разполагането на войски в населен район не оправдава подобни нарушения. И накрая, в доклада се посочва, донякъде парадоксално, че „международното хуманитарно право не съдържа конкретно задължение за страните в конфликт срещу настаняването в неучебни училища. Въпреки това воюващите страни имат задължението да избягват използването на училища, разположени в близост до домове… освен ако няма първостепенна военна необходимост.”
Всичко това са теоретично справедливи твърдения. Но за случаите, описани от Amnesty, когато се твърди, че украинските военни са били разположени в цивилни обекти, самата Amnesty не извършва анализ дали е било възможно „доколкото е възможно“ да се избегне разполагането на военните до цивилни, дали са предприети мерки за евакуация извършено и дали е имало „превъзходна военна необходимост“ точно в това разполагане на украинските сили. Без този анализ не може да се направи извод за нарушението. И още повече, че не може да се заключи, че не става въпрос за отделни нарушения (които едва ли могат да бъдат избегнати на 100% от която и да е страна във въоръжена борба), а за общата тактика на водене на военни действия, маскирани като цивилни, не за единични случаи, а за „модел на поведение“.
Малко вероятно е такова глобално заключение да се направи въз основа на интервюто на малък брой свидетели, споменати в доклада, и още повече в рамките на провеждането на съвсем различно проучване. Следователно твърдението, че въоръжените сили на Украйна уж използват разполагането на военни съоръжения до цивилни като военна тактика, не издържа на никаква критика.
Не може да не възникне въпросът: експертите на Amnesty не знаеха ли всички недостатъци на този доклад? Трудно е за вярване, защото това е една от най-големите и професионални правозащитни организации в света. Защо да публикувате очевидно необоснован доклад, който няма ясна методология, прави преждевременни заключения и е съставен от части от други доклади. Защо позицията на украинската страна беше толкова грубо игнорирана – като се започне от отстраняването на експертите от украинския офис от участие в изготвянето на доклада и се стигне до факта, че организацията реши да не чака коментарите на украинския Министерство на отбраната, което то само поиска?
Мотивите на Amnesty International остават неясни и за тях могат да се правят само предположения, най-очевидното от които е обсебеността на централния офис от принципа на неутралност. Както написа в Туитър министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, не трябва да се бърка „фалшивата „неутралност“ с правдивостта“. Известният украински експерт Максим Дворови не напразно е ироничен по отношение на „извън контекста, свръхбезпристрастни изявления“ на Amnesty, защото историята на подготовката на прословутия доклад наистина създава впечатлението, че международните правозащитници са решили да демонстрират, че наблюдават еднакво и двете страни в конфликта и, сякаш „за всеки случай Украйна бъде обвинена. В името на абстрактното си разбиране за неутралитет те решиха да пожертват конкретния контекст на конфликта, отказвайки не само да проучат ситуацията на място, но и да позволят на украинците, които очевидно не могат да бъдат неутрални, да съставят доклада.
Истинският неутралитет обаче предполага необходимостта да се изслушват и двете страни, за да се формира балансирано мнение. Стремежът към „баланс“ изигра жестока шега на Amnesty International, като доведе до небалансиран и некачествен изследователски „продукт“. Появата му доведе до резултат, обратен на желания от авторите: вместо да привлече вниманието към хипотетични случаи на нарушаване на правилата на войната, Amnesty получи криза на репутацията и спад в доверието в своите констатации.
Въпреки това бихме искали да вярваме, че Amnesty International ще успее да преодолее тази криза по собствена преценка и кризата на доверието в нея. Все пак говорим за организация, която положи безценни усилия в борбата за правата на човека по света и в Украйна. По-специално Amnesty редовно информира света за нарушенията на човешките права в Крим, преследването на кримските татари и украинците от окупационните власти. Публикациите на Amnesty се използват от самата Украйна в международни съдилища. Например в делото за расова дискриминация в Крим, подадено от държавата ни до Международния съд на ООН, се позовават на доклади, публикувани от Amnesty.
Б ез съмнение материалите, събрани от Amnesty International относно руската агресия и престъпленията в Украйна, могат да бъдат много полезни в борбата, която Украйна води в дипломатическото и правно поле.
Ето защо, когато критикувате организацията, е важно “да не изхвърлите мръсната вода от коритото заедно с бебето “, да не се откажете от огромна печалба заради една, макар и груба и очевидна грешка на Amnesty. Надяваме се, че независимата проверка на доклада на Amnesty International ще допринесе за обективното установяване на реалните факти зад изключително необоснованите обвинения. За Amnesty кризата може да бъде шанс да преразгледа своя подход към неутралност, така че в ситуация, в която едната страна е очевидно агресорът, а другата е жертвата, да не хвърля тежести върху везните на престъпника.
Прев. от укр.
<<Както съобщи групата „IC“, Amnesty International ще преразгледа провокативния си доклад за въоръжените сили на Украйна.
*Репутацiйна катастрофа Amnesty International:Як це сталось, факти i свидчення
P.P. Може да прочетете и моята предишна публикация по същата тема:“Докладът на Amnesty International за войната на Русия в Украйна”.
