Какво се случва, когато институциите бездействат, а общественият морал импонира на извращението.
Анна Вълова, Фейсбук
Слави Трифонов безспорно е една от най-спорните фигури в съвременната история на България. През годините той е натрупал своите политически и обществени грехове към българския народ – решения, които са разочаровали мнозина и са оставяли усещане за грешни или пропуснати възможности. Но днес, пред лицето на един абсурд, който се разиграваше на прохода Петрохан, Трифонов направи това, което всяка работеща институция в тази страна беше длъжна да направи, но умишлено или от безхаберие пропусна. Унищожаването на тази паметна плоча не е просто акт на физическо премахване на един бетонен къс.
ТОВА Е ИЗМИВАНЕ НА ПОЗОРА ОТ ЛИЦЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. Унищожаването на тази паметна плоча не е просто акт на физическо премахване на един бетонен къс. Tова е измиване на позора от лицето на българската държава. Месеци наред нашите държавници – от Община Берковица до централната власт – си затваряха очите пред монумент, който по същество изравняваше паметта на жертвите с тази на доказания педофил и убиец Ивайло Калушев. Но по-ужасното и циничното е, че с бездействието си институциите допуснаха издигането на паметник на самото извращение, деградацията и най-долната, низка страна от човешкото падение. Това не беше просто плоча, а паметник на едно морално зверство, което гази всякакви човешки норми.
Безумието обаче не спираше до изписването на имената. Самата символика върху плочата беше зловеща подигравка с морала. Там, редом до имената на загиналите, беше изобразено перо, оцветено в цветовете на дъгата, което беше брутално кръстосано с нож и кинжал. Да допуснеш подобни знаци – символизиращи изкривени послания и насилие – да стоят необезпокоявано на публично място под формата на „паметник“, е проява на висш цинизъм и тотална абдикация от човещина.
Критиците и някои уж „независими“ медии веднага заговориха за „самоуправство“ и нарушаване на процедурите. Но за какъв ред изобщо говорят, когато самите държавници действаха абсолютно незаконно, като допуснаха и толерираха издигането на този 600-килограмов паметник без нито едно разрешително? Когато управляващите първи газят правилата чрез престъпното си бездействие, те губят всякакво морално право да изисква от гражданите да чакат тромавите им чиновнически ходове. В такива моменти моралът и гражданската съвест трябва да вземат връх. НАЛОЖИТЕЛНО Е !
Но едва ли някой е изненадан от реакцията точно на OFFNews. Медията, чийто действителен собственик и главен редактор е Владимир Йончев, отдавна е известна със специфичната си „независимост“. Проповядвайки своите кухи неолиберални догми, това издание винаги се крие зад паравана на формалната законност и процедурите, докато умишлено си затваря очите за истинската справедливост. Казусът с плочата на Петрохан обаче ги освети в пълната им грозота. През призмата на своя неолиберален цинизъм, за тях разрушаването на един незаконен паметник е „агресия“, но присъствието на символи за насилие редом до името на доказан насилник очевидно се вписва в зловещо изкривените им „модерните европейски ценности“.
Двойните стандарти на това издание не са от днес. Спомняме си отлично как същата тази „обективна“ медия отразяваше събитията и протестите от 2020-та година, активно подклаждани и финансирани от Дубай от олигарха Васил Божков – Черепа. Tогава, когато се хвърляха бомбички по полицаи и се блокираше държавата в интерес на един беглец от правосъдието с 19 обвинения, OFFNews не виждаше „самоуправство и агресия“. Тогава това беше „гражданско общество“ и „справедлив бунт“. Когато организираният хаос на Черепа обслужваше определени политически цели, медията го легитимираше с охота.
Но днес, когато един български гражданин и политически лидер разрушава паметник на педофил и убиец – това изведнъж се превръща в престъпление. И тук дори не говорим само за онези невинни жертви, чиято памет беше брутално осквернена. Говорим за нещо много по-коварно и опасно: за тотално, перверзно обръщане на човешкия морал. Издигането и пазенето на този паметник беше директен, зловещ сигнал към всички педофили, които дебнат в сенките на това общество. Сигнал, че техните извращения могат да бъдат нормализирани. Че техните зверства могат да бъдат опаковани в красиви либерални фрази и че накрая изродите могат да бъдат изкарани жертви, а защо не и герои. Защитавайки тази плоча в името на „процедурите“, тези медийни адвокати на дявола всъщност легитимираха правото на всеки насилник да има свой собствен култ. И точно този двоен аршин доказва само едно: МОРАЛЪТ НА ПОДОБНИ МЕДИЙНИ ПЛАТФОРМИ СВЪРШВА ТАМ, КЪДЕТО ЗАПОЧВАТ ТЕХНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ.
В този конкретен ден Слави Трифонов постъпи правилно. Той направи това, което всеки нормален баща, брат или просто човек с работеща съвест би направил, ако държавата не беше абдикирала. Без значение какво е отношението на всеки от нас към политическата му кариера или миналото му, това действие заслужава абсолютна подкрепа. Защото има граници, които нито едно общество не бива да преминава – и защитата на паметта на децата пред тази на техния палач е точно такава червена линия. Когато държавниците са слепи, а медиите – морално фалирали, някой трябва да хване чука и да ги накара да прогледнат. Затова, въпреки всичките му минали политически грехове и спорната му фигура, днес истината и моралът изискват да кажем само едно: БРАВО, СЛАВИ! ТИ НАПРАВИ ТОВА, КОЕТО ДЪРЖАВНИЦИТЕ НЯМАХА СМЕЛОСТТА И СЪВЕСТТА ДА СТОРЯТ.
Източник:Val Anna, Фейсбук
*Заглавието е на автора на текста, а подзаглавието – на www.ideaist.eu
<<<:МОЯТ КОМЕНТАР. Навярно вече – като читатели на моя сайт, сте разбрали, че тук намират място публикации на автори, чиято ценнсстна гледна точка съвпада с моята. Така им осигурявам още една допънителна възможност да стигнат до повече хора. Защото истината, от която не бива да бягаме е, че времето след 2020-та година е време на обърнатите морални норми и ценности, когато общественият морал започна да импонира на извращенията и тях да издига в култ. Официално приетите от обществото правила за добро и зло не просто бяха разменили местата си, те изгубиха смисъла си в дебрите на посятата омраза и разделение. Вече сме там, където моралната деградация стигна дъното – обществените „ценности” перфектно пасват на извращенията в политиката и в бита. И знаете ли от какво най-много трябва да се страхува обществото ни? Най-вече от това – моралът му да е паднал до такова ниво, че напълно му съответства. Но все още съществува шанс обществото ни да не допусне това. Случаят, който коментира авторката ме окуражава да вярвам в това, защото иначе сме изгубени като народ и като държава….(ЙХр)
