Историята не е статична. Тя е движение, трансформация. И това се случва както през десетилетия, така и през цели столетия. Eдин човешки живот много рядко може да прескочи от една в друга епоха. Но затова е историографията – да помни вместо нас и да разказва на всяко следващо поколение за преминали събития и за края на едно или друго лидерство. Споменавам лидерството, защото то винаги е било двигател на историческото развитие. Не е случайно, че историята пази имената на най-изявените лидери сред тях.
Последните осемдесет години живяхме с усещането, че светът ще остане завинаги такъв, какъвто го помним от това време. Разделен до края на 80-те години и глобален до наши дни. Беринската стена сложи край на Студената война, остави скрити – не и приспани, рефлексите за противопоставяне. Вярно е, че общите европейски ценности формираха атмосфера на мирно съжителство, разбудиха очаквания за демократизиране на русия, но и ни направиха свидетели на имперския й апетит. Впрочем тя никога не се е отказвала от него. А агресията й в Украйна не просто сложи край на надеждите на Запада, че русия може да е част от демократичния свят. Тази война преобърна дълго изгражданата световна архитектура, с чиято подреденост бяхме свикнали толкова, че вестта за нощното февруарско атакуване на Украйна през 2022-а година, продължи дълго време да изглежда невъзможно за вярване.
Но нищо не е завинаги. И както е казал Сократ: Всичко тече, всичко се променя. А в политиката и в международните отношения има ценности, които не се променят, въпреки обстоятелствата, но се налага да се променят приоритетите и „изхабените” идеи. Представете си, че участвате в дискусия и вашето мнение е част от някакво общо решение. Какво ще направите? Появява се ценността на солидарността и ценността да сме честни към останалите участници. Има и ценност да защитим националния си интерес. На пръв поглед ценностите изглеждат да са в конфликт заради различната позиция. В смисъл, че ако последваме една от тях, излиза, че не следваме другата. Така ли е в действителност? Или истината е в това, че все пак трябва да си стигне до някакво разбиратество, т.е. до общо решение. Защо да не го наречем както в латералното мислене – „изтъргуване”, а изразено с прагматичния език на американския президент Доналд Тръмп – да сключим сделка.
Известно е, че в междудържавните отношения има участници, които представляват две крайности – едните са готови да се съгласяват с всичко и такива, които искат да демонстрират превъзходство и сила чрез несъгласие. Но аз винаги съм твърдяла, че когато става въпрос за мира и за човешкия живот, трябва преговорите да изпреварват “похода” на дроновете/ракетите. Вярно е, че търсенето на точки на съгласие в маждудържавните отношения е най-трудният аспект в дипломацията. Историята нееднократно е потвърждавала, че не една война е тръгвала с очакването на агресора тoй да е победителят в нея. Но светът се променя пред очите ни и в съвременната дипломация е много важно умението да се излиза отвъд познатите структури на мисленето, водещи до противопоставяне. Нужен е по-проницателен поглед при вземането на междудържавни решения. Затова са нужни лидери от световен ранг, които да не постъпват рутинно и банално, защото търсенето на съгласие трябва да е в началото, а не в края, когато всички пътища вече изглеждат затворени.
Какво означава в международната политика да се съблюдават принципи и интереси? Не е случайно, че не употребих съюза или. Това е така, защото те не бива нито да се противопоставят, нито да се разглеждат поотделно. Ясно е, че принципите са най-вече убеждение и възгледи, от които се ръководим. Вярно е, че всяка от страните изгражда своя собствена позиция, защитава я и атакува позицията на ответната страна. Вепреки че несъгласието може да бъде неприятно, то често е необходимо, както в интерес на истината, така и за да се изследва обективно и изцяло всеки въпрос и всеки проблем. В контекста на войната на русия в Украйна това съвсем не изглежда така. Предпазлива съм относно крайни оценки, но дебатът е „счупен”. По всички реакции на Кремъл е ясно, че русия е тази, която не желае мир. Това е и една от причините дебат да няма. Eвропейският съюз , който е призван да представлява и да защитава авторитета на международното право и на демокрацията, има трудната задача да съхрани матрицата, която гарантира независимостта на всяка държава и нейното право да се защитава от агресора.
Ние, които живеем на Балканите, най-добре знаем, че неразбирателството и споровете винаги са ни връщали към войните. Те са загуба на време и на енергия, а това не работи в полза на народите. Затова и промяната в тона и в темповете за прекратяване на войната в Украйна не трябва да бъде отлагана повече във времето. И тъй като, мирът и благоденствието не са абстракция, а усещане, това прави тяхната задача още по-трудно, защото тя е свързана с настоящето и бъдещето на Украйна. Известно е, че най-плодотворно се работи на нивото на общите усилия за европейска свързаност – политическа, икономическа, инфраструктурна, дигитална, духовна…Това разбиране, възприето от всички държави-членки на ЕС, Великобритания, Канада и САЩ, e гаранция за подкрепа на Украйна в нейната справедлива битка за независимост и териториална цялост. И това е така, защото без Украйна Европейският съюз изглежда незавършен.
На фона на днешната война в Украйна разбираме колко е важно да си спомним какво представляваше Европа след Втората световна война и как този проект се превърна в проект за мир, благоденствие и свобода. Новите заплахи ни напомнят, че никоя европейска държава не би могла да е суверенна, ако реши сама да се изправи срещу тези заплахи. Да не говорим, че благодарение на солидарността в съюза, през тези години обликът на държавите-членки се променяше и се променя ежедневно. Но настоящето не е нещо дадено и то трябва да се отстоява с много усилия. В центъра на тези усилия са именно европейските ценности, които трябва да продължат да обединяват, защото те са доказани през всичките тези десетилетия на интегриране. На фона на променящия се свят, е дошло време за ново обновление около трите цели: свобода, сигурност и напредък. Защото историята не е статична. Тя е движение, трансформация. И нищо не е завинаги….
