Не виждам как слабата политическа подготовка и на двамата, както и спорната репутация на кандидата за вицепрезидент, могат да им осигурят място на „Дондуков” 2.
Да се представя издигането на кандидат-президентската двойка Гюров/Кандев през някаква собствена кампания и едва ли не като частна инициатива, към която Инициативният комитет е някакъв придатък, е най-фрапиращият случай на политическа провокация към държавността и демокрацията. Подобно внушение даже не може да бъде приобщено и към приемането за „нормално” оправдание – как партиите се били провалили и в този контекст е самоотричането им да издигат техни кандидатури. Те може да са тяснопартийни или независими от политиката към момента на излъчването им. Така е било и в случаите, когато е ставало дума за президентски избори.
Няма нищо по естествено от това партиите да издигат кандидат-президентска двойка, защото в условията на демокрация те са тези, които осигуряват политическа легитимност за участие в национални избори. И причините за това са известни. Като партии те имат структури и цялата организационна дейност, свързана с предизборната кампания и с нейното финансиране се осъществява като един прозрачен политически процес. В него ясно проличава връзката между осъзнатата отговорност да бъдат избирани за кандидати личности с доказан опит в управлението или в обществената дейност. И тъй като говорим за президентски избори, това не изключва представянето на платформа с идеи за президентската институция, която да отразява ценностите, зад които застава съответната двойка. Връзката с определена партия при издигането на кандидат-президентска двойка не трябва да се разбира непременно като праг, който ще попречи на победителите в изборите да изпълнят в бъдеще основното си конституционно задължение, отразено в Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения. Въпреки че след президентстването на настоящия премиер Радев подобна хипотеза вече има своето изключение.
На всички е ясно, че кандидат-президентската двойка Гюров/Кандев е тяснопартийна и издигната от ПП/ДБ. Тактическото демонстриране на отдалеченост изглежда по-скоро смешно и неработещо. И това е само едната причина те да не бъдат възприемани сериозно като представляващи самонаричащите себе си “демократична общност”. А точно тя е тази, която се провали и продължава да се проваля в този си избор. Говорим за неподходящ избор, който не може да бъде компенсиран с кампания, която определено е изкуствено построена и задкулисно замислена като дигитална. Вън от нея, и двамата кандидати се провалят. Те имат същите артикулационни проблеми като бившия президент. При тях даже цитирането на клишета се оказва проблем. Провалът на кандев при цънцарова не е единствения аргумент за подобно заключение. И не става дума само за непознаване на фактите или за тяхното невярно или грешно интерпретиране, а за дефицит на политическо и историческо познание.
В същото време чуваме как “анализатори” се опитват да ни ги позиционират като технократи и експерти, чиято основна цел била да изградят „модерна България”. И как ще стане тази работа, като президентската институция не е част от изпълнителната власт. Зад това им “намерение” наднича чист популизъм и липса на яснота за тяхната конституционна роля. Нищо не ни подсказва, че те разбират и са готови за нея. Не коментирам, че не излъчват автентично лидерство, от което президентската институция има най-вече нужда. Ограниченията, които прoизтичат от тeхния интелектуален, политически, държавнически и емоционален капацитет, са очевадни. Така става ясно и защо сценаристите на тяхната предизборна кампания са избрали ролята им на „ботове” и затова тя изглежда толкова изкуствена. Да се компенсират техните дефицити с еднa силно дигитализирана предизборна кампания, едва ли е най-доброто решение за точно тези участници в нея.
Очевидно се разчита на стратегия за атакуване на социалните мрежи. Ясно е, че авторите на въпросната стратегия искат да привлекат избиратели, таргетирани по този начин и с този подход. Подход, чийто синоним е популизъм, разчитащ на „лайкове” и на емоционалните рефлекси на потребителите на мрежата. Публикуването на нетипично за двамата съдържание — като клипове с преобличане или хумористични видеа със „светена вода срещу злите сили“, се възприемат като сценарно разиграни сюжети, които нямат общо с естественото поведение на едни сериозни политици, каквито са очакванията на голяма част от обществото. Те носят характеристиките на предварително програмирани актове за привличане на внимание и обосновано са обект на присмех и отрицателно възприемане. Защо? Защото двемата герои започват все повече да изглеждат като програмирани изкуствени образи, които изцяло изместват живото им присъствие, в което те поне засега се провалят.
Слоганът на тяхната кампания “Гюров, Кандев и аз” получи всякакви интерпретации, но едва ли ще изпълни една от водещите – така се надявали да въвлекат всеки гласоподавател. Нещо като „Хайде всички да се хванем на хорото!” Добре, ама знаем ли каква е музиката? И доколко такъв подход отговаря на критериите за политическа визия? Известно е, че по време на управлението на служебното правителство тия двамата – единият като служебен премиер, а другият – главен секретар на МВР, бяха промотирани в социалните мрежи като „държавници и борци срещу корупцията”. На фона на настоящото им представяне, на всички вече е ясно, че изкуствено надувания тогава “балон” много бързо се спука. Защото те по никакъв начин не се вписват във визията за бъдещи президент и вицепрезидент. Не виждам как слабата политическа подготовка и на двамата, както и спорната репутация на кандидата за вицепрезидент, когото след „минската му ядрена катастрофа” при цънцарова, някой беше свързал с “Ефекта на зловещата долина”, могат да им осигурят място на „Дондуков” 2.
А аз бих ви препратила и към “Eфекта на Дънинг-Крюгер”, в чиято основа е когнитивната склонност на хора с малко знания или умения да надценяват собствената си компетентност. Обикновено се има предвид такива със скромен интелектуален потенциал, но това не им пречи самоуверено да се целят в позиции, които не заслужават. Не очаквайте от тях да изрекат думите на Сократ:”Аз знам, че нищо не знам.” Всъщност, ако искате по-бързо да разберете същността на т.н. “Ефект Дънинг-Крюгер”, то той се свежда до “Ефект на невежеството, облечено в самочувствие.” Представителите на този тип хора, които са обект на научните изследвания на въпросните психолози, изграждат сами представата за себе си – образ, който е плод на въображението им. Корените на тяхното светоусещане са дълбоко в завишената самооценка за себе си. Затова напразни биха били очакванията ви те да откажат, ако някой си ги е харесал като удобни за манипулиране и реши да ги постави на някаква висока държавна позиция или ги убеди да се кандидатират за нея. Напротив! Това още повече подсилва тяхната самоувереност и завишава самооценката за собствените им способности. Ще го приемат като потвърждение за обществената значимост на качества, които те реално не притежават. Затова ви съветвам да си припомните какво се случи на България по време на последните два президентски мандата…
