Европейските страни формират нови отбранителни съюзи
Любко Петренко, Zahid,net
Въпреки относителния спад в трансатлантическото напрежение в областта на сигурността, въпреки (поне видимото) подобрение в отношенията между лидерите на най-големите държави от Стария свят и президента на Съединените щати Доналд Тръмп, европейските държави в никакъв случай не са се отказали от намеренията си да укрепват собствените си отбранителни способности извън Северноатлантическия алианс. Или, може би, в рамките на Алианса, но донякъде поотделно. Защото преди половин година най-накрая стана ясно за всички: абсолютно не си струва да се разчита изцяло на бъдеща военна помощ на САЩ в случай на външна заплаха за Европа. Без значение какви изявления може да се чуят от Белия дом в даден момент. Трябва да бъдем реалисти и постепенно, но сигурно да намаляваме зависимостта си от САЩ в областта на сигурността. И, за щастие, основите за това вече се полагат. На първо място, благодарение на стратегическото партньорство между трите най-влиятелни военни сили на континента. Заедно Великобритания, Франция и Германия поемат инициативата за формиране на нова европейска архитектура на сигурност.
Друга ясна линия на тази архитектура беше очертана миналата седмица по време на среща в Лондон между френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Киър Стармър. Струва си да се припомни, че френско-британска среща на върха не се е провеждала от 2010 г. Отношенията между Париж и Лондон отдавна далеч не са най-добрите, особено след референдума за Брекзит и окончателното излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Страните сякаш не се караха публично, но студенината в отношенията им беше наистина скандинавска. Отдавна френски лидери не са правили изявления като тези, които Макрон направи в Лондон: „Пристигам в Обединеното кралство за държавно посещение, последвано от френско-британска среща на върха. Това е важен момент за нашите две страни. Обединеното кралство е стратегически партньор, съюзник, приятел. Нашата връзка е дългогодишна, изкована от историята и подсилена от доверието.“
Подтикнати от настоящите предизвикателства, лидерите на Франция и Великобритания решиха да изведат двустранното сътрудничество на ново ниво. Страните се съгласиха, „че няма заплаха за Европа, която да не провокира отговор от нашите две страни“. Това изречение в декларацията от Нортвуд, подписана от Стармър и Макрон, сигнализира за потенциално радикална промяна в отбранителните приоритети на двете страни. „Можем да изградим толкова много заедно: за стабилността на нашия континент, за споделен просперитет и конкурентоспособност и за защитата на нашите демокрации. Съвместните ни усилия в подкрепа на Украйна, където е заложена на карта сигурността на нашия континент, индустриалните ни проекти с EDF, сътрудничеството ни в космоса и съвместната ни военна работа са конкретни примери, които показват колко динамично и далновидно е нашето партньорство“, отбеляза френският президент. Основното по време на френско-британската среща на върха беше да се очертаят ясни рамки за ядрено сътрудничество между двете страни. В контекста на перманентния ядрен шантаж от страна на Кремъл, на фона на дискусиите за това как европейците трябва да реагират на намаляването на ангажиментите на САЩ към НАТО, създаването на надежден ядрен чадър от двамата европейци, които разполагат с най-мощните оръжия, е екзистенциален въпрос за континента.
През последните три десетилетия двете ядрени сили – Франция и Великобритания – се придържат към формулата, че жизненоважните интереси на едната страна не могат да бъдат застрашени, без едновременно с това да се засегнат жизненоважните интереси на другата. Но какво да кажем за останалата част от Европа? Тук си струва да цитираме германския канцлер Фридрих Мерц (така хармонично да въведем трети важен герой в нашата история): „Съвместното използване на ядрени оръжия е тема, за която трябва да говорим… Трябва да бъдем по-силни заедно в областта на ядреното възпиране.“ Така че това е точно въпросът, който Макрон и Стармър обсъждаха. В края на краищата, декларацията от Нортвудс гласи, че двете страни ще „координират своите ядрени политики, способности и операции“, за да защитят цяла Европа. Макрон и Стармър се съгласиха, че въоръжените им сили трябва да се откажат от операции далеч от Европа и да създадат съвместни сили с „достатъчен мащаб за водене на война“. Това е отговор на опасенията, изразени от Мерц и други европейски политици. Може да се тълкува и като значителен знак за нарастващо стратегическо доверие между Лондон и Париж.
По-късно Германия се присъедини към френско-британския съюз. Фридрих Мерц направи първото си посещение в Лондон като канцлер. А германско-британската среща на върха е не по-малко историческа. Германия и Великобритания подписаха стратегическия Кенсингтонски договор за приятелство и двустранно сътрудничество за първи път от края на Втората световна война през 1945 г. „Ние се стремим към по-тясно сътрудничество в областта на отбраната, външната политика, както и в областта на икономическата и вътрешната политика“, подчерта Мерц, подписвайки документа. Съгласно споразумението двете страни ще провеждат съвместни военни учения, ще обменят информация за потенциални киберзаплахи и ще координират политиките си за износ на оръжие.
И така, в Европа е изграден нов „Троен съюз“. От една страна, Германия може да разчита на помощта на двете ядрени сили, което засилва потенциала на Европа за възпиране, без да разчита на Съединените щати. От друга страна, мощната германска отбранителна промишленост ще допълни ядрения съюз със силен конвенционален компонент. И най-важното: германско-френско-британският отбранителен съюз не се ограничава само до тези три държави. Всъщност той се създава, за да защити всички европейски държави от потенциална заплаха – преди всичко от Русия.
Трите страни вече обявиха намеренията си да засилят възпиращите и отбранителни способности по северния и източния фланг на НАТО. Очаква се сътрудничеството им в областта на разработването на оръжия да се засили. Берлин и Лондон обявиха през май, че искат да работят заедно по разработването и производството на ракети с обхват от около две хиляди километра. Какво е това, ако не предупреждение към Кремъл? Така че може да се каже, че девет години след скандалния референдум за Брекзит, след дълъг период на застой в отношенията между Лондон и континентална Европа, се появи нова динамика. Дипломатическите отношения на Обединеното кралство с ЕС се стабилизират и европейските политици вече могат да си поставят по-амбициозни цели. В основата на това ново сближаване е желанието на Европа да изгради собствени отбранителни способности, за да не разчита вече изцяло на Съединените щати. Ето защо се оформя оста за сигурност Лондон-Париж-Берлин – новият „Троен съюз“.
(Със съкращение)
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – Троїстий союз у рамках НАТО. Європейські країни формують нові оборонні альянси, Любко Петренко, Zahid,net
