Денят на Европа се отбелязва всяка година на 9 май и е посветен на мира и единството на европейските народи. Датата е свързана с годишнината от историческата Декларация на френския външен министър Робер Шуман. Той я произнася точно на този ден през 1950 година в Париж. В нея споделя идеята за нова формация за политическо сътрудничество в Европа, която да направи невъзможно избухването на бъдещи войни на територията на европейския континент. Предложението му е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана – изключително важно за възстановяването на следвоенна Европа. Една година по-късно, тази институция вече е факт. Тя е първообраз на днешния Европейски съюз – съюз за икономическо и политическо сътрудничество, съюз на парламентарната демокрация, на свободата, на законността и на човешките права. През 1985 година в Милано, на среща на лидерите на ЕС, се взема решение 9 май да бъде отбелязван като Ден на Европа.Така се поставя началото на Европейския съюз като обединяваща наднационална организация, която да съхрани мира на континента. А от 2000-та година, по предложение на ученици от цяла Европа, мотото на ЕС е:”Единство в многообразието”.
Днес Европа е всичко това, но тя трябваше да тръгне и да измине един нелек път – от пълно разорениие и милиони човешки жертви по време на Втората световна война, до Европа на гражданите и Европа на единството. Краят на Втората световна война или т.н. Ден на V се отбелязва в Западна Европа и в САЩ на 8 май. Причината е в разликите в часовото време на обявяване на капитулацията на Германия. Известно е, че късно вечерта на 8 май, Чърчил и Труман обявяват края на войната в Европа, т.е. в ранните часове на 9 май, московско време. Въпреки различното интепретиране на тази дата, истината е, че на 9 май започва следвоенната история на европейските народи. И тъй като знаем, че историята е тази, която ни припомня миналото, а то винаги е свързано с поуките от него, днешният ден е още един аргумент, че човечеството не винаги помни онова, което е свързано с ценността на мира и човешкия живот.
Всъщност след края на Втората световна война, преди 81 години, следвоенна Европа даде различен шанс за народите от Изтока и Запада, а Берлинската стена се превърна за десетилетия напред в символ на разделението и на “Студената” война. Това е истината и никой не може да я скрие. В половината Европа краят на войната означаваше налагането на тоталитарни комунистически режими. Те откъснаха тези страни от общото европейско развитие след войната, доведоха държавите до икономическа разруха и донесоха на народите им много човешки страдания. Това време в България не е много далечно, за да бъде то забравено, оспорвано или отричано. Когато през 1989-та година падна Берлинската стена, в следващите години паднаха и всички онези прегради, които пречеха на Европа да продължи обединена в новия ХХI век. Eвропейският съюз затвърди Европа на гражданите и на свободата. Сбъднаха се очакванията за силен и проспериращ Европейски съюз. Надеждата на народите – основната цел на европейската цивилизация да са гражданските ценности и изравняването в удовлетворяването на основните човешки нужди от храна, подслон и здраве, както и преодоляването на общото усещане за несправедливост, се превръщаше в реалност и в новите страни-членки на ЕС. И България е една от тях.
Днешна Европа е в нова ситуация. На територията й има война и един народ – украинският, е подложен на геноцид от руските агресори. Пред очите ни се разкриват непознати за очите ни мащаби на унищожение и целенасочено масирано отнемане на човешки животи. В същото време Путин се опитва да изкриви историята, за да оправдае тази брутална война, която Русия води срещу Украйна. И това не е за пръв път, когато Кремъл посяга на историческите факти и дезинформира. Когато те не са удобни за руския вътрешнополитически ред и не обслужват геополитическите цели на официалната власт в Русия, тя ги представя в нейн интерес. Може би си спомняте, че далеч преди да започне войната в Украйна, Кремъл засили ревизионистичния си подход в оценката за Втората световна война. През януари 2022-а година се наложи Държавният департамент на САЩ да излезе с резолюция по повод изкривеното от Русия позоваване на пакта Молотов-Рибентроп от 1039-та година, историята на украинската държавност, Голодомора в Украйна през 30-те години…Опитът на Русия тогава да се обяви за “невинна жертва”, продължава и днес, когато става въпрос за агресивните й действия в днешна суверенна европейска държава, каквато е Украйна. И сме прави, когато казваме, че тази война е война и срещу демократичния свят, който олицетворява и правото на свободно и суверенно развитие на всяка държава.
Европа не можеше да остане безучастна и безразлична към този агресивен акт на посегателство върху суверенитета на съседна държава и заличаването й като политически субект от картата на Европа, както и към масовото унищожаване на невинни украински граждани, убийствата на деца, издевателствата над жени и заличаването на цели селища от земята. Украйна има нужда от подкрепата на целия демократичен свят, защото войната, която Русия води е война срещу демокрацията, свободата и мира. Украйна защитава територията си, земята, децата и свободата си, Днес държавата-агресор е в Украйна, но утре може да е във всяка друга страна, посягайки на нейния суверенитет и на правото й да се развива като независима държава. Затова държавите-членки на ЕС са солидарни с Украйна, с нейния храбър народ и помагат на героичната й армия. Защото само въоръжените сили на Украйна и съпротивата на украинския народ могат да спрат това нечовешко нашествие. Днес светът е солидарен с Украйна в нейната борба срещу новото Зло, представлявано от Кремъл. Действията на руските окупатори срещу независима Украйна ни напомнят, че историята винаги може да се повтори, защото Злото не спи и затова ние трябва да останем бдителни… Нека да е светла паметта на всички жертви, отдали живота си на бойното поле по време на Втората световна война – в името на човешката свобода и на независимостта!
