Декември 1996 година. Българската държава е във фалит и е неспособна да изплаща външния си дълг. Годишната инфлация е 310,8%, т. е. животът е поскъпнал повече от трикратно за една година. Една трета от банковия сектор – 19 банки, са фалирали вследствие икономическата кризa. Големият грабеж е направен и дълговете на т.н. „кредитни милионери“ се изпариха, a заедно с тях – и спестяванията на стотици хиляди граждани. Левът се срина, а моята учителска заплата стана 4 долара. Магазините бяха празни. Заради зърнената криза купувахме хляб с купони. Мощна протестна вълна обхвана цялата страна. Недоволството бе породено от тежката икономическа ситуация, фалитите на банки и хиперинфлацията. На 21 декември 1996 г. Жан Виденов подаде оставка като председател на Висшият съвет на БСП и декларира, че подава оставка и като министър-председател, както и оставка на цялото правителство. Спомням си, че това той го направи не в Парламента, а на партиен форум на БСП на 22.12.1996 г. Няколко дни преди това, Обединените демократични сили депозираха в НС „Декларация за спасението на България“. В нея се съдържат три точки: решение за въвеждане на валутен борд, сключване на споразумение с МВФ и Световната банка за провеждане на пазарни, структурни реформи и незабавно разпускане на 37- то НС и провеждане на предсрочни парламентарни избори. Управляващото социалистическо мнозинство бави дебатите по декларацията. В същото време напрежението сред хората расте и те очакват с нетърпение решението на Парламента.
На 6 януари 1997 година, за да спаси положението, Георги Първанов предлага съставянето на ново правителство с премиер Николай Добрев, който към този момент е министър на вътрешните работи. Опозицията обявява митинг и около Парламента започват да се събират много хора от София и от страната. И тогава парламентарната група на БСП решава да наруши Правилника на НС и подменят оригиналната декларация на Обединените демократични сили със своя декларация. В нея се опитват да замажат провала в управлението на Виденов и предлагат съставяне на нов кабинет на БСП и избори след една година. Депутатите от ОДС напускат пленарната зала. Новината научават не само хората пред Парламента, но и в цялата страна. Разгневени, те обграждат сградата. Това се случва на 10 януари.
На 8 януари БСП номинира за премиер Николай Добрев. Два дни по-късно – на 10 януари, въпреки че е длъжен по Конституция, президентът Жельо Желев отказа да връчи на БСП мандат за съставяне на второ правителство. СДС обяви национална политическа стачка и призова към гражданско неподчинение. Протестите обхванаха цялата страна. Протестното шествие пред парламента завърши с блокада на сградата, когато привечер парламентът бе обграден от жива верига. През нощта се стигна до насилие. Към парламента политат камъни и всякакви твърди предмети, а депутатите са евакуирани. Има и ранени. По-късно до нас стигаха различни версии за случилото се – щурмът на парламента от 10-ти януари бил дело на самите служби, за да бъдат злепоставени демонстрантите.
Исканията са за незабавни предсрочни избори. Стига се до безредици и сблъсъци с полицията. Лидерите на демократичната опозиция и президентът призовават за спокойствие и недопускане на насилие. Стига се до ескалация и до риск протестиращите да нахлуят вътре. За случващото се научавахме от държавното радио и държавната телевизия, които предаваха цензурирана информация. В същото време парламентарната група на БСП решава, че предсрочните избори ще са катастрофа за България и за да я избегне, продължава да настоява за ново социалистическо правителство с премиер Николай Добрев. Тогава действащият все още президент Желю Желев с подкрепи протестиращите с декларации и осъди насилието и разрушенията. Той съобщи, че няма да връчи нов мандат на БСП за съставяне на правителство.
В началните часове на 11 януари, хората започват да си разотиват. През нощта полицията провежда акция за извеждане на депутатите от Народното събрание. След което се случи най-безумното нещо, което човешкият разум не може да побере. Тогава, неизвестно по чия команда няколко лъча специални части, облечени в бойни доспехи с шлемове, щитове и палки нападат останалите стотина разотиващи се и буквално ги пребиват. Спомням си кадрите от телевизионния екран с окървавените лица на протестиращите. Ранените са над 200 по данни на пресата тогава. Между пострадалите е и Филип Димитров и други опозиционни депутати. Това насилие генерира в следващите дни една мощна съпротивителна енергия в цялата страна. Започнаха повсеместни протести – шествия, митинги, барикади, блокади в цялата страна. Въпреки студа, въпреки снега, хората не напуснаха улиците. Това продължи двадесетина дена. Спомням си, че тогава Иван Костов, бидейки лидер на СДС и политически водач на протестите, каза от стълбите на бившия Партиен дом: „И когато вземем властта, комунистите ще идат, където им е мястото.“ Откъде да знаем, че той вече се бил разбрал с тях – те да отстъпят властта, а ние да забравим какво е било…
Написах тези редове, за да не забравяме какво е било….
