Що за снизходително отношение към нещо толкова силно и жилаво, каквото е българският език?
Иван Ланджев**, Фейсбук
Докато Народното събрание се е втурнало да опазва българския език, предлагам всички заедно да се опитаме да опазим българския език от Народното събрание.
Една защита предполага заплаха. Може ли да ни кажат недвусмислено каква е заплахата?
Истински проблеми, разбира се, има, но те нито са адресирани, нито имат нещо общо с този законопроект. Функционалната неграмотност, лошите читателски навици, бедният речник, неспособността да се следва логическа нишка и да се изгради аргумент, потресаващо ниското качество на публичната реч въобще и на политическата реч в частност – всичко това може да се открие и в самия парламент, да.
Изобщо, що за снизходително отношение към нещо толкова силно и жилаво, каквото е българският език? Преди време писах за това – езикът е по-голям от държавата. Това не е метафора, не е стилистична фигура, а студен факт. Първо, говорят го повече хора, отколкото има в държавата. Да речем, днес български език по света говорят около 9 милиона души. Второ, езикът е по-устойчив. В нашата история векове наред сме били принудени да съществуваме в пределите на чужди империи. Близо два века под византийско владичество, близо пет века под османско. И какво е ставало с езика ни през тези мрачни периоди, докато изобщо няма българска държава на картата? Той не просто се е запазил, а е запазил нас. Успял е да запази културния ни код, да ни помогне да оцелеем, дори физически. Отново, това не са някакви отвеяни метафори, просто така стоят нещата. Езикът въобще, а и конкретно българският (предвид всички наши исторически несгоди), е много, много силно, жилаво и устойчиво нещо. И сега авторите на този законопроект се опитват да ни кажат, че табелата “National Assembly” ще го събори? Не мисля, че българският език е толкова крехък, колкото е самочувствието на неговите самозвани защитници.
Да обичаш езика си не означава да се капсулираш и да се затвориш от страх пред другите езици. На борците срещу гнилия Запад това може и да не се харесва, но английският продължава да е lingua franca на съвременния свят, той е езикът на академията, бизнеса, технологиите и т.н. Това как точно застрашава българския? Хайде да решите един път завинаги, езикът мост ли е, или дувар?
Не е ясно и какво точно ще работят членовете на новия консултативен съвет. Какво ще е това нещо, което вече не правят съществуващите институции? Още администрация ли е панацеята? Ние имаме Институт за български език към БАН, Министерство на образованието, университетски катедри, експерти, които се занимават с тия неща ей сега, в момента. Каква дейност точно ще извършва новият съвет? И също – колко ще струва? Опитът показва, че тези работи не са безплатни.
Когато нещо е написано толкова мъгляво, човек няма как да не се изкуши да интерпретира. Особено ако се загледа в последователността на събитията. Сега, непосредствено след този недомислен текст, ще бъде внесен отново и вече откровено безумният законопроект за чуждестранните агенти… Трудно е да не ги мислим заедно. Трудно е да не видим и познатия политически похват – под един благовиден предлог да се правят идеологически приплъзвания. Колко пъти ще се повтаря тая хватка? Започваш и формулираш нещо плакатно, доблестно и гръмко: “Нека пазим българския език!”. Това звучи добре. Кой не би се съгласил? Българският език е моят дом и моята работа, естествено че искам да го пазя. Всеки нормален българин с трезво съзнание на свободен гражданин иска да пази езика си. Тук всички сме съгласни. И като се замислиш за повече от пет секунди над темата, започват да изникват въпроси – от какво? От кого? И дали целта не е очевидно идеологическа – да се внесат още скептицизъм и враждебност спрямо гнилия Запад?
Чух и това изказване тия дни – че надписът пред парламента бил “неграмотен”. Това не е вярно. “National Assembly” е напълно коректен превод на „Народно събрание“. Да превеждаш невинаги значи да правиш механична замяна на една дума с буквалния ѝ еквивалент. В английския контекст People’s Assembly буди неизбежни исторически асоциации – например с Китайска народна република, Народен съд и т.н. Разбира се, красивото прилагателно „народен“ не е собственост на мракобесния комунистически режим. Но тези асоциации съществуват, особено за чужденците. Какво сме виновни ние днес, че комунистите прецакаха и тази красива дума надлъж и нашир по земното кълбо? National Assembly е напълно коректен превод и по никакъв начин не застрашава най-устойчивото нещо в българската история – българския език.
Източник: Ivan Landzhev, Фейсбук
*Заглавието и подзаглавието са цитати от текста на автора.
**Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Автор е на статии и книги Носител на Голямата награда за поезия Орфеев венец (2019), на награди от конкурсите „Южна пролет“; „Веселин Ханчев“; „Владимир Башев“. Негови творби са преведени на 10 езика.
>>>МОЯТ КОМЕНТАР ПО ТЕМАТА. И на мен не ми е ясно какъв конкретен проблем ще решава този законопроект? “Проблемът му явно е употребата на латинската азбука, след като основното му съдържание са табелките с надписите, т.е. транслитерацията ли? Или по-скоро – транскрипцията, т.е. пресъздаваща произношението на думата?
В България латинизацията се извършва според Законa за транслитерацията. Той отразява задължителните правила за предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии и термини с български произход с помощта на латинската азбука. Осигурява еднозначно и стандартизирано изписване на български думи с латински букви. Предвидени са даже контролни санкции и глоби, както за физически лица, така и имуществени – за юридически лица, при нарушаване на установените правила за транслитерация. Що се отнася до транскрипцията, тя е уредена с подзаконовои нормативни актове. Съществуват норми за предаване звуците и буквените съчетания от чужди езици, правописа и пунктуацията.
По-скоро с този закон аз улавям намерение за целенасочен отказ и отдалечаване от по-голямата общност от нации, обединени от споделени ценности, които в никакъв случай не отхвърлят възможността да останеш патриот, а надгражда и т.н. “мета” надграждане на привързаност към цивилизования свят, който използва латиницата и към който сме част от него. Метапатриотизмът е едно концептуално понятие, което отразява въпросното надграждане и в никакъв случай не вреди на националния патриотизъм. Но изглежда за някои това не е така. Говоря за онзи патриотизъм, изчистен от шовинизъм, ксенофобия и агресия към чуждото. Имам предвид патриотизъм от по-висок ред, който да не е просто рефлексивен подход за отхвърляне, защото е чуждо. Каквото намерение се усеща в този законопроект.
Иначе съм съгласна с автора, че истинските проблеми са свързани с практикуването на езика – писмено, устно и като публично говорене. В този контекст мои публикации в сайта „Училище за идеи, Клубове по мислене, както и в този сайт, са свързани с темите за бългaрския език, грамотността и преподаването в училище, както и т.н. публична реч, достигнала нивата на декрадация в парламента и в публикчната комуникация. Един закон за българския език трябва да бъде насочен към насърчаване на неговото развитие в условията на глобалната комуникационна среда и повишаване на критериите към нивото на езиковата култура. Впрочем, ако в този проектозакон някой вижда продължение са предизборната агитация на кандидатат за президент Йотова, която се обяви за защита на кирилицата, без да бъде обяснено на избирателите от кого трябва да я защитим, определено подходът в този документ е формален. (ЙХр)
